site.btaОБНОВЕНА Обществото има много малко информация за промените в Конституцията, сочи изследване

Обществото има много малко информация за промените в Конституцията. Това показват резултатите от национално представително социологическо изследване „Обществени нагласи към промените в Конституцията“. Данните бяха представени в Националния пресклуб на БТА в София от директора на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер.

Изследването е проведено от агенция „Глобал Метрикс“ по поръчка на БИПИ. Отговорите на въпросите разкриват до каква степен българите са запознати с процеса на промени в Конституцията, кои от предложенията считат за важни, кои подкрепят и кои не подкрепят. Изследването отразява и нагласите към свикване на Велико народно събрание и мнението на обществото за това до какво ще доведат промените в Конституцията. Проучването е проведено в периода от 10 до 21 ноември и в него участват малко над 1000 души.

Близо 35 % от участвалите в допитването казват, че са нужни само частични промени в основния закон, а почти 32 % не знаят да ли са нужни промени или не могат да преценят. Според резултатите 14,4 % смятат, че не са нужни промени в Конституцията, а 18,7 % искат изцяло нов основен закон.

Според 27 % е опасно да се свиква Велико Народно събрание, 40,8 % са на мнение, че не се налага такава стъпка. Близо 48 % от участниците в проучването имат само най-бегла представа от предложените промени в Конституцията, 47 % нямат никаква представа от предложените изменения. Само 5 на сто са запознати с промените в основния закон, показват още данните от проучването. Малко над 52 % се интересуват донякъде от предложените промени в Конституцията, а други 37 % не се интересуват.

Да се решат проблемите със съдебната власт и условия за контрол на главния прокурор са най-често исканите промени в основния закон. Малко под 68 % от хората, участвали в изследването, искат завишаване на стандартите при избиране ръководство на независимите регулатори. На следващо място по важност хората са посочили мандатите на председателите на върховните съдилища, на главния прокурор и на Висшия съдебен съвет, възможността за индивидуална конституционна жалба и орязването на правомощията на главния прокурор. 

Резултатите от допитването показват още, че 74,6 % не подкрепят промяна на националния празник от 3 март на 24 май.

Според 32 % от хората, участвали в допитването, с промените в Конституцията ситуацията ще се промени към по-добро, а над 32 % не могат да преценят дали ще има резултати от промените. 

Всички тези данни сочат, че няма полза от бързането с приемането на промените и е нужно повече време, за да бъдат обяснени, каза Биляна Гяурова-Вегертседер. 

Според Теодор Славев от БИПИ почти няма процедура по избор на ръководител на колективен орган, минала през Народното събрание, с дебат по същество. У нас тези процедури са едни от най-сложните като етапи и документи, а в същото време обществото няма усещане, че това е справедливо и прозрачно, коментира Славев. Срамота е поредица от решения на Конституционния съд да бъдат припомняни на Народното събрание, а още повече и да бъдат нарушавани, когато става дума за избор на ръководители на институции. Обществото усеща, че положението с регулаторите в държавата не е добро, каза той.