Между 50 и 70% от събраните дрехи и другите текстилни продукти в Европа са годни за употреба. Голяма част от остатъка пък става за рециклиране или друго оползотворяване. Това заяви в интервю за БТА изпълнителният директор на Българска асоциация "Кръгов текстил" (БАКТ) Сирма Желева. Потърсихме нейните съвети за разделното събиране на текстил във връзка с Европейската седмица за намаляване на отпадъците, която се отбелязва между 18 и 26 ноември.
Инициативата се провежда от 2009 г. през ноември. Целта е да се повиши информираността на международната общност за намаляването на отпадъците, повторната употреба на продукти и стратегиите за рециклиране на материали, както и свързаните с тях политики на Европейския съюз и страните членки, показва информация от отдел „Справочна“ на БТА. Първоначално инициативата е създадена като финансиран от Европейския съюз проект LIFE+. От 2017 г. се финансира и координира от Управителен комитет, чиито членове включват Европейската комисия и Европейския комитет на регионите. В България Европейската седмица за намаляване на отпадъците е организирана за първи път през 2012 г.
"Текстилният сектор е сред най-големите консуматори на вода", каза Сирма Желева. По думите ѝ повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството.
Можем да кажем, че 1/3 от текстила се събира разделно. Това са между 1,7 и 2,1 млн. тона. Останалите близо 4 млн. тона попадат в битовия смесен отпадък, коментира експертът. Пет пъти теглото на Националния дворец на културата (НДК) (над 100 хил. тона) – толкова текстил изхвърляме годишно само в България, заяви още Желева.
Когато имате ненужни дрехи и обувки, е достатъчно да ги сложите в един плик и да ги оставите в един от тези специализирани контейнери, съветва тя. Това гарантира, че вашите ненужни текстилни продукти ще поемат по пътя на оползотворяването и няма да бъдат депонирани и да замърсяват околната среда, подчерта Желева.
„Благодарение на БАКТ у нас вече има над 300 контейнера за разделни събиране на текстил в десетки населени места. Все още обаче това се случва на доброволен принцип в резултат на бизнес модела на работа на нашите членове“, заяви изпълнителният директор на БАКТ. Желева информира, че до 2025 г. всички държави членки трябва да въведат задължително разделно събиране на текстил. Решението е на европейско ниво и трябва да се приложи у нас, подчерта Желева.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-жо Желева, кои компании съставляват БАКТ?
- В БАКТ членуват най-опитните компании в България в разделното събиране и оползотворяване на отпадъци от текстилни продукти, подготовката им за повторна употреба и тяхната пазарна реализация като дрехи и обувки втора употреба. Членовете на организацията са близо 50 български и международни компании. Те прилагат кръгови бизнес модели в България повече от 25 години и осъществяват успешно дейността си в други държави членки на Европейския съюз (ЕС) (в т.ч. Германия, Холандия, Дания, Швеция), както и в трети страни като Швейцария и САЩ.
Какво всъщност се разбира под "кръгов текстил" и защо тази тема е важна?
- Текстилният сектор е на трето място по използването на вода и земя в ЕС. Той е на пето място по най-високо потребление на суровини и емисии на парникови газове. В противовес на вредните въздействия от свръхпроизводството, потреблението и образуването на текстилни отпадъци са добрите примери в България, които членовете на БАКТ реализират. Това са дейности за удължаване живота на текстилните продукти, което е реализиране в практиката на концепцията за кръгова икономика или кръговост на текстила.
Държавите в Европа се намират на много различни етапи, защото досега нямаше конкретни цели за разделно събиране, подготовка за повторна употреба и/или рециклиране на отпадъците от текстил. Можем да кажем, че 1/3 от текстила се събира разделно – това са между 1,7 и 2,1 млн. тона. Останалите близо 4 млн. тона попадат в битовия смесен отпадък. Всъщност между 50 и 70% от събраните дрехи и другите текстилни продукти в Европа са годни за употреба. Голяма част от остатъка пък става за рециклиране или друго оползотворяване. През 2020 г. всеки човек в ЕС е консумирал средно 14,8 кг текстил, включително 6 кг общо облекло, 6,1 кг домашен текстил и 2,7 кг обувки.
Къде се намира България в този процес?
- У нас има компании, които се занимават с това вече 20-25 години. Така, още преди да има мерки на европейско и национално ниво, ние сме разбрали какви са нуждите и проблемите в сектора и сме инициирали решаването им. Работим и в чужбина, откъдето пренасяме опит. Обединени сме в БАКТ и преследваме не само икономически, но и дългосрочни екологични и социални цели.
Имате ли актуални данни колко текстилни отпадъци се изхвърлят годишно у нас?
