site.btaЕзикът е идентичност, суверенитет, история и бъдеще, каза Илияна Йотова на форума “Платформа на Франкофонията, на многоезичието и на сътрудничеството в Европа”

Езикът е идентичност, суверенитет, история и бъдеще, каза Илияна Йотова на форума “Платформа на Франкофонията, на многоезичието и на сътрудничеството в Европа”
Езикът е идентичност, суверенитет, история и бъдеще, каза Илияна Йотова на форума “Платформа на Франкофонията, на многоезичието и на сътрудничеството в Европа”
Снимка: Асен Тонев/БТА

Езикът е идентичност, суверенитет, история, а и бъдеще, каза вицепрезидентът Илияна Йотова, която откри форума “Платформа на Франкофонията, на многоезичието и на сътрудничеството в Европа”  в Националния дворец на културата. Събитието е под патронажа на вицепрезидента и  е част от проекта “Платформа за обучение на европейци франкофони“, който се изпълнява от Университетската агенция на Франкофонията и е по инициатива на Министерството на Европа и външните работи на Франция.

Аз съм от хората, твърдо убедени в силата на франкофонската общност – пространство не само на общ език, а преди всичко на споделени идеи, на общи обществени и политически цели, на общи ценности като мир, демокрация, солидарност, защита на човешките права, каза вицепрезидентът. Тя заяви, че вярва „в силата на многоезичието, което събаря бариери, отваря безброй нови хоризонти за развитие и взаимодействие“. Сътрудничеството е в основата на желаното от всички ни общо утре на Стария континент, което е още по-несигурно, забулено в дима на следващи една след друга кризи, посочи Йотова. 

Тя отбеляза, че XVIII Среща на върха на Франкофонията през ноември 2022 г. в Тунис беше под мотото „Свързаност в многообразието“. В одобрената тогава Стратегическа рамка до 2023 г. са заложени пет амбиции, основани на безусловните приоритети на мира, стабилността, иновативното сътрудничество, културното многообразие, многоезичието и не на последно място – за съвместното намиране на изходи от кризи. Смятам, че форумът „Платформа на Франкофонията, на многоезичието и на сътрудничеството в Европа“ с богатата си програмата, с широкия кръг от участници се вписва в тази глобална рамка, коментира вицепрезидентът. 

Йотова отбеляза, че тридневният форум се провежда в знакова година за връзката между България и франкофонската общност. Честваме 30 години от пълноправното членство на България в Международната организация на Франкофонията. Радвам се, че заедно с Министерство на външните работи изготвихме и изпълняваме амбициозна програма за честването по достоен начин на тази знакова годишнина, посочи вицепрезидентът. 

По думите ѝ присъединяването на България към Международната организация на Франкофонията е важен исторически акт, който илюстрира един от най-сериозните избори в демократичната история на България. Дължим много на президента Жельо Желев, който настоя страната да се ориентира и да се присъедини към франкофонската общност. България е първата славянска страна, която се присъедини към МОФ и допринесе за разширяването на политическото и регионалното измерение на Франкофонията, посочи Йотова. 

Тя отбеляза, че 30-годишната история на членството на страната ни в Международната организация на Франкофонията е дала стотици примери и плодове не само в лингвистиката, а и в образованието, точните науки, културата, индустрията и търговията, и не на последно място в дипломацията и на международната сцена. Йотова подчерта, че десет български висши училища членуват в Университетската агенция на Франкофонията. 

Френският е първият западен език, въведен за обучение в българската образователна система непосредствено след Освобождението. Тази традиция е доразвита с изграждането от 1950 г. на мрежа от седем езикови френски гимназии в страната, посочи Йотова. По думите ѝ в Ловеч е основана през 1951 г. първата френска езикова гимназия в България и дори в цяла Европа. Тя отбеляза, че днес в България има повече от 40 френскоезични секции и три езикови гимназии с изцяло френски паралелки - „Алфонс дьо Ламартин“ в София, „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна и „Ромен Ролан“ в Стара Загора. България въвежда двуезичното обучение практически 40 години преди въвеждането му в Европа, за което страната ни се ползва с признание от Международния институт за педагогически изследвания в Севър, Франция. До 1990 г. 60% от преподавателите по западни езици у нас са преподаватели по френски, заяви Йотова. 

Езикът дава чувството за общност с много възможности за реализация, за смели идеи за бъдещето, за връзки между младите хора. Ако пренебрегнем днес образованието и културата, утре последствията ще бъдат големи, каза Йотова. По думите ѝ образованието и културата са равнозначни на просперитет. В този дух трябва да възпитаваме поколенията, добави тя. 

/ЛРМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:39 на 06.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация