site.btaУскорена ликвидация на дружества без скорошна дейност и нает персонал, предлага Министерството на правосъдието

Провеждане в кратки срокове на производството по ликвидация на дружества, които отговарят на определени условия, включително да не са осъществявали скорошна дейност и да нямат нает персонал, се предвижда в законопроект за промени в Търговския закон, предложени от Министерството на правосъдието, съобщиха от ведомството. Предложените изменения са свързани с ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост.

В момента доброволната ликвидация на бизнес в България отнема близо една година, процедурата е продължителна и скъпа. А средно на година се създават между 30 000 и 50 000 нови юридически лица, като над 90% от
новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки, посочват от правосъдното министерство.

С промените се създава нов член в закона под името "Бързо производство по ликвидация". Улесняването на процеса се постига чрез съкращаване на сроковете на процедурите и въвеждане на „обслужване на едно гише“ чрез Агенцията по вписванията, където ще се подават всички заявления. Условията за провеждане на бързо производство по ликвидация само се декларират и представянето на декларация за тях ще е достатъчно за разглеждане на заявленията в производството в по-кратки срокове.

Дадено дружество може да се възползва от новата възможност, ако отговаря едновременно на пет условия: да не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от дванадесет месеца; да не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от дванадесет месеца; да няма регистрация по Закона за данък добавена стойност или е прекратило регистрацията си преди повече от дванадесет месеца; да няма непогасени задължения към държавата и общините; да няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите.

БТА припомня, че на 20 юли парламентът прие промени в Търговския закон, с които създаде нова правна форма - Дружество с променлив капитал. Депутатите разшириха списъка на търговските дружества, като към събирателното дружество, командитното дружество, дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и командитното дружество с акции добавиха и дружество с променлив капитал.