site.btaВ есента на живота си човек е най-откровен, казва мениджърът на Стоянка Мутафова

BOBSTH 07:00:01 10-07-2020
GI1830BO.026 07:00
култура - Стоянка Мутафова - Евгени Боянов - интервю

В есента на живота си човек е най-откровен, казва мениджърът на Стоянка Мутафова


София, 10 юли /Даниел Димитров, БТА/
Обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова ще бъде поставена на 13 юли, на софийската уличка "Люботрън" 96, където те са живели до последните си дни. Идеята е на Евгени Боянов, мениджър на голямата ни актриса през последните пет години от живота й.
Боянов благодари лично на арх. Огнян Кръстев, подготвил цялата документация около проекта, на инж. Емил Терзиев - основен меценат, и на Иво Пенев от Столичния инспекторат, помогнал за премахване на графитите и кабелите около терена. Държи да спомене също директорът на Столичния инспекторат Веска Георгиева, каменоделецът Десислав Байчев и кметът Йорданка Фандъкова.
Паметната плоча е само началото на една поредица от инициативи, свързани с паметта за Мутафова. Подготвя се документален филм за нея и се работи по идеята улицата пред дома й също да носи нейното име.
Междувременно БНБ обяви, че може да пусне възпоменателна монета. Всичко това се очаква да стане за 100-годишнината от рождението на Мутафова - 2 февруари 2022 г.
Евгени Боянов е роден в един месец със Стоянка Мутафова - февруари. В продължение на 12 години изучава изобразително изкуство в средното училище. След това завършва екология в Нов български университет. Седем години посвещава на телевизията, а от осем години работи с някои от най-известните български изпълнители, сред които Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Кичка Бодурова.

Пред БТА Боянов разказва за приятелството и работата си със Стоянка Мутафова, за неща, които не трябва да забравяме за нея, но и за това, което не знаем, за най-скъпите спомени, за самотата и болката, за уроците и величието на таланта.

- Какво е да си приятел на Стоянка Мутафова?

Е. Боянов: Макар че звучи странно да наречеш твой приятел някого, с когото имаш 70 години разлика във възрастта, Стоянка не правеше разграничение. Ако хареса даден човек и го допусне до себе си, годините нямат значение, нито пола, нито религиозната му принадлежност. Тя ценеше хората по тяхната култура, по темите, които ги вълнуват. Между нас просто се получи. Двамата взаимно се помагахме - тя на мен с чисто професионални съвети, аз на нея - административно, за да може да върши спокойно това, което най-много я вълнува - работата на сцената.
Разбира се, дължа това познанство и на Муки (Мария Грубешлиева - дъщерята на Стоянка Мутафова, бел.а.), защото тя ме допусна в техния дом, в техния свят. Тя първо се застъпи за мен.
Установих, че в есента на живота си човек е най-откровен. Стоянка вече нямаше какво да крие и от кого да крие. Затова споделяше много съкровени неща, които през годините е пазила.

- Бързо ли се сработихте?

Е. Боянов: Паснахме си, може би, защото бяхме една и съща зодия. Тя твърдеше, че водолеите са еднакво луди. Обожаваше тази зодия и намираше хората за артистични, шантави и фантазьори, които живеят в свой паралелен свят. Един от първите въпроси към мен беше коя зодия съм. (Смее се - бел.а.)

- Има ли нещо, което никога не трябва да забравяме за Стоянка Мутафова?

Е. Боянов: Не трябва да забравяме колко скромна беше тя като личност, естествена в общуването с публиката и с напълно непознати хора. Тя никога не се възгордя. Смятам, че нейната скромност, заедно с огромния талант и култура, я направиха толкова велика. Много хора се титулуват като велики и затова тази дума е малко оскверниха, но не и когато става въпрос за Стоянка Мутафова.
Ако говорим за професионалните неща - съвременниците, живели с нейните представления, никога няма да ги забравят. И тук не става въпрос за конкретен спектакъл, а за всичко, което е правила. Защото тя беше вселена.

- Какво не знаем за нея?

Е. Боянов: Не знаем докрай за нейната богата и огромна култура, тъй като тя невинаги говореше за нещата, които я вълнуват. Тя беше много дълбок човек, обичаше класиката - и в музиката, и в литературата, и в изкуството като цяло. Беше твърде интелигентна и не всеки можеше да я разбере, затова не си позволяваше да говори често на тези теми.
Може би не се знае, че тя беше много мрачна като човек, много черногледа, винаги недоволна, винаги съмняваща се, търсеща кусури и грешки, въпреки че нямаше такива...
Винаги ще има една загадъчност около образа й, който никога няма да бъде разкрит.

- Кой е най-скъпият Ви спомен с нея?

