site.btaКакво е Коледа за хората днес – най-уютното време на годината или 15-минутна наслада в ТикТок

Най-уютното време на годината или 15-минутна наслада в ТикТок - това са част от мненията на хора от различни възрасти и пол, които разказаха за БТА каква е съвременната Коледа.

Някои от тях виждат топлината на празника: "Коледа е дом. Най-уютното време на годината. Обратното на егоизъм, импулс за превъзмогване на всичко, което ни отдалечава от другите. Напомняне, че светът е по-голям от нас самите. Коледа е сняг и аромати". 

Други усещат известна показност: "С цялата символика около празника Коледа се превръща в празник на материалното – на имането. Коледа е фалшива еуфория, която ужасно контрастира със смачканото битие на българина. Хората вече не преживяват празника, а искат да покажат как го преживяват – 15-минутна наслада в ТикТок, която трябва да изкрещи „моята Коледа е по-добра от твоята“. Надпревара с времето, за да догониш очакванията да ти е празнично". 

Коледа като дом, уют и опит да сме по-добри

Коледа е подтик за доброта, посочи Вяра Иванова, на 41 години. „Въпреки всичките ѝ комерсиални измерения, пак е импулс за превъзмогване на всичко, което ни отдалечава от другите – и от близките, и от просто познатите, и от непознатите. Коледа е обратното на егоизъм - стремеж да направим някого щастлив. Чрез подарък, жест, прегръдка, картички и сладки за благотворителния базар на детето в училище, омесената погача за семейната трапеза. Коледа е напомняне, че светът е по-голям от нас самите“, смята Вяра.

„Коледа е дом. Време за близките. Никога не пътувам никъде по празници. Време да се се спреш и да кажеш - добре се оправих тази година. Или поне пробвах“, посочи Таня Петрова, на 43 години. Според нея пазаруването подменя идеята на празника. „Не ми харесва, че с цялата символика около празника Коледа се превръща в празник на материалното и на имането. Не знам как се чувстват хората, които не могат да купят подарък. Но това да бъдеш оценен от другите е хубаво. И Дядо Коледа е това - любов и признание. Много ми харесва Бъдни вечер, защото рядко имаме повод да спрем и просто да се радваме на това, че сме заедно“, допълни Таня.

За мен Коледа е  най уютният празник, въобще декември е моето време от годината, каза Лора Алкараз, на 44 години. За нея Коледа е семейство, топлина. Правя курабийки и вино с аромат на Коледа. У нас пука камината, ухае на карамфил, джинджифил и канела, на портокали и печени ябълки, на борови иглички. Но за мен празниците са свързани с аромати. Всичко в живота ми е свързано с аромати, посочи Лора. Тя разказа, че е израснала в семейство на разделени родители и затова, след като е създала собствено, винаги държи на Коледа всички да бъдат заедно.

„В тези дни са забранени мобилни устройства, компютри. Гледаме коледни филми, пием горещ шоколад, ядем курабии на корем, печени ябълки, всичко заедно. Ние ходим на църква на 25 декември сутринта, пее хор. И да не си вярващ, преживяването е уникално“, допълни Лора. Всички в семейството на Лора си слагат смешни коледни пуловери, тя си има със светеща елха. Съпругът ѝ е купил даже и празнична храна за котките. 

"Преди две години бях задала лимит за цените на подаръците, всеки да е максимално 20 лв., защото не виждам смисъл да сме разточителни по това време на годината. Важно е какво влагаш в подаръка, тогава купих терлици, плетени от майка с болно дете", допълни тя.

За Таня Лозанова, на 43 години, Коледа също е най-чаканото време от годината. Свързва празника с топлината на семейството, сигурността, уюта, любовта на хората, които обича и тези, които я обичат. “Коледа е тръпката при отварянето на подаръците и усмивките на любимите ми хора, ароматът на топъл кекс с канела и портокалови корички, Отварянето на чорапчетата с лакомства от Дядо Коледа. Обичам да се взирам в елхата и, гледайки звездата на върха, да си спомня за превзетите върхове през изминаващата година, щастливите мигове, несгодите и проблемите, с които съм се справила, уроците на Вселената, които съм научила“, посочи Таня.

