site.btaЕкзарх Стефан е сред личностите с особена заслуга за спасяването на българските евреи, според проф. Димо Чешмеджиев и доц. Русалена Пенджекова

Екзарх Стефан е една от личностите, които имат особена заслуга за спасението на българските евреи. Това е оценката на проф. Димо Чешмеджиев и доц. Русалена Пенджекова за ролята на духовника. БТА разговаря с двамата учени по повод 80 години от спасяването на българските евреи. Проф. Чешмеджиев и доц. Пенджекова са сред изследователите на архивното и книжовно наследство на Екзарх Стефан.

Свидетелствата от архивите доказват заслугите на Екзарх Стефан, не случайно е обявен за праведник на света, посочи доц. Пенджекова. В неговото ръкописно и архивно наследство има запазени откъси, в които разказва за събитията около гоненията на евреите по време на Втората световна война. Сред документите е и ръкопис от октомври 1950 г., когато Екзарх Стефан е заточен в с. Баня, Карловско. „В тези 18 страници той разказва спомени не само за своето участие в спасението на българските евреи, но и за ролята на Българската православна църква. Няма ред, в който той да не определя това като една от най-тъжните страници в българската история“, каза историкът и цитира думите на духовника: „Гонението на евреите и досега преживявам болезнено“. 

Екзарх Стефан подхожда като истински архипастир и духовен водач, който добре си дава сметка каква е ролята на българската църква като защитничка на тези хора, каза доц. Пенджекова. 

Последователната му позиция може да се проследи и в протоколите на Светия синод още от есента на 1940 г., когато  духовникът е Софийски митрополит. „Особено активно е неговото участие в заседанията на Светия синод и това е отбелязано в периода април – юни 1943 г. в изказванията му. Можем да кажем, че той е един от най-активните архиереи, защото търси връзка с двореца, търси връзка с всички отговорни фактори“, посочи доц. Пенджекова. По думите й Екзарх Стефан пише окръжни, петиции, доклади, изложения с позицията си за спасяване на евреите, а в дома си прибира главния равин. Той подхожда като истински архипастир, защото неговата позиция по отношение на малцинствата, на бежанците е много последователна и не е проявявана само към евреите, каза тя. В едно от неговите изложения пред Синода, в което твърди, че "може би добродушният ни народ ще изпитва срам и други несгоди, ако сега ние не се намесим в тези събития“, допълни тя. Духовникът заклеймява Закона за защита на нацията и предприема изключително много действия за отмяната на депортацията на българските евреи. 

Когато през пролетта на 1943 г. става ясно, че има дори издадена заповед и трябва вече да изселват евреите, Екзарх Стефан прави няколко неща, за да спре този процес, каза проф. Чешмеджиев. По думите му Екзарх Стефан първо оказва натиск върху самия цар Борис III, който също не е убеден, че трябва да бъдат експортирани и търси начин да не го направи. Той прави един демараж, както казват дипломатите, при цар Борис, посочи проф. Чешмеджиев. Според него особено важна е знаменитата реч на духовника от 24 май 1943 г. Това е една проповед „екс катедра“ (от височината на позицията на висш духовник), в която се обявява  против депортирането на българските евреи и заявява, че ще отвори църквите, за да  приеме евреите в тези християнски храмове, посочи ученият. По думите му с препратката към един стар принцип на азилното право (право на убежище в църква), по този начин Екзарх Стефан играе изключително голяма роля в спасяването на българските евреи от така наречените „стари земи“.

Свидетелства за ролята на Екзарх Стефан са документирани и в спомените на евреите от Софийска епархия, каза доц. Пенджекова. Според нея архипастирът прави всичко  това с риск за живота си, защото дори е имало позиви за неговото убийство, разпространявани от организации като „Бранник“. Въпреки това, той е имал смелостта в тези сложни години да се противопоставя, да пише на царя, на министър-председателя и на правителството, да оглавява протестите, да крие евреите, посочи доц. Пенджекова. Според нея Екзарх Стефан е един изключителен пример, от какъвто имаме истинска потребност в днешно време, защото той е воден преди всичко от хуманизма си. 

По думите на доц. Пенджекова макар през 2023 г. да се отбелязва 80 години от спасяването на българските евреи, името на Екзарх Стефан рядко се споменава. Той е определян като сложна личност, смята тя. Документите за живота и делото му са достъпни, както в Смолянския архив, така и Централния държавен архив, в архива на комисията по досиетата и всеки има възможност да се запознае, прочете, съпостави позициите, а не да тълкува еднозначно, преднамерено или манипулативно ролята на отделните личности в тези процеси, обясни тя. 

Екзарх Стефан е роден през 1878 г. в с. Широка лъка със светското име Стоян Попгеоргиев Шоков. Пред неговия паметник в Широка лъка често могат да се видят преминаващи през района израелски туристи от различни поколения, отдаващи почитта си към един от спасителите на българските евреи, твърди кметът на родното му село Васил Седянков. Митрата на Екзарх Стефан е изложена в Музея-галерия „Владимир Рилски“ в Широка лъка, а родната му къща предстои да бъде превърната в музей.

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.