site.btaМеждународна кръгла маса, посветена на нагласите на младежите в Източна Европа към войната в Украйна, традиционните ценности и демокрацията, се състоя в София

В София днес се проведе международна кръгла маса, посветена на нагласите на младежите в Централна и Източна Европа към войната на Русия срещу Украйна, традиционните ценности и демокрацията. Тя бе организирана от мозъчния тръст Институт за глобални анализи - независима и непартийна българска неправителствена организация с нестопанска цел, съвместно с неговите партньори "Свободна преса за Източна Европа" и "Наука+".

Кръглата маса бе под надслов "Младежкият фактор се засилва в Централна Европа: нагласите на милениалите и поколението "Z" в България, Унгария, Латвия и Сърбия към войната на Русия срещу Украйна, традиционните ценности и демокрацията". Изследователи от тези четири бивши комунистически държави в региона обсъдиха тенденциите и направиха сравнителен анализ на положението във всяка от тях, като анализираха начините, по които милениалите и представителите на поколението "Z" мислят по най-важните политически въпроси в съответните страни.

Дискусията бе мотивирана от тревожните резултати от проведени в последно време изследвания, според които българските младежи не винаги се отличават със значително по-демократични и прозападни възгледи въпреки очакванията. Проучванията на Института за глобални анализи на нагласите на българската младеж показват неочаквани, но тревожни резултати, които вероятно ще имат дълбоки последици за демократичното развитие и прозападната ориентация на България. Въпреки очакванията за обратното, младите хора в България не се отличават със значително по-прогресивни и демократични политически позиции в сравнение с по-старите поколения, като изразяват благоприятни за Русия и традиционни обществени възгледи.

На кръглата маса бяха обсъдени първопричините за тези характерни за България тенденции, бе направен преглед на приликите и разликите между българските младежи и техните балкански, централноевропейски и балтийски връстници и бяха предложени възможни мерки. Представени бяха сравнителни перспективи за нагласите на младите хора от Унгария, Латвия и Сърбия и бяха посочени основните фактори, оформящи позициите на младите хора, включително (1) образователната система; (2) въздействието на дезинформацията и моделите на медийно потребление; (3) авторитарното политическо кооптиране; (4) икономическите безпокойства; (5) статута на малцинствата; (6) специфични поколенчески характеристики.

Участниците в кръглата маса се обединиха около мнението, че дезинформацията е много успешна и се разпространява лесно, включително в социалните мрежи като "ТикТок" или "Телеграм", които са по-предпочитано средство за комуникация и освемодяване от младежите в сравнение с традиционните медии. Те подчертаха необходимостта от по-бързо реагиране и адаптиране на държавните институции и изобщо на прозападните актьори в Източна Европа, тъй като руската пропагандна машина е изключително ефективна, особено в един регион, който е бил в орбитата на Москва и където тя разполага с лостове за влияние.

В някои отношения милениалите и поколението "Z" в България не се отличават от своите връстници в Централна и Източна Европа: отдръпването на младежите от политиката и ниската им избирателна активност са модел, наблюдаван последователно не само в региона, но и отвъд него. Например около 70 процента от младежите в ЕС не са гласували на последните избори за Европейски парламент - през 2019 година.

Инвидуализмът, примесен със загриженост за общността, прагматизмът, креативността и доброто познаване на новите технологии: в това отношение няма разлика между младежите от България и другите държави.

В същото време проучване на общественото мнение в Централна и Източна Европа, проведено миналата година от базираната в Братислава неправителствена организация "Глобсек" (GLOBSEC), установи, че младите българи не се отличават с по-прогресивни и демократични възгледи от по-старите поколения в страната. Така например 71 процента от българите между 18 и 34 години смятат, че Европейският съюз диктува на страната. Повече от половината от тези между 18 и 24 години искат силен лидер и смятат ЛГБТ за е неморална и упадъчна идеология, а 39,4 процента винят Украйна за войната.

При това според проучването на "Глобсек" почти няма разлика в начина, по който най-младите и най-възрастните българи възприемат Русия, смятана за заплаха от 34 процента от тези между 18 и 24 години и 27 процента от хората над 65 години.

Една от основните причини за това според Института за глобални анализи е българската образователна система, която затвърждава в обществото проруски възгледи. Други ключови фактори са широкото разпространение в медийното пространство на проруска и националистическа дезинформация, липсата на преоценка на миналото, включително по-критично представяне на комунистическия период, и избледняването на паметта за прехода към демокрация (тук се наблюдава известна разлика между милениалите и поколението "Z", чиито представители не са били родени през 90-те години на миналия век).

Даниел Сунтер, основател на сръбския мозъчен тръст Балканска мрежа за сигурност, посочи някои разлики в нагласите на младежите в съседната държава. Така например представителите на милениалите и поколението "Z" в Сърбия са по-критични от по-възрастните поколения към близките връзки на страната им с Русия и Китай и към войната срещу Украйна, отбеляза той. Сунтер цитира проучвания, според които повече от половината от тях подкрепят присъединяването на страната към ЕС. Освен това подкрепата за членство в НАТО е по-висока сред милениалите и поколението "Z", които не помнят бомбардировките от 1999 г. В същото време, посочи Сунтер, 60 процента от младите сърби искат лидер - тенденция, която той обясни с традициите.

Ото Табунс, основател и директор на Балтийската фондация за сигурност в Латвия, се съгласи, че макар да има много общи неща между милениалите и поколението "Z" в Централна и Източна Европа, се забелязват и разлики, които се дължат на специфични условия в отделните държави, включително историческото наследство и образователната система. Той обясни силните антируски настроения в Латвия с факта, че страната, която през 1918 г. придобива независимост от Руската империя, отново е окупирана през 1940 г. от тогавашния Съветски съюз. Като друг важен фактор в Латвия Табунс посочи конкретно езика поради наличието на голямо руско малцинство, което според него е силно повлияно от рускоезични медии, разпространяващи дезинформацията и пропагандата на Москва.

Саболч Пани от независимата разследваща онлайн медия VSquare, обединяваща журналисти от държавите от Вишеградската четворка, нарече Унгария "уникален случай". От една страна, централноевропейската държава е управлявана от премиера Виктор Орбан, когото Пани определи като най-проруския лидер в съвременната унгарска история. Но от друга, Унгария не е славянска държава и съответно няма близки културни и езикови връзки с Русия, а Унгарската революция през 1956 г. и жестокото й потувашане от Съветската армия са едно от най-знаковите събития в унгарската история. Затова антируските настроения в унгарското общество традиционно са силни и в това отношение няма особена разлика между младежите и по-старите поколения.

За сметка на това, отбеляза унгарският разследващ журналист, само 9 процента от младите му сънародници са гласували за консервативната националистическа партия ФИДЕС на Орбан, която иначе спечели убедително последните парламентарни избори в страната - през 2022 г. В същото време той изрази безпокойство, че много младежи или са политически пасивни, или подкрепят крайната десница.

Пани наблегна на силното влияние на дезинформацията и пропагандата, които са променили възгледите на привържениците на ФИДЕС, която някога е била антикомунистическа партия. Унгарците като цяло не говорят много чужди езици и са много повлияни от наратива на държавните медии, контролирани от Орбан, обясни той. В същото време младите са с по-различни възгледи, защото не се информират от държавните медии, отбеляза унгарският журналист, но добави, че традиционните политици като министър-председателя също вече имат акаунти в социалните мрежи като "ТикТок" и разпространяват там своите тези.