 „Обичам да се взирам и в свещите на благоденствие, които съм запалила и тайничко съм си пожелала най-съкровените желания. Обичам пътя към близките си и трепета на очакващите ми очи, на така чаканото "Честита Коледа". Да се радвам на снега по детски, на чистото, на бялото, на това, че пак можем да бъдем деца, да вкусвам прекрасните вкусотийки, приготвени с толкова любов и топлина от родителите ми. И за да завършим в този семеен уют, да споделим падналите ни се късмети и в очакване на прекрасната настъпваща Нова година, да си спомним само щастливите и смешни мигове, така - отново по детски, с цялото шумно и невероятно семейство“, разказва Таня.

За Марине Дейчева, на 67 години, Коледа също е много топъл празник. Винаги по това време на годината иска всички от семейството да бъдат заедно, да седят на една маса и да се радват един на друг. "Аз много обичам да приготвям храна за другите. И за тези празници правя какво ли не планове как да нахраня хората", каза Марине. Тази година тя чака внучката си да се върне от Хамбург, където е студентка, затова вълнението е още по-голямо. Според нея празникът не може да ти помогне да се отървеш от егоизма, ако го имаш. "Празникът те кара да се замислиш за много неща, които ги мислиш и друг път, но сега като че те радват повече или те натъжават повече. Сигурно защото в тези дни емоционално сме по-възбудени. Приемаме ги като някакъв предел между “до днес” и “ от утре”. Това е хубаво - дава надежда за ново начало, което е свързано с чудото на Коледа, допълни Марине Дейчева. 

Лично за мен, извън религиозната страна на празника, тъй като аз вярвам по по-различен начин, приет от християнския свят, Коледа въпреки всичко е свят празник, каза Десислава Венева, на 44 години. Защото посвещаваш всичкото си време на близките и обичани хора, за които през годината инак не ти остава време. Коледа е топлина, надежда, вяра, че въпреки всичко, не си сам и каквото и да става сега, то няма да е завинаги, допълни тя. За Деси Коледа са всички неизречени думи през годината, времето, в което готвиш не просто, за да се нахраниш, а да доставиш радост и на хората около теб. „Коледа е времето, в което трябва да забравиш лошото, да оставиш негативното и да се усмихваш повече. Заради себе си първо. Курабийките имат друг вкус, когато са споделени с любимите хора, а не просто за снимка в социалните мрежи...“,  допълни тя.

Според Десислава през последните години Коледа се е превърнала в една машина за пари, опорочи се смисълът на празника, всичко, свързано с него, се прави само и единствено с цел финансови облаги. „Мен украсата ме радва и я слагам рано, защото не харесвам зимата и ранното стъмване. Обичам цветните лампички, създават настроение и ме вадят от униние. А коледното дърво, както и да го погледнеш, си е цяла магия, пълни ми душата. Пък и свети Николай е реална личност, която някога е раздавала подаръци. Именно от него започва тази традиция. Нищо не може да се сравни с радостта на децата, когато видят подаръците под елхата! Това чувство ти стига за цялата следваща година. Разбира се, когато пораснат, нещата се променят...“, посочи Деси. Тя не разбира хората, които изпадат в дива лудост и нужда да пазаруват подаръци, нужни и ненужни, на когото трябва и на когото не.  "Събери се с хората, които обичаш, сготви им нещо вкусно, покани ги у дома си, говори с тях, смей се! Покажи им, че те са важни за теб. Това има значение. Свята нощ е, заради нас самите. В крайна сметка никой не знае колко още ще бъде тук и кога за последно ще види някого. А това са моменти, които не можеш да върнеш и с всичките пари на света. Това е - Коледа е топлина, семейство, уют, приятели и все пак малко храна! А който вярва в магията, получава всичко от коледната вечер“, допълни Десислава Венева.

