За народен представител да може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната, реши парламентът с приети на второ четене промени в Конституцията.
„За“ бяха 163 народни представители от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС, 20 – „против“ от „БСП за България“.
Досега за депутат се изискваше кандидатът да няма друго гражданство, освен българско.
По време на дебата левицата оспорваше предложението. От „БСП за България“ попитаха каква е логиката да са точно 18 месеца. Мая Димитрова подчерта, че не е възможно да се докаже тази уседналост. Не се знае и колко са българите с повече от едно гражданство, колко и къде живеят в чужбина. Колегата ѝ Иван Ченчев отбеляза, че това, което се предлага, е недопустимо в името на българския суверенитет и не допринася за запазване на българската идентичност. А Кристиан Вигенин поиска текстът да бъде оттеглен.
Тези хора са българи по произход, те имат ли право да участват в българския политически живот, попита Атанас Атанасов от ПП-ДБ. Бъдете по-смирени, защото всички, които са били с двойно гражданство - българско и съветско - и са били премиери, са били от вашата партия, обърна се той към социалистите.
Призоваваме сънародниците ни в чужбина да се върнат и това е национална цел, обясни Христо Иванов, един от авторите на промяната. Дайте да не ги отрязваме, да не смятаме, че когато имаш два паспорта, това е агентурната връзка, призова той. Според него трябва да се решават други въпроси – как да се дава гражданство, да има ли клетва.
Аргументът, че много хора живеят в чужбина и да ги върнем в България, е хубав, но всички ли трябва да минат през пленарна зала, попита Георги Свиленски от левицата. Кой предложи тази идея така да връщаме хората в България, допълни той.
Темата за двойното гражданство има международно-правен аспект, посочи Васил Пандов от ПП-ДБ и припомни препоръки на Съвета на Европа, според които неаргументираното лишаване на лицата с двойно гражданство от пасивно избирателно право противоречи на правото на избор. Има достатъчно механизми да се защитим в случай на държавна измяна, независимо кой какъв пост заема, подчерта депутатът.
Парламентът прие също избори за ново Народно събрание да се произвеждат не по-късно от 1 месец преди изтичането на срока на пълномощията на действащото Народното събрание.
С други гласувани на второ четене промени беше записано, че науката, културата и образованието са национални ценности. Темата също беше спорна.
Според Васил Пандов от ПП-ДБ във фокуса на нашето самоопределение са именно науката, образованието и културата. Формулирайки ги пряко в нашата Конституция, безспорно се самоопределяме и този текст позиционира България в бъдещето.
Според Кристиан Вигенин от БСП обаче основната причина да се запише текстът е свързана с необходимостта вносителите от мнозинството да мотивират защо 24 май да бъде записан като национален празник. Виждаме наука, която не е финансирана, образоване, което върви надолу, за културата ще видим какво ще стане с лекото увеличение на парите за нея в бюджета за догодина, коментира Вигенин.
Тома Биков ат ГЕРБ-СДС отговори, че, тъй като няма консенсус в обществото за датата 24 май, тя е оттеглена и няма да бъде гласувана.
/РН/
news.modal.text
