site.btaЗа пътя от корпоративния свят до семейна работилница за шоколад разказва собственик на какаова пекарна

Антон Кринчев е един от тримата собственици на семейна какаова пекарна, в която създават шоколад за пиене и за хапване. В интервю за БТА той разказа за пътя от корпоративния бизнес и работата в офис до създаването на бутиков бизнес у нас.

Ние сме какаова пекарна, занимаваме се с печене на какаови зърна и след това правим различни шоколадови лакомства, шоколад за пиене и различни вкусни неща, обясни Кринчев. Любовта към какаото се зароди преди доста години в главата на Мария – нашия главен шоколатиер. Тя беше стажант, чирак на един шоколатиер в Северна Ирландия. И оттогава „зажужа" у нас „какаовата муха“, спомня си той.

Преди да се занимават с шоколад и какао, Антон и Мария живеят в София. Имат обикновен живот, работят в големи корпорации, докато един ден не напускат работните си места. Купуват си еднопосочни билети за Югоизточна Азия и заминават на приключение. В Азия прекарват повече от две години.

Беше пътуване заради любопитството ни към света, не беше по никакъв начин свързано с какаото. Но „какаовата муха“ вече „жужеше“ в главата на Мария и тогава за пръв път успяхме да се срещнем с всички тези магически растения като кафе, какао, чай, допълни Антон.

В Азия пътувахме една година, като целта ни беше да стигнем до Нова Зеландия, но така и не успяхме. Останахме си в Югоизточна Азия, живяхме и обикаляхме в Тайланд, Камбоджа и Лаос, докато не стигнахме Виетнам. Там нещата се промениха рязко, останахме без пари и трябваше да започнем работа. Къде на шега, къде сериозно - отворихме бар за захарна тръстика, който впоследствие се превърна и в първия български вегетариански ресторант във Виетнам, разказа още Кринчев.

В Азия Антон и Мария за първи път попадат на какаото като растение. Успяхме да го пипнем, да го видим и там какаовата магия тотално ни завладя. След това си организирахме малко по-дълго пътуване до държавите от Централна Америка - майката и родината на какаото, където успяхме да видим от първо лице как се гледа, как се бере, как ферментира и въобще да се сблъскаме с всички процеси от самото отглеждане и преработка, посочи още Антон.

В Централна Америка и на Карибските острови прекарват няколко месеца. Искахме да научим възможно най-много за какаото, да се научим да правим шоколад. Идеята ни рязко се промени, след като видяхме, че в много държави местното население пие шоколада, а не го яде. Тази различна форма на приемане на шоколада ни плени и това беше нещото, което решихме да донесем обратно в България, добави Кринчев.

Решават да се приберат обратно в родината си, без да са сигурни дали ще успеят да реализират идеята си. Движи ни предимно желанието и страстта да работим с какаови зърна, добави Антон и посочи, че към днешна дата са отдадени на 100 % на какаото.

След като се върнахме в България, избрахме Пловдив да бъде мястото, на което ще се установим и там изкарахме три години. Ние сме от Ямбол, нямаме нищо общо с Пловдив, просто ни звучеше романтично тогава, добави той.

За работата с какаото Антон казва, че е занаят, с много тънкости и особености.

Това е растение, което идва отдалеч. Основната част от вкуса на какаото се дължи на мястото, на което се отглежда. Какаото е магия, ние го наричаме „гъба“, защото попива всичко около него. За вкуса на всяко едно какаово зърно е важно къде е гледано, дали е имало други растения наоколо, например, папая, банан. Съответно изключително важни са и следберитбените процеси, върху които ние нямаме контрол – ферментация и сушене. Изцяло се доверяваме и разчитаме на професионализма на хората, които се занимават с това, добави Антон.

Това, върху което ние имаме контрол, е печенето и останалите процеси, които се случват до създаването на готов шоколад. Много често се правят препратки с работата с кафето. Разликата, освен в температурата на печене, е, че след печенето при нас тепърва започва работата – има много стъпки, които трябва да се изминат до готовия шоколадов продукт, добави той.

Ферментацията на какаото отнема между пет и седем дни. Тя се случва веднага след бране, зърната се слагат в дървени сандъци, където се развиват бактериите и патогените, които спомагат за крайния вкус. Сушенето на зърната е шест - седем дни, обясни Кринчев.

Ние работим към момента с какао от Централна Америка. Работим с малки ферми и кооперативи от различни държави и региони. Това, което правим, е възможно най-близкото до директен внос, добави той. Веригата от фермата до чашата или хапката шоколад е възможно най-скъсена. Били сме на място и сме се виждали с част от фермерите, с които работим, и гордо можем да кажем, че знаем кой стои зад всяко едно какаово зърно и какъв е пътят му от Централна Америка до България, посочи Кринчев.

Той добави, че в България трудно се прави бизнес. Голямо предизвикателство е. Свързано е с ред фактори и причини, като на първо място е бюрокрацията. Ако трябва да го сравня със започването на бизнес във Виетнам, у нас си е направо предизвикателство, каза Антон. Той обаче добави, че всички усилия си заслужават.

Какаото, както много други стоки, също ще поскъпва, прогнозира Кринчев. Има много сериозно поскъпване в транспорта, сухопътен, воден и въздушен. Това, което се наблюдава, е по-сериозно поскъпване на какаото от Африка. Затова очакваме любимият ни шоколад да стане с една идея по-скъп, добави той.