За Анна Великова, на 42 години, коледните празници често са работни. „Ако ежедневието ти поднася друга действителност, ако си ангажиран на работа (на хора от много професии им се налага да работят по празниците), това се приема като факт –работиш и това е. А ако решиш да се опиташ все пак да участваш в коледната еуфория, става една надпревара с времето, едно тичане да догониш коледните очаквания, това превръща идеята в доста неприятна, поне за мен, разказа Анна.

Така че - когато имам възможност и желание да я празнувам, го правя. Когато не мога - го приемам. И не е задължително Коледа да е в точно определен ден, допълни тя.

За Анелия Крашевска Коледа е очакване за чудо, през декември всички отново сме деца. „Хем е краят на годината, хем по Коледа се сбъдват чудеса, а и така ни се иска…“. Цяла година всички чакат и се надяват краят да е магичен, смята Анелия. Според нея украсата, коледните сладки носят уют, надежда, топлина, те са подготовка за чудото. А в очакването летиш. Коледа е чувство, не е купуване. Понякога хората имат нереални очаквания за празника, тогава идват и депресиите, смята Анелия. Според нея чудото трябва да го откриваш и в дребните жестове, тогава се случва и голямото. 

Стела Иванова, на 47 години, разказа, че работи като учителка в детска градина и затова изживява Коледа по много пъти, често предварително преди самия празник, заедно с децата в детската градина. Радвам се по детски, защото работя с деца и затова след като настъпи "домашната" Коледа, аз вече малко или много съм се пренаситила, посочи тя. С времето вече ми се иска семейно, дори и да е Коледа, да отидем някъде на някое спокойно място, без празнична еуфория, а просто да си почиваме и да се наслаждаваме на снега, на зимата, на запалена камина и на любовта ни, допълни тя.

Стела посочи още, че не пропуска обаче да направи коледна украса. Даже изпипвам детайлите, имам украса и вътре в къщата, и навън. Аз съм човек на изкуството и това ме зарежда, това ме вдъхновява, каза тя. На Бъдни вечер също се опитвам да изпипвам всичко в детайли спрямо традицията, защото това е преди всичко християнски празник, а ние сме вярващи и преди да почнем да бъднуваме, винаги казваме молитвата и спазваме традициите, допълни Стела.

За петгодишния Александър Петков Коледа е дядо Коледа и подаръци, елхата и бонбоните. За Мария, на осем години, Коледа е Бъдни вечер и очакването на добрия старец. За 12-годишния Борис Димитров Коледа не се продава по магазините. Коледа е семеен празник, по време на който трябва да се отпуснем, и цялото семейство, докато ядем ошав, чупим от питката, се наслаждаваме на повтарящите се всяка година реклами на любими напитки и магазини, както и части на „Сам вкъщи“( въпреки че понякога ни омръзват)“, казва Боби. Не забравяйте, че за всеки има Коледа и не трябва да пренебрегваме хората, които нямат възможност да купуват подаръци и дори и животните, допълни той. Навън има бездомни животни, на които може да им е студено и да са гладни, докато нашите трапези са препълнени, посочи дванадесетгодишното момче.

Коледата невъзможна

Според Ирина Зебилянова, 49 години, идеята за Коледа е напълно подменена. Вместо да притихнем, да се смирим, да обърнем внимание на истински нуждаещите се (без да е пиарска акция), търчим като обезумели по магазините, отвсякъде ни заливат сладникави търговски коледни звънчета, една фалшива еуфория, която ужасно контрастира със смачканото битие на българина, смята тя. Според нея няма как и да се изолираш и на общия апокалиптичен фон в света, да потънеш в домашен уют с дъх на канела.

Напоследък Коледа става все повече комерсиален празник, отколкото семеен. Преди беше, особено Бъдни вечер, семеен празник, събирахме се само семейството -хапвахме постни неща, но напоследък го свързваме предимно с подаръци, предимно с материални неща. Една- две седмици еуфория за подаръци и това е, смята Валери Велинов, на 53 години.  

