site.btaНа България е нужен ден на национално помирение, в който да почетем жертвите на режима преди 1944 и на този след 1944 г., заяви Костадин Костадинов

"На България ѝ е нужен ден на националното помирение - ден, в който всички заедно да станем и да почетем както жертвите на режима преди 1944 г., така и жертвите на режима след 1944 година. И тогава ще станем и ние от „Възраждане“", заяви председателят на парламентарната група на партията Костадин Костадинов в декларация от трибуната на Народното събрание по повод Деня на признателност и почит на жертвите на комунистическия режим – 1 февруари. 

По-рано днес парламентът почете с едноминутно мълчание паметта на жертвите на комунистическия режим, като депутати от „Възраждане“ не станаха на крака, а от „БСП за България“ излязоха от залата.

Когато сега една част от залата става, една друга част от български народ в момента роптае заради погазената справедливост, заради паметта на ястребинчетата, заради паметта на всички, които тогава се бориха срещу фашисткия режим в Европа, не само в България, коментира той.

"Сега трябва да си зададем въпроса, ставайки на крака тук, почитайки такива хора, рязали глави, не реабилитираме ли фашизма всъщност и това, което се случва в последните години, не е ли точно това – една реабилитация на фашизма", каза лидерът на „Възраждане“. Затова призоваваме за пореден път да има ден на национално помирение, да се почитат жертвите на кървавата, макар и необявена гражданска война в България, която започва още през 1918 г. с войнишкото въстание и приключва с присъдите на Народния съд, посочи той. 

Ето това почетохме в момента ние - убийците, главорезите, избили или осъдили на смърт 3055 човека в периода 1941 - 1944 г., каза Костадинов и показа снимки, по думите му, на отрязани глави на убити партизани от отряд „Христо Ботев“. За сравнение Народният съд осъжда на смърт 2730 човека, посочи той. 

Можем да спорим много за това дали в България е имало класически фашизъм или не, до момента българската историография няма конкретен отговор на този въпрос, но едно е ясно – имало е много ожесточена гражданска война и в тази гражданска война са падали жертви и от едната, и от другата страна, коментира Костадинов. Ако един народ иска да затвори раните от гражданската война, той трябва да почете и едните, и другите жертви, смята той. 

Беше казано, че Нюрнбергският процес е съдил само 24-ма човека, от които 12 на смърт – лъжа, каза още Костадинов по повод прочетената преди това декларация от "Продължаваме промяната - Демократична България“. Нюрнбергският процес е само и единствено за висшите нацисти, както трибуналът на Народния съд има няколко състава - единият съди регентите, други съдят редовите главорези, трети съдят средния състав на администрацията на Царството преди 1944 г., посочи той. По думите му в Германия са издадени повече от 40 хиляди смъртни присъди, а във Франция разправата с колаборационистите е още по-жестока и брутална.