site.btaКак живеем във времето на „следпразничния блус“ разказва клиничният психолог Татяна Георгиева

Въпреки че януари се предполага, че е време за ново начало, изпълнено с ентусиазъм, повечето хора всъщност преживяват първия месец от годината като доста потиснат период, който ги кара да се чувстват апатични, летаргични и без настроение. Феноменът всъщност е толкова широко разпространен, че имаме име за него, а именно така нареченият „следпразничен блус“. Това коментира за БТА клиничният психолог Татяна Георгиева. 

Повечето хора понасят трудно чувството за делничност след празниците винаги по това време на годината, каза още Георгиева. Психологически погледнато, чувството на делничност след празниците може да бъде трудно за някои хора поради няколко психологически фактора като например това, че отнема време след по-дълги почивки и празници да се адаптираме към обичайния работен режим, което може да предизвика стрес и отрицателни емоции, допълни тя. По думите на Георгиева връщането към по-нормалния график може да доведе и до по-ограничени възможности за общуване и това може да повлияе на чувството на делничност. „Нека не забравяме и за намалената слънчева светлина, защото този фактор също може да влияе на настроението и енергията ни. Хората често изпитват и повишена тревожност поради и финансовите предизвикателства, с които се сблъскват след празниците“, отбеляза клиничният психолог. 

Според нея откриването на начини за справяне с тревожността, като установяване на ясни цели, поставяне на малки и постижими стъпки, и търсенето на подкрепа от близки, може да бъде добра стратегия за преодоляване на чувството на делничност и тревожността след празниците. 

Следва пълният текст на интервюто: 

Много тежко ли понасят хората чувството за делничност след тази серия от празници през декември и началото на януари?

-Да, повечето хора понасят трудно чувството за делничност след празниците винаги по това време на годината. Въпреки че януари се предполага, че е време за ново начало, изпълнено с ентусиазъм, повечето хора всъщност преживяват първия месец от годината като доста потиснат период, който ги кара да се чувстват апатични, летаргични и без настроение. Феноменът всъщност е толкова широко разпространен, че имаме име за него, а именно така наречения „следпразничен блус“. 

Психологически погледнато, чувството на делничност след празниците може да бъде трудно за някои хора поради няколко психологически фактора като например това, че отнема време след по-дълги почивки и празници да се адаптираме към връщането към обичайния работен режим, което може да предизвика стрес и отрицателни емоции. Също така връщането към по-нормалния график обаче може да доведе и до по-ограничени възможности за общуване и това може да повлияе на чувството на делничност. Нека не забравяме и за намалената слънчева светлина, защото този фактор също може да влияе на настроението и енергията ни. Хората често изпитват и повишена тревожност поради и финансовите предизвикателства, с които се сблъскват след празниците.

Oткриването обаче на начини за справяне с тревожността, като установяване на ясни цели, поставяне на малки и постижими стъпки, и търсенето на подкрепа от близки, може да бъде добра стратегия за преодоляване на чувството на делничност и тревожността след празниците. 

Увеличават ли се депресиите през януари и посещенията при психолози?

-В психологията не съществува единен консенсус, че депресиите се увеличават през януари. Има няколко фактора, които се разглеждат като възможни обяснения обаче за по-големия брой посещения при психолози през този период. Хората обикновено търсят консултации с психолог през януари поради увеличената тревожност и апатия, свързана с периода на адаптация към обичайното ежедневие след празниците, както и поради трудностите, които срещат спрямо постигането и поддържането на мотивация.

Много хора в моята практика например се сблъскват с много тревожни мисли, свързани с техните финанси, мотивация, личен смисъл. За всички, които изпитват тези предизвикателства, съвсем скоро ще излезе моята нова книга „Как да победим стреса и тревожността без лекарства и странични ефекти“. В нея предоставям ръководство за справяне с всякакви тревожни състояния чрез множество ефективни и доказано работещи психологически техники за справяне с всякакви тревожни състояния. За повече информация и актуалност, следете моята страница във Фейсбук: Татяна Георгиева – Клиничен психолог или моята уеб страница.

Какви са най-честите новогодишни обещания на хората и за колко време разбират, че понякога е трудно да бъдат спазени?

-Най-честите новогодишни обещания се фокусират върху личното здраве и благосъстояние. Например, хората обичат да си поставят цели за отслабване, спорт, здравословно хранене, спестяване, спиране на всякакви вредни навици, както и да си поставят нови цели за личностно и професионално развитие. Въпреки добрите намерения, много хора се сблъскват с трудности при спазването на новогодишните си обещания. Хората обикновено разбират, че е трудно да ги спазват, когато първоначалната мотивация и ресурсът намалеят с течение на времето и когато се появят дадени предизвикателства. В момента, в който нарушим новите си навици и не успеем да се върнем отново в рутината на спазването им, това е именно критичната точка дали ще успеем да се придържаме към новогодишните си обещания. Успешната промяна изисква ясно зададени цели, постоянство, дисциплина и ясни стратегии за справяне с предизвикателствата, които е нормално да се появят винаги, когато изграждаме нови навици.

Случват ли се често големи психологически трансформации в началото на годината?

-Големите психологически трансформации могат да се случват през всяко време на годината и не са специфични за началото на годината. Въпреки това, началото на новата година често е асоциирано с нови възможности, мотивация и желание за промяна, което може да бъде катализатор за психологическо преосмисляне и трансформации. Мнозина използват периода около новогодишните празници за самооценка и определяне на цели за бъдещето. Този процес на поставяне на цели и себерефлексия може да подпомогне хората да осъзнаят необходимостта от промяна в определени аспекти на живота им и да се ангажират със съзнателни усилия за трансформация. Въпреки това, успешната трансформация изисква постоянство, ангажираност и работа върху личностното развитие. Промените в поведението и мисленето могат да бъдат постигнати през цялата година, а не само в нейното начало. Важно е да се отбележи, че психологическите трансформации могат да бъдат индивидуални и варират от човек до човек. За някои новата година може да служи като стимул за промяна, докато за други трансформациите могат да се случват през други периоди от годината в зависимост от конкретни обстоятелства и вътрешни потребности.

Според Вас как трябва да подхождаме към очакванията към новото, за да няма разочарования?

-Бих препоръчала следните стратегии, когато подхождаме към очакванията ни към новото, за да намалим риска от разочарования, а именно да си поставяме реалистични очаквания. Поставете си цели, които са конкретни, измерими и постижими. Правете разлика между краткосрочни и дългосрочни цели, избягвайте абстрактните и неясни цели, които само ще ви затруднят. Също така се фокусирайте върху самия процес, който води до целите ви, вместо само върху желания резултат. Този подход може да улесни справянето ви с евентуални неуспехи или предизвикателства и да насърчи по- психологически устойчив начин на мислене и гъвкавост. Не на последно място търсете свързаност. Споделяйте очакванията си. Обсъждайте своите очаквания с близките си. Споделените очаквания могат да ви помогнат да получите подкрепа и да създадете по-реалистични перспективи. Когато приемем, че новите начинания могат да бъдат свързани с предизвикателства и променливи обстоятелства, се отваря възможност за по-позитивен и реалистичен подход.