Напоследък Коледа става все по-комерсиален празник, хората искат да въртят бизнес, да продават неща, празничното чувство с изненадите, с това, че ще дойдат роднини отдалече, вече го няма, смята и Желязко Заманчев, на 46 години. Самото мислене вече е какво да се продаде, как да се продаде като най-атрактивен продукт, даже в децата я няма тази тръпка на очакване на чудото, посочи той. Според Желязко  за това няма виновни, самата култура се променя, обществото се изменя, а социалните мрежи спомагат да мислим за празника като да споделиш очарованието или разочарованието от него. Не мисля, че може да се обвиняват старите поколения, че не са дали традиции на деца, внуци, не може да се дадат традиции, когато системата е базирана на това не как са нещата, а как изглеждат, заяви той.  

Според Желязко хората не преживяват, а искат да покажат как са преживели. „Моят празник беше по-добър от твоя, снимка в ТикТок, петнайсетминутна наслада“. Очакването на хубавите изживявания се заменя с това какво може да се покаже с целта да прокарваш продукт, който да бъде по-идеален от продукта на другия, допълни той.

„Хората не се концентрират толкова върху самото преживяване, а как ще изглеждат, че преживяват. Това го искат и големите производители, корпорации. Всяка година се забелязва, че черният петък става все по-черен, все по-рано. Ние тренираме непрекъснато как ще изглежда нашият празник - след Коледа идва и Нова година, подготвяме се за визуализацията на продукта в социалните мрежи“, допълни Желязко Заманчев.

„Коледа е всичко, което спрях да бъда, когато престанах да съм дете. Светлината в погледа. Вярата в чудото, вярата в доброто. Очакването на снега и чистата радост от него, а не изтръпването, че утре мога да падна, докато отивам до магазина“, каза Валентина Иванова, на 69 години. Тя посочи, че сега се радва на Коледата, която вижда в очите на двамата си внуци. Може би пък тази радост е моята Коледа, допълни тя.

Красимир Велков, на 40 години, който работи като фотограф, разказа, че по Коледа винаги се сеща за нещо лично преживяно - след завръщането му преди години от чужбина, е решил да влезе в ролята на вежливия елф, който трябвало да документира в последния ден на празничния месец среща в мола на няколкостотин деца с Дядо Коледа и Снежанка. В ролята на добрия старец е бил белобрад актьор от местния театър, а двадесетгодишна русокоса сервитьорка в популярна дискотека се е преобразила в Снежанка. 

Деца, като в приказка, но и като в зимен ураган, се втурнаха шумно към нас, всеки с единствена цел - пръв да се добере до вълшебството, спомня си Красимир и разказва, че всички - не само децата, но и майките, които са документирали за социалните мрежи незабравимата среща, и първоначално отегчените бащи, са си тръгнали щастливи,

След като работният ден на триото е приключил, тримата са свалили маската на вълшебството, за да се превърнат отново в белобрад актьор от местния театър, русокоса сервитьорка и току-що завърнал се от чужбина безработен с бледи познания по фотография. Запътили се към автобусната спирка и се заговорили, за да разкаже всеки своята Коледа - старият актьор по чудо се сдобил с много рядка книга, за която е мечтал от години, и смятал да прекара спокойна вечер в огромната си библиотека с чаша бърбън и бленуваното четиво. Бил щастлив. Красивата сервитьорка разказала, че този път е сигурна, че е открила истинската любов и смята да прекара вечерта в любимия си ресторант с него. И тя била щастлива. А Красимир имал своя голяма лична радост- за пръв път от много време щял да прекара празниците със семейството си у дома.

"Истината е, че не какво прави хората по празниците щастливи е важно. За всеки е различно - за децата, че са срещнали приказката, може да е една книга, нова любов, семейство... Ако видим какво имаме около нас, не ни е нужен повод да сме щастливи", каза Красимир. 

За 75-годишния Петър Коледа е рождество. Раждането на нещо - най-вече на надежда, че утре ще бъде по-добре. Коледа е, не забравяйте покрай подаръците, Рождество Христово, допълни той.