Днес имаме изключително важен дебат за бъдещото на страната, за това каква България искаме да бъдем, в каква страна искаме да живеем - дали искаме да сме в страна, която е европейска правова държава, или в страна, която е някакъв хибриден режим между демокрация и някакъв авторитарен режим, някъде в периферията на Европа. Това заяви министърът на правосъдието Атанас Славов по време на дебата в парламента по първото четене на предложенията за промени в Конституцията.
Мисля, че по този основен въпрос всички ще кажем, че искаме да живеем в европейска правова държава, посочи той. Тази европейска правова държава обаче има своите атрибути, своите характеристики, отбеляза Славов. „Ключова характеристика на европейската правова държава е справедливото правосъдие, независим и справедлив съд. Това е една от основните цели на предложението за промени в Конституцията“, посочи той. Другата характеристика на европейската правова държава е, че виновните по справедлив ред биват наказани, биват повдигнати преди това обвинения, за което е нужна независима, професионална, отговорна прокурорска служба, отбеляза министърът. Той добави, че това са две от основните цели на този законопроект и изрази увереност, че по тях никой всъщност не спори. Целите са ясни, целите са такива от доста време и е крайно време да ги осъществим практически, каза Атанас Славов. Спорим по средствата - как да постигнем независим и справедлив съд, как да постигнем отчетна и отговорна прокуратура, как да гарантираме третата основна цел – по-добра защита на правата на гражданите, добави той.
Правосъдният министър посочи, че първата цел - независим и справедлив съд, в предложения законопроект се постига чрез структурни промени във Висшия съдебен съвет, с мнозинство на съдийската квота, на съдиите, избрани от съдии и с по-ограничена парламентарна квота. Обратна е логиката, за да се постигне отчетност и отговорност на прокуратурата - прокуратура, която много пъти се е казвало, че е остатък като структура, като манталитет от един предходен режим, коментира Славов. За да се постигне тази отчетност на прокуратурата и на главния прокурор, трябва да има засилено обществено участие в прокурорския съвет, както е предложено, добави той. Това за мен и не само за мен са безспорни предложения, заяви Славов. По думите му спорът започва по въпроси колко да е мандатът на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор. Той посочи, че в разговорите членовете на Венецианската комисия са изтъкнали, че втори мандат не е препоръчителен, защото може да доведе до съобразяване на поведението на магистрата по време на първия мандат с очакването да бъде преизбран.
Атанас Славов коментира, че много пъти в дебата е цитирано решение 3 от 2003 г. и призова да се отчита политическият контекст, в който е взето. По думите му това решение е било едно от доста конюнктурно взетите решения на Конституционния съд по времето на главния прокурор Филчев и по негово искане, за да запази статута на главния прокурор и да блокира тогавашната съдебна реформа. Като говорим за решение 3 от 2003 г. е коректно да говорим и за решение 8 от 2005 г., което казва много ясно - вътрешни структурни преобразования, уточнявания на компетенции, разпределения вътре в един от клоновете на властта, в случая съдебната власт, могат да се извършат от Обикновено народно събрание, посочи той.
Славов коментира, че много пъти в дебата е било казано, че няма нито едно положително становище или че единственото положително становище е на Българския хелзинкски комитет. "Ако прочетете внимателно становището на Съюза на съдиите, там ще видите много ясно, че се подкрепя предложеното разпределение между професионална и съдийска квота във Висшия съдебен съвет. Поставят се въпроси за мандатите, по отношение на доминиращото влияние на парламентарната квота в прокурорския съвет, но основната цел на законопроекта се подкрепя от Съюза на съдиите", посочи той. По думите му становищата на академичната общност са позитивни по основната част на законопроекта, както и тези на конституционни съдии.
Славов изрази увереност, че между гласуванията ще се търси по-широк консенсус да се намерят наистина добрите, балансираните решения. Но нека по отношение на големия въпрос - къде стои страната ни, да отчитаме желанието на огромното мнозинство от българските граждани България да е европейска правова държава, призова той.
/АБ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
