В момента българският IT-сектор има сериозни конкурентни предимства спрямо другите държави, каза в интервю за БТА регионалният директор на Глобалния център за предоставяне на услуги за Източна Европа на DXC Technology Виктор Димитров. Компанията е един от най-големите работодатели у нас с 5000 наети служители.
В IT-сектора има недостиг на кадри, което обаче дава и положителни ефекти, защото кара работодателите да се стараят и да полагат усилия да задържат хората си – нещо, което за съжаление не е характерно за всички сфери на икономиката, смята Димитров. За преодоляването на проблема с липсата на квалифицирани специалисти DXC предприема различни стъпки, включително близко партньорство с университетите у нас. Димитров разказа още, че през последните години се наблюдава завръщането на българи, които преди години не са виждали начин да се развиват професионално в родината си. Неговата лична позиция е, че страната ни трябва да направи всичко възможно да задържи водещите си позиции в този бранш, особено като се има предвид, че се нарежда в топ три в света като държава с най-много IT-специалисти спрямо общия брой на населението.
Следва пълният текст на интервюто с Виктор Димитров:
Г-н Димитров, твърди се, че в сектора има огромен недостиг на кадри. При това положение конкурентоспособна ли е страната ни, като се има предвид, че заплатите в САЩ и в Западна Европа са на доста по-различно ниво?
- Вярно е, че секторът има нужда от кадри, но не бих се ограничил само до него. Не е тайна, че всеки бранш от икономиката ни има нужда от кадри с всякакъв вид квалификация. Конкретно в нашата индустрия целта ни е да привличаме хора с висока квалификация и не мисля, че в това отношение се различаваме по какъвто и да е начин от най-развитите световни икономики. Всички знаем за зелената карта в САЩ и синята карта в Европейския съюз (ЕС), която дава приоритет на млади хора, образовани, с поне минимална квалификация, които да допринесат за икономическото развитие на съответната страна или сектор. Да, не можем да се мерим със САЩ, но през последната година наблюдаваме доста интересни моменти. Нашата компания конкретно успява да привлича кадри от привидно по-развити икономики, като например Полша и Италия. Дори във Варна имаме вече около 15-20 италианци и поляци, които искаха да дойдат конкретно тук и интересното е, че те привличат свои приятели, близки, познати.
В България имаме сериозни конкурентни предимства спрямо останалите икономики в Европа - това е цената на труда съпоставим спрямо качеството на услугата, която извършваме. Това само по себе си привлича доста чужди инвестиции в IT-сектора. А когато имаме наплив за инвестиции, за нови хора и служители, това неминуемо привлича и чуждестранни граждани, включително от държави от ЕС.
Бих казал, че намирането на кадри в средната възраст, с по-висок опит, е най-голямата трудност. Те се намират най-трудно на пазара и поради това компании като нашата се ориентират към младите хора, като се опитваме да им помагаме да трупат по-бързо опит.
Вариант ли е да „внасяме“ кадри от трети страни?
- Можем да внасяме от трети страни. От развиващите се икономики със сигурност има голям интерес. От държавата зависи дали ще предостави възможности и административни лостове, за да можем да се възползваме от този интерес. Подчертавам, говорим за млади и квалифицирани хора, които са изключително важни за икономиката. И е много погрешно мнението, че те ще попречат за развитието на нашите собствени кадри. Бих казал, че е обратното – те ще донесат собствени знания, ноу-хау, ще разширят мащабите на нашите операции. При това положение ще има кариерно развитие за всички по веригата, най-вече за нашите български специалисти.
Работи ли IT-секторът със студентите у нас, научи ли се да си „отглежда“ кадри от скамейката?
- Фокус за нашата компания е да работи с висшите училища. Само през последната година сме назначили над 800 души, от които близо 80-90 % директно от университетите. Ние работим по модела хоум офис и това ни помага да си партнираме с абсолютно всички учебни заведения в страната. От друга страна, университетите също имат полза от нашето партньорство. Изпращаме едни от най-талантливите си инженери да бъдат лектори в тях. От две години имаме стажантски програми за още незавършили студенти, които могат за минималната заплата за сектора да дойдат и да се обучават. Това също сближава бизнеса с учебната система и помага на хората, завършвайки университета, да бъдат много по-подготвени и по-плавно и бързо да се интегрират директно в бизнес средата.
Адекватни ли са учебните програми в университетите или има нужда от корекции в подготовката на студентите?
