Със 144 гласа „за“, 66 - „против“ и без „въздържал се“ парламентът прие на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет за 2024 г.
План-сметката на държавата подкрепиха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС. Против бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“.
Преди това парламентът отхвърли проекта на бюджет с включен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет.
Предложенията между двете четения ще са четири дни, решиха депутатите.
Заложените приходи, помощи и дарения по държавния бюджет са 43 280 400 000 лв. Разходите - 23 538 600 000 лв.
Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 25 503 100 000 лв.
За 2024 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 2 271 100 000 лв.
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 8 032 400 000 лв. и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.
Заложените основни макроикономически показатели за 2024 г-2026 г. са: ускоряване на растежа на БВП до 3,2% през 2024 г. Очакванията са за доста висок растеж на публичните инвестиции – почти 10 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) ще се повишава с по 3%, предвижда проектът.
Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата в страната да следва постоянна тенденция на намаление, като коефициентът ѝ към края на прогнозния период да е 3,9%.
Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г.
Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма е дефицит от 3% от БВП за всяка година от периода. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, включително на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, се посочва в законопроекта. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 - 37,0% от БВП. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 - 40,0%.
Разходите по националния бюджет през плановия период варират в диапазона 35,2 - 35,5% от БВП.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024-2026 г., предназначено както за рефинансиране на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48,0 млрд. лв. (23,3% от БВП)., а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от БВП).
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември догодина е предвиден да остане непроменен спрямо държавния бюджет за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
В план-сметката за догодина е заложен проектен принцип в инвестиционната политика.
По отношение на доходите в проекта на бюджет за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. – от 780 лв. на 933 лв. За преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително и за увеличаване на заплатите, без структурите, за които възнагражденията се определят по механизъм, са предвидени допълнителни средства в общ размер на 37,5 млн.лв., в т.ч. 32 млн.лв. за общинска администрация – държавни дейности, като за целта се предвижда средствата да бъдат разпределяни съобразно ред и условия, определени с акт на Министерския съвет. В рамките на определения общ ресурс за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени и средства за по-високи заплати на академичния състав, в т.ч. 39 млн. лв. за държавните висши училища, 8 млн. лв. за Българската академия на науките и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия.
За социални плащания са заделени 104,3 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в т. ч. за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане – 75,6 млн. лв., допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето; 23,4 млн. лв. във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест; 40,6 млн. лв. за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по Закона за семейни помощи за деца и др.
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване размерите на пенсиите съгласно действащото законодателство (11 на сто за 2024 г. От 1 юли 2024 г. т. нар. „вдовишки добавки“ ще са в размер 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг/съпруга).
/МК/
news.modal.text
