Синдикати и работодатели приветстваха мерките на държавата за подобряване на дигиталните умения на работещите в рамките на конференция „Дигитални умения за дигитално десетилетие“. Сред добрите практики, които отчитат социалните партньори, е предоставянето на обучения за повишаване на дигиталните умения чрез ваучери за безработни и заети лица. Според някои представители на работодателските организации няма сектори у нас, в които да не са необходими дигитални умения.
Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров каза, че синдикатът е изпълнил проект „Партньорство в дигитална среда“ съвместно със социалните партньори. Наблюденията са обхванали 17 сектора и са идентифицирани 193 ключови длъжности. Тествани за дигиталните умения са били 535 работещи. Димитров коментира, че около 31% от българите са с базови дигитални умения, докато в Европейския съюз този показател е 54%. Той изтъкна, че дигиталните умения не са добре разпределени в секторите в страната.
Необходима е и подкрепа за предприятията за приспособяването към дигитализацията, отбеляза конфедералният секретар на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Валери Апостолов. От КТ „Подкрепа“ са направили изследване в девет икономически сектора. Един от тях е лесовъдството, където се отчита необходимост от сериозно обучение в няколко направления, сред които сърфиране, оценяване и анализ на данни.
Няма да се уморим да повтаряме, че са необходими по-смели крачки в дигитализацията, каза председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов.
Развитието на дигиталните умения не трябва да бъде самоцел. То трябва да е в посока повишаване на уменията на хората за основната цел на икономиката – повишаване на благосъстоянието на нацията и на всеки един отделен индивид, смята Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той акцентира върху необходимостта от реформа в системата на образованието. По думите му 65% от сегашните ученици ще работят професии, които все още не съществуват. Иванов коментира, че заради автоматизацията и роботизацията 80 милиона работни места са загубени до 2022 г. Очаква се до 2030 г. да бъдат загубени 800 милиона работни места в световен мащаб, каза изпълнителният директор на АИКБ.
По отношение на България, Иванов каза, че за голяма изненада земеделието е един от най-бързо дигитално трансформиращите се сектори. Това е единственият сектор, който има разработена стратегия за дигитална трансформация, подчерта той.
Дигитализацията е хоризонтално явление, което се случва във всички сектори, тя не спира само до ИТ сектора, коментира Мария Минчева, заместник-председател и член на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК). В същото време обаче в някои предприятия дигитализацията е на особено ниско ниво. Притеснително е, че малко предприятия имат стратегия за извършване на дигиталната трансформация, посочи Минчева.
В нашия проект имаше сектори от обслужване на сгради и озеленяване до технологии за всеки сектор бяха установени дефицити, каза доц. Тодор Тодоров, финансов експерт към Съюза за стопанска инициатива.
Участниците засегнаха темата и за изкуствения интелект. Беше отбелязано, че заради пандемията от COVID-19 се е увеличил процентът на дистанционно работещите служители.
Трябват ни хора, които могат да създадат продукт. Само човешкият интелект има способността да носи творческия елемент в работата, каза Стоян Ставрев, член на Управителния съвет на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.
Конференцията беше открита от социалния министър Иванка Шалапатова. Участие в нея взе и министърът на електронното управление Александър Йоловски.
/РЗ/
news.modal.text
