Средната заплата във висшите училища да не е по-ниска от 170% от средната брутна заплата за последните 12 месеца, реши НС на първо четене

Средната заплата във висшите училища да не е по-ниска от 170% от средната брутна заплата за последните 12 месеца, реши НС на първо четене

Десислава Антова

снимки: Цветомир Петров/БТА

София ,

24.01.2024 12:30

(БТА)

Средната работна заплата за преподавателите в държавните висши училища да е не по-ниска от 170% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Това решиха депутатите единодушно, със 115 гласа "за", на гласуваните на първо четене промени в Закона за висшето образование.

Според приетите текстове минималната основна работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища ще е не по-ниска от 125% от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца. Предвидено е стипендиите на докторантите да се определят също в размер не по-нисък от 125% от минималната работна заплата за страната.

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ заяви, че промените, които се предлагат, имат своя смисъл и ще бъдат подкрепени принципно от неговата парламентарна група. Той посочи, че би било изключително трудно за един докторант да живее с такава стипендия. Чорбанов заяви, че между двете четения ще направят предложение за увеличение на размера ѝ.

Даниел Проданов от „Възраждане“ също изрази принципна подкрепа за всяко увеличение на възнагражденията в образованието, особено за текстовете, регламентиращи в бюджета за всяка следваща година да не може да бъде залаган по-нисък процент от брутния вътрешен продукт за образование в сравнение с предходна година. Той посочи, че от „Възраждане“ биха предложили 150% от минималната работна заплата за определяне стипендиите на докторантите.

Елисавета Белобрадова от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) заяви, че тази финансова подкрепа е много чакана и парламентарната група ще подкрепи този законопроект. Между двете четения на законопроекта ще внесем промени, които гарантират качество на висшето образование.

Проф. Румен Гечев от „БСП за България“ заяви, че наистина българската държава не се отнася по европейски с българската наука, преподаватели и изследователи. Гечев попита как ще се привличат докторанти с 25 на сто над минималната заплата. Той каза, че има доста случаи, в които българската държава харчи пари за докторанти, които не завършват докторантурата си, а други по думите му завършват и заминават за чужбина. Ние ще увеличим възнагражденията, но каква ни е гаранцията, че завършващият докторант няма да отиде в чужбина, добави Гечев. Проф. Чорбанов подчерта, че недостигът на докторанти е европейски проблем и проблем в страни като Германия, Франция, Испания. Той подчерта, че трябва да се намери баланс и формата да не бъде абсолютно рестриктивна, за да не принуди хората, които искат да се занимават с наука, да заминат в чужбина. Румен Гечев коментира, че проблемът е комплексен и даде пример със САЩ, където заплатите на докторантите, които са инвестирали в докторантура, са в пъти по-големи, заради доктората им.

Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС каза, че е трудно да се привлекат най-добрите студенти към докторантура и развитие в академичния състав. Много е трудно да задържиш най-добрия студент в инженерна специалност, когато предприятието предлага много по-висока заплата, още по-трудно е в сферата на информационните технологии, добави той. В университета получават две хиляди лв., а в частната компания – минимум пет хил. лв., затова бе толкова важно да регламентираме минималните заплати за академичните длъжности, добави той.

/РИ/