site.btaАртисти на ръба на хипервентилация, или дишам, следователно танцувам – Християн Бакалов за премиерата на One Two

Искам да са в състояние винаги малко на ръба, каза Християн Бакалов за артистите, веднага след една от последните репетиции преди премиерата на Оne Two. Спектакълът е в сряда, 27 септември, в голямата зала на „Топлоцентрала“ в София и обещава да е пределно откровен.

Имам някаква алергия към ненужната театралност, добави Бакалов - „и, когато видя, че някой преиграва, не вярвам на нищо, което става след това“. По думите му най-лесният начин да не си излишно театрален е като не си толкова концентриран върху себе си и тази концепция се разгръща в представлението, след като той премахва актьорската игра и я заменя с изострена сетивност от страна на изпълнителите чрез интензивна дихателна техника.

„Оne Two е дихателен разказ за живота, любовта, отчаянието, болката, надеждата преди смъртта и танца като начин да преминем през тях, осмисляйки ги“, пише в официалната информация до медиите. На място Даниел Денев, Николай Бързаков, Александър Гочев, Марио Томчев, Демир Бериша излизат от Европейския център за имерсивно перформативно изкуство във “ВАРИАНТ/култура", където репетират, един след друг и видимо въодушевени. Според трейлъра на имерсивния танцов спектакъл, който предстои да поставят, изпълнителите изследват движението в комбинация с холотропно дишане. „Докато дишаш, хипервентилираш, споделят те за БТА, ръцете започват да ти се свиват, пръстите ти изтръпват… Всички мисли, които са ти идвали, в един момент започват да се изпаряват и се концентрираш върху това, което се случва в момента.” Описват го като „трептене, вълнение, изтръпване, ток… В един момент просто се откъсваш и тогава започват задачите, които следваме в представлението.“

Едно: Вдишване

През последните десет години Християн Бакалов експериментира в иновативните форми на имерсивно-перформативното изкуство през трилогията ЕТЕРНИЯ, съставена от инсталациите BRIGHT, PURE и ETERNAL. Снимки на фона на авторските му цветни ленти от знакови места в страната красят не един профил в социалните мрежи. Българо-френският артист е известен и с 30-годишна кариера на танцьор, в т.ч. съвместни проекти с Роберт Уилсън, Жером Бел и Ян Фабър, Иво Димчев и хореографска работа с Младия балет на Франция, Лионската консерватория, балет „Арабеск“, балета на Софийската и Старозагорската опера. One Two идва, когато след всички сполучливи опити с перформативни инсталации, макар и те да включват движенчески похвати, Бакалов осъзнава, че му липсва драматургията. „И разбрах, каза той за БТА, че искам да се върна към движението и хореографията.“ 

Издишане на две

За създаването на One Two авторът решава да интерпретира „това най-семпло движение, което е – показва вдишване, издишане. Това е движението, което обединява всички живи същества на планетата, универсалното движение, което е за всички едно и също – всички дишаме“, обясни Бакалов.

Движението по неговите думи е на „отиване и връщане“, и то реално е животът – без това движение свършваме, но, реално, когато имаме живота, за какво ни е този живот, попита той и добави: „Това е вечният въпрос – за какво сме тук, какво правим тук, накъде отиваме“.  

Ритъм

После идват и останалите въпроси, около които се построява драматургията: „Тук сме, но все искаме да сме заедно. Добре, продължи Бакалов, искаме да сме заедно, но когато сме заедно, какво правим? Започваме да се унищожаваме, което е абсурдно – хем, да сме заедно, хем: дай ми това, дай ми онова, аз съм по-силен от теб, ти си по-силен от мен, ти ще си долу, аз ще съм горе… Реално, какво е животът, какво правим от този живот, какво ни донася, какво ни взема, как ние да го преосмислим през това движение, този танц, това дишане“, попита той и предположи, че, ако можем да минем през всички тези етапи на развитие, осмисляйки ги по друг начин, ще бъде прекрасно.

Форматът на спектакъла One Two е само за 25 зрители. Той ще бъде представен три пъти в сряда от 17:00, 19:00 и 21:00 ч. Достъпен е за деца над 11 години и е адаптиран за хора с физически увреждания и незрящи. Проектът е финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма „Възстановяване и развитие на частни културни организации“. Все още има билети.

Вторият шанс за присъствие след София ще е в Брюж, Белгия, на 8-и, 9-и и 10 декември по време на December Dance Festival. 

Имаме 50 минути за преживяването – толкова е продължителността на спектакъла. През това време публиката ще бъде в мрак, „въоръженa“ с камера за нощно виждане, ще слуша музиката на Цветан Момчилов в колаборация с Християн Бакалов и диханието на изпълнителите, на практика лишени от актьорска игра, защото са под въздействие на хипервентилация.

One Two препраща и към „Ритъм 4“ на Марина Абрамович от 1974 година – творбата, в която тя се приближава до индустриален вентилатор с намерението да вдиша максимално количество въздух и скоро след това губи съзнание.

Лов VS Love

Това е моят враг, но аз съм го взел, за да го опитомя, каза Бакалов за дигиталните камери, нагласени за целите на спектакъла да изглеждат като далечни реплики на двуцевни карабини, примерно. Камерите са такива, които използват ловците, за да наблюдават дивеча през нощта, а в One Two имат и функцията да превърнат дигиталното в инструмент на изкуството. „За това искам да го използваме, уточни Бакалов – за да отидем в живота, а не да излезем от него.“ По думите му всекидневната дигитална употреба прави така, че изведнъж се откъсваме от тялото, „а тук дигиталното е просто средство, за да отидем повече в тялото и в нас самите, а не да избягаме“, добави той. 

Дишам, следователно танцувам

Абсолютно, да, просто на всички ни се получава по различен начин, засмя се Християн Бакалов в отговор на въпрос дали е вярно твърдението "дишам, следователно танцувам". Той добави, че „всички танцуваме непрекъснато, ние непрекъснато сме в един танц. Някои дори не знаят, че танцуват, но танцуваме, защото в момента, в който дишаме, ние вече сме в някакъв ритъм, а танцът е ритъм. Дали ние го осъзнаваме, или не, е друг въпрос, но според мен, колкото повече го осъзнаваме и осъзнаваме в какъв танц сме, толкова по-лесно можем да опитаме нещо друго, да променим ритъма, да променим начина, да опитаме от другото. Идеята е също да покажем, че има други варианти.“