site.btaКак сенките ни могат да покажат това, което не смеем да изразим на глас, разказва Станимир Кискинов от фондация „Ценности, добродетели, интегритет“
![Как сенките ни могат да покажат това, което не смеем да изразим на глас, разказва Станимир Кискинов от фондация „Ценности, добродетели, интегритет“](/upload/3125260/Doves.jpg?l=1000)
![Как сенките ни могат да покажат това, което не смеем да изразим на глас, разказва Станимир Кискинов от фондация „Ценности, добродетели, интегритет“](/upload/3125260/Doves.jpg?l=1000&original=)
Как сянката ти да разкаже това, което не можеш да изразиш на глас – това ще научат участниците в безплатния курс по театър на сенките, организиран от фондация „Ценности, добродетели, интегритет“, който започва на 10 ноември в София. За поезията на сенките разказа за БТА Станимир Кискинов, председател на фондацията.
В сянката се чувстваш защитен
Идеята за това обучение е своеобразно продължение на проекта „Говорим чрез сенките си“, реализиран от фондацията през 2021-2022 г. по програма „Любителски изкуства 21” на Национален фонд „Култура”. Театърът на сенките е използван като начин за социално включване и приобщаване на хора от уязвими групи, които са станали актьори в спектаклите. Сред участниците са били и деца от центрове за настаняване от семеен тип в столичния квартал „Люлин 8“ (а преди това и от село Лесичово).
Те първоначално нямаха никаква представа за театър, но след поредица от репетиции техният потенциал се разгърна и стигнахме до момента, в който представихме завършен спектакъл, разказа Кискинов. Той е забелязал, че театърът на сенките предлага една сигурност, защото актьорите не излизат с лицата си, а участват със своите сенки и се чувстват защитени. По този начин дори най-притеснителните деца показват своите способности и "просто разцъфват". Спомня си за едно момче, което е имало леки говорни проблеми, но е станало основният актьор. Децата се развиват по този начин, насочват си енергията към нещо креативно, полезно. Това ги прави социалнозначими, тъй като излизат от анонимност и имат възможност да предизвикат общественото внимание към своите проблеми, обяснява той.
Участниците в обучението – от 18 до 64-годишни
Според първоначалния замисъл курсът е бил предназначен за младежки работници, които работят с деца и юноши, за да усвоят този метод и да го приложат. Използвали сме го и при други проекти по програма „Еразъм+“ – например имахме младежки обмен в Самоков и там с младежи от няколко държави направихме много хубав спектакъл, разказва Кискинов. После обаче идеята е прераснала в това да се създаде цяла любителска трупа. Затова се организира и сегашният безплатен курс. Записали са се над 50 желаещи. Имахме намерение да работим в малка зала в читалище, но сега търсим по-голяма, защото не искаме да изключваме никого, обяснява той. Желаещите са се оказали с много различни характеристики – на възраст от 18 до 64 г., студенти, професионални актьори, учители. Идеята е всеки да вземе нещо от тези уроци и да може да го прилага в собственото си поле. Групата явно ще стане малко по-голяма, но идеята ни е да я разделим на по-малки екипи и да направим серия от театрални миниатюри, а в началото на април се планира участие в международен театрален фестивал в Италия, каза Кискинов.
Колко може да е поетична сянката
Обикновено актьорите работят по текст, който някой друг е написал. Идеята ни е групите, които ще се създадат, да направят свой сюжет. Всеки екип ще има възможност да създаде собствена история, да използва сенките, за да сътвори свое собствено изкуство и да отправи свое послание, обясни Кискинов.
Според него сянката може да бъде много поетична. В зависимост от това колко далеч или колко близо е сянката до прожектора, тя се променя. Може да стане така, че единият актьор да е дете, а другият - възрастен, а чрез играта с перспективата и прожектора малкият може да стане голям, възрастният – дете, и да се покажат интересни трансформации. Могат да се изобразят символи, например гълъб, може да се работи с цветове, с образ, чрез фон от диапозитиви действието да се прехвърля от София в Париж и т.н.
Избягваме гласа, обясни той и добави, че по-добре е в тези спектакли актьорите да не говорят – без думи, като в ням филм, могат да се предадат много по-дълбоки и истински послания.
/АБ/
news.modal.header
news.modal.text