site.btaОлга Керелска: Поведението на по-голямата част от съдиите в България е в съответствие с принципите на Етичния кодекс

Магистратите, които не спазват принципите за етично поведение, невинаги получават справедливия институционален отговор. Това каза в интервю за БТА Олга Керелска - член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по професионална етика на ВСС.

Керелска посочи, че независимост, почтеност, благоприличие, вежливост са важни принципи. Противно на
създаваната в обществото ни негативна представа за съдебната система като цяло, поведението на по-голямата част от съдиите в България е в съответствие с принципите на Етичния кодекс, каза още тя.

Следва пълният текст на интервюто:

Преди време ВСС гласува нови текстове, които касаят етичното поведение на магистратите. Какво се промени?
- Пленумът на ВСС одобри съответно нови Етичен кодекс на българските съдии и Етичен кодекс на българските прокурори и следователи, приети преди това съответно от Съдийската колегия на ВСС (СК на ВСС) и Прокурорската
колегия на ВСС (ПК на ВСС). С одобрението на тези два кодекса се отмени досегашният Кодекс за етично поведение на българските магистрати, приет през 2009 г., който беше общ за всички съдии, прокурори и следователи.

Това беше в съответствие с изискването, залегнало в Закона за съдебната власт.

В съдържателно отношение приетите кодекси не се различават съществено от действащия до този момент единен Кодекс за етично поведение на българските магистрати. Последното идва от обстоятелството, че в стария кодекс бяха включени в пълнота всички основни принципи, касаещи етичното поведение на магистратите, които следват от т. нар. Принципи от Бангалор за поведение на съдиите от 2002 г. и множество международни и европейски документи, към които нашата страна се е присъединила.

При това положение не съществуваше опция тези принципи да бъдат изоставени и да се създават изцяло или 
преимуществено нови такива. През годините тези принципи са се утвърдили, доказали са, че като цяло обхващат дължимото поведение на магистратите и че спазването им гарантира един добър облик на съдебната система.

Такова беше и становището на съдиите от съдилищата, до които се допитахме. С оглед на това, конкретно в Съдийската колегия на ВСС, усилията бяха насочени към прецизиране на текстовете, изчистване на ненужно съдържание извън конкретните принципи и правилата за тяхното приложение, отпадане на текстове, които кореспондират с отменени вече нормативни актове.

Смятате ли, че сега текстовете са по-ясно разписни и възможна ли е нова промяна след промените в Конституцията?
- На първия въпрос бих могла да отговоря конкретно за изготвения Кодекс за етично поведение на българските съдии, доколкото неговият проект беше изготвен в Комисията по професионална етика към СК на ВСС, на която съм председател и с непосредственото ми участие. Както вече споменах, ние положихме съществени усилия именно в посока на това текстовете на отделните принципи да са по-ясно разписани. В структурата на Етичния кодекс същите да са подредени по по-правилен начин с оглед тяхната относителна тежест, да се разделят някои от тях като
самостоятелни такива. Например принципът за почтеност, която е основно изискване в работата и поведението на съдиите, беше отделен като самостоятелен принцип от този за благоприличие и същият беше изведен
непосредствено след принципите за независимост, безпристрастност и справедливост.

Към същия бяха определени самостоятелни правила за неговото изпълнение. Същото се отнася и за самостоятелния вече принцип за благоприличие. Отделните правила за поведение към всеки един от принципите също бяха подредени с оглед тяхната значимост и логическа последователност. В правилата за поведение, произтичащи от принципа за конфиденциалност, изрично предвидихме, че при изразяване на лично мнение в средствата за масова информация и в социалните мрежи, каквито случаи все повече има напоследък, съдията следва да се съобразява с принципите и правилата на Кодекса. Като цяло, стремежът ни беше Кодексът да има един по-стегнат вид и яснота. Надявам се да сме успели.