Е. Боянов: Миналата година посетихме много манастири. Тя не беше религиозна и много пъти го е казвала, но в последните месеци от живота нещо се отключи в нея и посети много свети места. Едно от тях беше Рилският манастир. Оказа се, че не бе ходила там повече от 85 години. Била е 11-12-годишна, когато я водил баща й, там се срещнали с регент Кирил, братът на цар Борис Трети. Сега тя се чувстваше много особено на това място, което всъщност не се е променено много от онези години.
След като се поклонихме в черквата и запалихме свещички, решихме да прекосим манастира и да отидем от другата му страна. Стоянка вече се беше изморила, а и не беше с най-удобните обувки за калдъръма. Излязохме през самоковската порта и когато тя видя колко път има до ресторанта отсреща, ме помоли да докарам колата. Това обаче не беше възможно, затова предложих да я пренеса на ръце. "Не, не може, ти си толкова слаб и кльощав, ще вземем да се търкулнем и ще си остана тук при цар Борис и Иван Рилски", каза тя. Аз обаче в този момент я грабнах, вдигнах я и я пренесох на ръце. Това много я разсмя, Муки също се заливаше от смях. Когато я свалих пред ресторанта, тя ми каза "Ти защо не си казал, че имаш такава функция бе, а аз се мъча да ходя".
Имаме много такива моменти....

- Кой е най-ценният урок?

Е. Боянов: Уроците са много. Тя ме научи да вярвам в себе си, но не със сигурност и самонадеяност, а просто да вярвам в качествата си, в работата си, в почтеното си отношение към труда. Нейно верую беше, че само с почтеност и преклонение пред труда се успява. И аз вярвам в това!

- Какво научихте от нея за най-хубавото и свято чувство - любовта?

Е. Боянов: Сложен въпрос... Говорили сме на тази тема, споделяла ми е за своите любови, аз също съм й споделял мои лични преживявания. Стоянка дължи и дълголетието си, и творческия хъс, и този нестихващ ентусиазъм да работи - на любовта, в различните й нюанси - любов към любимия човек, любов към театъра, любов към природата, любов към детето... За нея това бе най-движещата сила в света.

- Коя беше най-голямата й болка?

Е. Боянов: Те бяха няколко. Твърде ранната загубата на съпруга й Нейчо Попов, и това че тя премина през половината си живота сама. Другата болка беше, че не е помогнала докрай на дъщеря си да се реализира в театъра. В последните години от живота си имаше болка и за това, че няма да има внуче. Осъзна, че с Муки приключва родът Мутафови.

- Стоянка неведнъж е казвала, че сама е избрала самотата и това я зарежда.

Е. Боянов: Да. Тя лично за себе си е избрала тази самота. Когато губи мъжа си, тя си дава обет, че няма да погледне друг и изпълнява своя обет. Тя обаче не беше самотен човек, защото се съхраняваше чрез самотата, потъваше в размисли. Така беше устроена.

- Когато говорим за болката, тя само в личен план ли беше? Нямаше ли болка за това какво се случва в държавата, за хората, за политическата ситуация...

Е. Боянов: Тя не беше аполитична. До последно живо се интересуваше от това какво се случва в политиката. Но политиката не беше неин приоритет. В сферата на театъра нямаше болки, защото беше достатъчно реализирана. Беше изиграла стотици роли. Съжаляваше единствено, че не е изиграла ролята на майка Кураж ("Майка Кураж и нейните деца"/Mutter Courage und ihre Kinder е драма от Бертолт Брехт, писана 1938-1939 г.), която са подготвили с Младен Киселов (Български режисьор и педагог, 1942-2012 - бел.а.). Много е харесвала тази роля и е искала да покаже своя талант на драматична актриса, тъй като хората я познават само като комедиен артист и сатирик.

- След всичко, което казахте за нея, има ли една дума, която най-добре я описва като човек?

Е. Боянов: Неповторима. Стоянка е без аналог и едва ли някога ще се роди такъв човек - не само като талант, но и като достолепие - да работиш до последния си дъх. Неповторима!

- Паметната плоча, която ще бъде поставена пред дома й, е само началото на една поредица от инициативи, свързани с паметта за нея. Какво следва?

Е. Боянов: Подготвяме документален филм, заедно с дъщеря й. Имаме много видео и снимков материал от нашите пътувания в последните години - зад кулисите и от сцената. Лентата с работно заглавие "Стоянка Мутафова - без маска и грим". Имам идея и желание и улицата пред дома й също да носи нейното име.
Надявам се да сме готови и с двете неща за нейната 100-годишнина - 2 февруари 2022 г.

- С толкова много впечатления за Стоянка Мутафова, Вие самият имате ли намерение да напишете книга за нея?

Е. Боянов: Бих го направил. Имам достатъчно спомени и снимки, достатъчно неразкрити тайни. Но, ако това стане, то ще е след време. Сега не е моментът. В книгата бих описал не само Стоянка, но и нейната дъщеря. Защото Мария Грубешлиева, сама по себе си, е много интересна личност - не по-малко интересни от майка си, но, за съжаление, не дотам забелязана и оценена. Майката и дъщерята си приличат в много неща, затова бих разказал за тях двете заедно като личности.

/ГИ/