В някои области в страната над 50 на сто от лекарите са на над 60-годишна възраст. Това каза д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз (БЛС) по време на представяне на данни от „Здравен барометър“. „Здравен барометър“ е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България, създадена по инициатива на проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Климент Охридски".
От 33 077 лекари, регистрирани в БЛС, 11% са на над 70-годишна възраст, а 27% са на над 60-годишна възраст, допълни той.
Нямаме обективен метод за оценка на потребностите от хоспитализации, каза още д-р Маджаров. По думите му към момента цялата система е основана на декларативен принцип от отчетите, направени от болниците. „Ако направим болница в пустинна зона, ще отчетем, че има хоспитализации дори и в нея“, каза още той. По думите му трябва да се обективизират потребностите от хоспитализации както и качеството на болничната помощ.
Нужно е да се обърне голямо внимание на профилактиката, като за целта са необходими кампании от страна на Министерството на здравеопазването както и помощта на фармацевтите, допълни д-р Маджаров. По време на представянето на данните от „Здравен барометър“ проф. Вълчев посочи, че само една трета от средствата за здравеопазване са насочени към профилактика. Близо 70% от българите не смятат, че трябва да посетят лекаря си за профилактичен преглед, посочи още д-р Маджаров.
В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина не са регламентирани дейности по промоция на здравето и дейности, свързани с рационална лекарствена употреба, въпреки многобройните наши предложения, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Високият ДДС върху лекарствата се отразява и върху нивото на доплащане от страна на пациента, което в България е много високо, отбеляза проф. Асена Сербезова, част от екипа на „Здравен барометър“. По думите ѝ само още две държави имат толкова високо ниво на ДДС върху лекарствата. От 2014 г. досега над три хиляди лекарства са напуснали българския пазар. Българските пациенти, страдащи от редки болести, имат достъп до 29 на сто от всички разрешени за употреба в ЕС лекарства за редки болести, допълни тя.
Още не е ясно защо Националната здравноосигурителна каса покрива 25 на сто от цената на масовите лекарства и защо никой не предприема действия в тази насока, а за редките заболявания даваме много пари, каза проф. Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи.
Все още голяма част от диагностиката се извършва в болниците и тъй като там тя е по-скъпа, ние плащаме поне пет пъти повече за нея, а тези средства могат да се ползват за друго, каза доц. Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването. От данните за кадрите в здравната система е видно, че има области, в които половината от лекарите са на възраст 55-64 години, което означава, че след десет години половината лекари в тях ще изчезнат, допълни доц. Тонев. По думите му проблемът с кадрите трябва да се разгледа на управленско ниво.
Сега има медицинско номадство – лекари работят в няколко болници, каза директорът на болница „Пирогов“ д-р Валентин Димитров. По думите му друг проблем е липсата на медицински сестри. Създаването на нови структури като болници за мен е голяма заплаха, която ще води до по-лошо здравеопазване, защото нямаме кадри, с които да можем да осигурим работата на здравните заведения, каза още д-р Димитров.
Във форума участват представители на БЛС, Българския фармацевтичен съюз, Националния център по обществено здраве и анализи, и различни лечебни заведения
