Правната парламентарна комисия прие да има Пленум и колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) до избирането на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, които се създадоха с последните изменения на Конституцията. Решението бе гласувано с 11 гласа "за", седем "против" и един "въздържал се".
С промените в Конституцията беше премахнат Пленумът на ВСС със съответните колегии към него и бяха създадени два отделни органа – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Новите органи обаче не могат да започнат да работят веднага, тъй като трябва да се проведат нови избори за членове на висшите съвети, както и да се направят съответните изменения в законите, свързани с промените в Конституцията.
Сега, през заключителни разпоредби в законопроект за промени в НПК, който бе обсъден днес на второ четене в комисията, се предлага: „До избирането на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, настоящият Висш съдебен съвет продължава да упражнява правомощията си съгласно действащото законодателство, при спазване ограниченията, предвидени в разпоредбата на § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия“.
Текстът е предложен от Анна Александрова и Екатерина Захариева от ГЕРБ-СДС, Надежда Йорданова и Стою Стоев от "Продължаваме промяната - Демократична България" и Хамид Хамид и Ертен Анисова от ДПС.
Надежда Йорданова заяви, че изменението се предлага, за да се внесе яснота за преходния период между влизането в сила на измененията в Конституцията и приемането на изцяло нов Закон за съдебната власт, който да приведе на законодателно ниво приетите конституционни изменения.
Йорданова съобщи, че уверението на министъра на правосъдието Атанас Славов е, че проектът за нов Закона за съдебната власт ще бъде готов до края на месец февруари. В него, по думите ѝ, ще залегне организирането на новия избор на съдебен и прокурорски съвет.
Петър Петров и Цвета Рангелова от „Възраждане“ заявиха, че предложението е недопустимо, като отбелязаха, че то не е част от предмета на законопроекта. Според Петров се прави поправка на поправката.
Това, което предлагат вносителите е да променим Конституцията веднъж през преходни и заключителни разпоредби и веднъж през Закона за съдебната власт, коментира Мая Димитрова от „БСП за България“. Тя припомни, че двете колегии във ВСС вече не съществуват с приемането на измененията в Конституцията.
Според Гроздан Караджов от „Има такъв народ“ вносителите се канят да променят Конституцията, която току що е била променена. „Правна комисия за пети-шести път прави поправка на поправките. „Сглобката“ е решила, че всичко глупаво което може да се направи в правната сфера, ще бъде направено“, заяви той.
Атанаска Дишева, член на ВСС, заяви, че предложенията противоречат на измененията в Конституцията, които са в сила от 26 декември м.г. Тя отбеляза, че в тях не се включва орган, който се нарича Пленум, а има Висш прокурорски и Висш съдебен съвет, като с влизането им в сила Пленумът на ВСС престава да съществува. Считам за недопустимо отлагане действието на конституционен текст да се прави с текст в законопроект, добави тя.
Законопроектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс се отнася до уреждането на правата на задържани, обвиняеми и свидетели по дела.
/МК/
news.modal.text
