site.btaФинансирането в здравеопазването обсъдиха експерти от гражданска инициатива „Здравен барометър“

Финансирането в здравеопазването обсъдиха експерти от гражданска инициатива „Здравен барометър“. Инициативата е създадена през май тази година с цел наблюдаване, анализиране и оценяване на състоянието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазването. Създател на „Здравен барометър“ е проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".  

Финансирането, липсата на равнопоставеност между участниците в системата и липсата на кадри са основните проблеми в здравеопазването, каза онкохематологът проф. Георги Михайлов. По думите му добра е тенденцията, че в новия бюджет има заложени повече средства за доболничната помощ, но тя все още се движи в рамките на 15-17 процента от средствата за болничната помощ. Проф. Михайлов посочи, че в България има 740 болнични легла на сто хиляди души население, докато в ЕС те са средно 520 на сто хиляди души. 

По думите му хората почти нищо не получават от съвременното българско здравеопазване и затова са песимистично настроени към институциите. Проблемите в здравеопазването не са смените на директори на болница и на Националната здравноосигурителна каса, проблемите са във финансирането, липсата на равнопоставеност между участниците в системата – едните са задължени да правят обществени поръчки, другите не са задължени, едните разполагат с брой легла, наполовина на другите, но всички печелят едни и същи средства, едните са задължени да работят с цялата палитра от клинични пътеки, другите избират клинични пътеки, които носят най-високи приходи. Ако не се получи равнопоставеност между участниците в консумирането на ресурса на здравната система, тази девиация, която вече е катастрофална за нас като лекари, ще се задълбочава и ще хвърли грозен отпечатък върху впечатлението на нацията от проблемите на здравеопазването, каза още той. Това води и до проблема за кадрите в системата, каза още проф. Михайлов и припомни, че има тотално застаряване на специалистите по здравни грижи и на лекарите. 

Друг проблем според проф. Михайлов е концентрацията на 80% от болниците в пет града в България. Разпределението на болниците трябва да бъде свързано с демографските данни и с болестността, а не с изискването на едно или друго лечебно заведение и с възможностите му то да лобира за разкриване на легла, добави той. Ние нямаме проблеми с раждаемостта, но имаме проблеми със смъртността, с детската смъртност и най-вече с емиграционния индекс в България. Страната ни напускат хора във фертилна възраст и това е големият проблем на България, посочи той. Ако не създадем икономически условия за живот на младите семейства, няма да решим нито един от проблемите, поставени на форума, допълни проф. Михайлов. 

Структурните въпроси не са се променили през последните години и за себе си не съм видял нито една причина една болница да е държавна, каза Николай Василев, бивш министър на икономиката. По думите му грешка на българския преход е, че нито една болница не е приватизирана, а фактът, че не е приватизирана, означава,че ние продължаваме да издържаме голям брой стари държавни болници. Всички казват, че болниците са много, но нито една не е закрита, добави Василев. По думите му, ако се въведе по-регламентирано и официално доплащането от пациента, ще намалеят злоупотребите. 

Здравеопазването в момента е без път и посока, нямаме стратегия, нямаме консенсус, има пълно недоверие на населението, което политическата класа насажда още повече, махаме директори, говорим кой колко крал, каза проф. Петко Салчев, бивш управител на НЗОК. По темата за демонополизацията на НЗОК проф. Салчев припомни,че има 24 застрахователни фонда, които правят същото каквото прави и Касата, само че техният дял е 4% от общите разходи за здравеопазване. Всичко, което държавата не може да свърши, го препраща към Касата – помощни средства, медицински изделия, различни дейности, и постепенно Касата се одържавява, допълни той. 

Явно има финансови стимули, след като се откриват нови болници, каза д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването. По думите му няма нито едно проучване, което да доказва, че частните болници превъзхождат в задачата си, която имат, държавните или общинските болници. Частните болници са много по-ефикасни икономически, но не това е основната функция на една болница, каза още той. Трябва реформа в болниците, но чисто политически темата за закриване на болница може би е най-трудното нещо, което може да се измисли, добави д-р Константинов. Трябва да се помисли какво правим с откриването на нови болници, а и как да се процедира със закъсалите болници – публично-частно партньорство или привличане на малките болници към големите, допълни той. За клиничните пътеки, по които се работи в болниците, д-р Константинов каза, че те са задънена улица и унищожават медицината. 

Време е да се помисли дали част от областните болници ще бъдат защитени, каза д-р Васислав Петров, директор на МБАЛ „Иван Селимински“ в Сливен и председател на Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение. Приходите, които областните болници получават, 80 % са от здравната каса, като от тях разходите за заплати са средно 77 %, посочи още той. Данните показват, че болница „Рахила Ангелова“ в Перник е дала за заплати всички приходи, получени от НЗОК. 

Финансирането е недостатъчно и несправедливо, защото здравната вноска е най-ниската в целия ЕС, а ние работим със същите апаратури, консумативи и лекарства, с каквито работят лекарите в ЕС, каза д-р Цветан Диманов от Националното сдружение на частните болници. В Германия обаче здравната вноска е 14%, а не 8%, посочи той. Предлагаме здравната вноска в България да не е по-ниска от най-ниската в ЕС, допълни Диманов. В света няма държава с по-достъпно здравеопазване от българското, каза още той и допълни, че масово в съзнанието на българина здравеопазването е безплатно. 

Доставчиците на здравни услуги са повече отколкото е нужно, но този проблем политически е трудно решим, каза Владислав Горанов, бивш министър на финансите. По думите му една от възможностите за решаване на проблема е свързана с ефективността на системата и преди да се реши въпросът с ефективността, не трябва да се върви към въпроса за увеличаването на обема на средствата. Единственият начин да се преодолее преоразмерено структуриране на системата минава през демонополизация на здравната каса и вкарването на частния интерес не само по линия на доставката на медицински услуги, а и по линия на заплащането, добави Горанов. Възможно е да се създаде демонополизиран модел на финансиране на системата през няколко каси, като потенциалният брой на касите теоретично е една на един милион души население. По думите му един от проблемите, който би могъл да се появи при подобно демонополизиране на здравната каса, е че ще се закрият много болници, защото частната каса ще има интерес да плаща само за ефективно здравеопазване и ще сключва договори само с когото реши. Вторият проблем е, че има риск някои каси да печелят твърде много, допълни Горанов. 

Трябва да си дадем сметка в България какъв публичен и частен ресурс се изразходва за здравеопазване, както и за начина за събиране и разпределяне на средствата, и едва тогава да се каже кое не достига, каза проф. Даниел Вълчев. По думите му в системата на здравеопазването проблемите са свързани с начина на управление на НЗОК, с липса на противоречиви интереси в звената във финансовата и административната верига, с недобре работещи контролни системи, включително и електронни системи, чрез които да се следят текущите разходи, с липса на електронно здравно досие, с липса на ясна и трайна регулаторна рамка за въвеждането на лекарства, особено за нови молекули.  

"Здравен барометър" ще бъде представян три пъти годишно.