- В нашата компания сме сравнително доволни от продукта на университетите ни. Живеем в епоха на дигитализация, информационна епоха, и самите студенти винаги успяват да допълват знанията си, които не са успели да добият в университета. Не смятам, че има научени кадри веднага след завършването, но пък тогава идва практиката, бизнесът, който да допълни пропуските. Това е още една причина да работим толкова активно с висшите училища - да им показваме пропуските в подготовката на младите хора и те постепенно да си усъвършенстват програмите.
В законодателството има ли нужда нещо да се промени, за да се чувства бизнесът по-сигурен, да се развива по-лесно?
- Към момента държавата оставя изключително конкурентна среда за развитие на IT-бизнеса. Говоря за плоския данък, който ни дава конкурентно преимущество спрямо подобни на нас локации. Аз отговарям за Източна Европа, която включва едни от най-развитите икономики в региона. В Полша например данъците са една идея по-високи т.е. нашата конкурентоспособност се явява до голяма степен в по-добра позиция спрямо полската, въпреки че сравняваме държава с 6-7 милиона население с такава с 40 милиона жители. За Румъния важи същото. Поради тази причина нашата компания се спря на България и тук имаме в пъти повече хора отколкото в Румъния и Полша. При евентуална смяна на тези условия обаче картината може много рязко да се промени. За това бих казал, че със сигурност в момента държавата дава необходимите конкурентни предимства на бизнеса, но е много важно да ги запази такива, защото границата става все по-тънка. И естествено по-големите като пазар на труда държави чакат да се изравним с тях, за да могат съответно да вземат от нашия прираст, на който се радваме в момента, и продължаваме да привличаме.
Все повече се говори за икономика 5.0, но и се увеличават опасенията, че много хора ще останат без работа заради компютрите и изкуствения интелект. Какво е Вашето мнение?
- Икономика 5.0 е по-характерна за производствената сфера, говорим за автоматизиране на производствените процеси до ниво, в което човешкият фактор няма да играе такава роля. Бих казал, че не можем да спрем прогреса, дори трябва да гледаме да сме едни от първите, които се адаптират към него. Мисля, че когато изкараме N на брой хора от производствения процес, то те ще намерят нови ниши на труда, които неминуемо ще се появят. И в исторически план да погледнем – когато се автоматизира земеделието, например, се появяват най-различни нови професии, които до тогава не са били познати. Смятам, че същото ще се получи и сега. Процесите не са толкова страшни. Напротив, бих казал, че така човек ще се насочи към по-креативни дейности, по-високо интелектуални, вместо да се занимава с ръчен труд.
Мит ли е, че българските IT-специалисти и хакери са сред най-добрите в света и "крадат" ли си кадрите фирмите във вашия бранш?
- За хакерите не знам, но за българските специалисти не е мит. В България имаме такъв обем на IT-специалисти и инженери, че се нареждаме в топ три в света като държава с най-много такива спрямо общия брой на населението. У нас се раждат и вярвам, че ще продължават да се раждат, хора с нужните математически, научни умения, адаптивност. В момента има тенденция доста хора от други сфери да се преквалифицират и да идват в нашия сектор, тъй като тенденциите в доходите са много добри. В тази връзка, да отговоря и на другия въпрос - не бих казал, че фирмите си "крадат" кадри, по-скоро има преливане от компания в компания. Това е добре както за самия бизнес, така и за хората. Създава се т.нар. конкурентна среда, която позволява доходите на хората да се увеличават, а бизнесът да разполага с хора, да дава шанс на младежта да се учи, да има конкурентоспособна цена на услугите си. Така че преливането на кадри е печалба за всички, участващи в тази дейност.
Освен това се подобрява и фирмената социална и културна политика, отношението на работодателите. Ние сме в такива условия, че правим най-доброто за служителите си, за да можем да ги задържим. Ако хората не са доволни, напускат, и фирмата има проблем. Затова работодателите дават най-доброто от себе си за служителите, което не е точно така във всички индустрии.
Факт е, че в момента наблюдаваме българи, които са отишли да работят другаде, да се завръщат. Ако преди години не са намирали кариерно развитие и причини да останат тук, сега се прибират. Отново ще повторя - с настоящата държавна политика ние сме една от най-конкурентните дестинации в ЕС. Ние, например, работим за компании от най-различни сектори, включително и такива, които имат ограничения да изнасят дейността си извън Евросъюза. Така че членството в ЕС и плоският данък поставят България на върха.
/РН/
news.modal.text