- Пет пъти теглото на Националния дворец на културата (НДК) (над 100 хил тона) – толкова текстил изхвърляме годишно само в България. От друга страна, само за последните три години компаниите, които са членове на БАКТ, са сортирали и обработили около 100 000 тона текстилни отпадъци. Над 85% от тях са подготвени за повторна употреба или рециклиране.
В резултат от дейността на БАКТ са реализирани редица ползи. Само за последните три години са спестени 1,7 млн. тона въглеродни емисии за производството на нов текстил и облекло, което е равносилно на годишните емисии от 2 млн. автомобили. Предотвратено е изхвърлянето на 35 000 тона естествени тъкани и свързаните с това емисии на гниене. Това е равно на количеството битов отпадък на 80 000 българи за цяла година. Предотвратено е още изхвърлянето на 50 000 тона изкуствени дрехи и тъкани, които са равносилни на спестената пластмаса за производството на 5 млрд. бутилки.
Текстилният сектор е и сред най-големите консуматори на вода и е вторият замърсител на вода в света. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил отколкото от всички битови нужди на човечеството.
Според Вас, трябва ли още да се подобрят мерките по отношение на разделното събиране на отпадъци у нас?
- Това, което може да се направи, е да се сложи ред и ангажимент към решаването на проблема от страна на институциите. Благодарение на БАКТ у нас вече има над 300 контейнера за разделни събиране на текстил в десетки населени места. Все още обаче това се случва на доброволен принцип в резултат на бизнес модела на работа на нашите членове.
Предстои въвеждането на т. нар. разширена отговорност за производителите на текстил. Целта е с нея да се покриват разходите за контейнери, обслужването им, последващо оползотворяване. Освен въвеждането на този принцип, е важно да се заложат и мерки за стимулиране на втората употреба, защото тя е най-екологичният начин за удължаване на живота на текстилните продукти.
Какви съвети може да отправите към гражданите, за да участват по-активно и ефективно в процеса?
- Хората трябва само да проверят къде около тях има контейнер за разделно събиране на текстил. Когато имате ненужни дрехи и обувки, е достатъчно да ги сложите в един плик и да ги оставите в един от тези специализирани контейнери. Това гарантира, че вашите ненужни текстилни продукти ще поемат по пътя на оползотворяването и няма да бъдат депонирани и да замърсяват околната среда.
В какво се изразява замърсяването от текстил, ако той просто бъде употребяван нецелесъобразно?
- Ако изхвърлите своя непотребен текстил в общия контейнер, то той почти сигурно ще отиде на някое сметище, където ще гние с десетилетия, ще замърсява почвата и водата, ще отделя вредни газове в атмосферата. Неслучайно наричат текстила "новата пластмаса". Причината е, че производството и продажбите на текстилни продукти се увеличават лавинообразно всяка година. Това води до все по-големи количества отпадъци от текстил.
Въздействията върху околната среда са огромни - парниковите емисии на текстилната индустрия са повече от тези на секторите авиация, железопътен транспорт и доставките по море взети заедно. Това са между 8% и 10% от всички емисии на човечеството на година. Статистиката показва, че всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а хвърляме 11 килограма. Жертви сме на „бързата мода“, да ползваме дрехи едва до седем-осем пъти, а вероятно повечето хора дори не си дават сметка за това.
Кои практики от други държави бихте искали да видите да се прилагат у нас?
- Освен Франция, Нидерландия също въведе принципа на разширена отговорност на производителя за текстил. В други европейски държави също текат дискусии за ефективното въвеждане на принципа. Френската система има най-дългогодишен опит и продължава да развива мерките свързани не само с увеличаване на разделното събиране, но и с поощряването на повторната употреба.
Какви са целите на БАКТ оттук нататък?
- Инициативите на БАКТ са многобройни и различни. Опитваме се да повишим информираността на обществото по отношение на екологичните въздействия и добрите практики от повторната употреба на непотребен текстил. По този повод само тази година направихме две големи изложби във Варна и Бургас, а работим активно и с популярни обществени фигури и инфлуенсъри, които по-лесно стигат да публиката, особено до по-младите. Догодина планираме още такива прояви.
БАКТ е двигател и на законодателните промени, които трябва да се случат у нас. България трябва да следва европейските директиви и политики. До 2025 г. всички държави членки трябва да въведат задължително разделно събиране на текстил. Решението е на европейско ниво и трябва да се приложи у нас.
В момента системата за разделно събиране на текстил действа изцяло на доброволен принцип и в голяма степен е изградена от компаниите, които са членове на БАКТ. Като организацията с най-голям опит по темата помагаме и държим да участваме заедно с институциите в намирането на най-верните и работещи решения за целия сектор.
/ЛРМ/
news.modal.text