Що се отнася до втория Ви въпрос, считам, че възможност за такива промени следва да бъде предвидена в Закона за съдебната власт, който ще бъде изготвен и в който ще бъдат отразени промените в Конституцията, като това вече ще бъде правомощие на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, като всеки от двата съвета ще може да променя и съответния кодекс за всяка от двете гилдии.

Вие самата смятате ли, че новите текстове ще доведат до съществена промяна?
- Кодексът за етично поведение на българските съдии, респ. Кодексът за етично поведение на българските прокурори и следователи, нямат характер на нормативен акт, но все пак представляват един вид регламент, препоръка за определено поведение, неизпълнението на която в един или друг аспект е свързано с определени последици. Успехът на всеки един регламент, независимо дали той е нормативен акт или не, зависи не само от неговото съдържание и качествено разписване, но и от приложението му.

Само по себе си неговото съществуване не е достатъчно, защото правилата нямат способността сами да се изпълняват. Трябва да има ефективен механизъм и добре обмислени органи, които да ги прилагат. И в това отношение има какво да се желае. Според действащия Закон за съдебната власт разглеждането на сигналите за неетично поведение на магистратите е изцяло в правомощията на комисиите по професионална етика към съответните органи на съдебна власт (съдилища и прокуратури от различните нива).

Изключително тяхна е преценката дали има или не нарушение на някой от принципите, залегнали в съответния Кодекс за етично поведение. Има случаи, в които се подхожда, така да се каже, “колегиално“ и такова нарушение не се установява със съответния акт на комисията, въпреки че на практика е извършено.

Същевременно следва да признаем, че е трудно за всеки магистрат да бъде съдник на колега, с когото се среща всеки ден по коридорите на съда или заседава в един състав с него. В тази връзка би било добре да се предвиди механизъм, при който становището на етичната комисия, която се произнася по даден случай, да подлежи на проверка от по-горестоящата такава или от Комисията по професионална етика към съответния съвет. Считам, че това може да бъде предвидено само за по-съществените случаи на нарушения, но остава въпросът как тези по-съществени случаи да бъдат дефинирани.

Освен това най-значимите за облика на магистратите нарушения на етичните правила са нарушенията на принципите за почтеност, независимост, уронване престижа на съдебната власт, а тяхното установяване е от компетентност на Инспектората. Инспекторатът, за разлика от комисиите по професионална етика при съдилищата, е специален орган, чиито членове са изведени от системата за известен период от време, разполага със съответния инструментариум, поради което е абсолютно неоправдано и неприемливо да действа конформистки.

Вече има и завишени изисквания към председателите на съдилищата. Какво значение има това?
- Такива изисквания имаше и в досегашния Кодекс за етично поведение на българските магистрати. Не бих казала, че те са завишени, а по-скоро, че са специфични и произтичат от позицията на административния ръководител и свързаните с нея служебни задължения. Иначе административният ръководител – председател на съответния съд, е толкова съдия, колкото и съдиите, работещи в органа, който ръководи.

От тази гледна точка той следва да спазва принципите и правилата за етично поведение, касаещи всички съдии.

Има разписани и дефиниции за независимост, почтеност, благоприличие, вежливост и т. н. - смятате ли, че това ще промени коренно поведението на магистратите?
- Да, това са важни принципи. Съществуваха и в досегашния Кодекс за етично поведение на българските магистрати. Възпроизведени са и в новите два кодекса. Дали тяхното съществуване ще промени поведението на магистратите? Пак ще кажа, че това зависи основно от действията на органите, натоварени с тяхното приложение. Все пак, противно на създаваната в обществото ни негативна представа за съдебната система като цяло, искам да кажа, че поведението на по-голямата част от съдиите в България е в съответствие принципите на Етичния кодекс. Така че там не се налага коренна промяна. Проблемът е, че тези, които не ги спазват, не винаги получават справедливия институционален отговор на тяхното поведение, което се забелязва и от съдиите и от обществеността.