site.btaДоц. д-р Здравка Кръстева: Най-важното в наказателната политика е неизбежността на наказанието

Много е фин балансът между справедливото желание на пострадалите, а и на обществото за сурово наказание на престъпниците, и онова, което науката и социалният опит са установили, че води до ефективност на наказването. Тук ролята е на държавата, която трябва да провежда систематична и добре обмислена наказателна политика, без да се люшка от една крайност в друга. Най-важното в наказателната политика е неизбежността на наказанието, каза в инетрвю за БТА доц. д-р Здравка Кръстева - преподавател по криминалистика в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Преобладаващата част от насилствените престъпления не са предумишлени, а са ситуативни, с внезапен умисъл. Няма човек, който да не е изпитвал разрушителни импулси, но повечето хора не стават престъпници. Общият знаменател в многобройните криминологични изследвания и теории за причините, които превръщат човека в насилствен престъпник, е ниският самоконтрол върху импулсивното поведение и агресията, посочи тя.

Следва цялото интервю:

Ако вземем предвид последните няколко тежки криминални инцидента в страната, част от които свързани с убийства, може ли да се направи извод, че криминогенната обстановка е променена коренно?

Ако разглеждаме такива тежки престъпления само от ситуативна гледна точка, днес и сега, то те изглеждат като фрапантни изключения. Но ако разглеждаме състоянието на престъпността през годините, ще видим, че няма нищо ново под Слънцето. За съжаление, такива престъпления съпътстват човешкото битие във всички епохи и при всякакви обществени устройства. 

Стават ли престъпленията срещу личността все по-жестоки и убийството с разчленяване на тяло от последните дни изключение ли е? Само човек с нагласи да извърши престъпление ли може да направи това?

Мотивите на престъпниците имат различен характер. Може да са по користни, по емоциоални, по расови и етнически мотиви, за отмъщение и така нататък. Или пък да са сложна амалгама от повечето такива мотиви или от всички тях. Може да бъдат старателно и хладнокръвно подготвяни, или пък да са резултат от импулсивни решения.

Преобладаващата част от насилствените престъпления не са предумишлени, а са ситуативни, с внезапен умисъл. Няма човек, който да не е изпитвал разрушителни импулси, но повечето хора не стават престъпници. Общият знаменател в многобройните криминологични изследвания и теории за причините, които превръщат човека в насилствен престъпник, е ниският самоконтрол върху импулсивното поведение и агресията.

Общественото недоволство и нетърпимост също са видими. Жестокостта на наказанията, която искат протестиращите, от какво е обусловена?

Много е фин балансът между справедливото желание на пострадалите, а и на обществото за сурово наказание на престъпниците, и онова, което науката и социалният опит са установили, че води до ефективност на наказването. Тук ролята е на държавата, която трябва да провежда систематична и добре обмислена наказателна политика, без да се люшка от една крайност в друга. Най-важното в наказателната политика е неизбежността на наказанието.

Реалната съдебна реформа в България трябва да е насочена именно към подобряване на практическото правораздаване, а в по-общ план е важно да разберем, че у нас основните проблеми, с които се сблъскваме на различни нива в повечето случаи не се дължат на лоша нормативна уредба, а на лошо правоприлагане. Това е хроничният проблем на България – правоприлагането.

Заради подобни тежки престъпления срещу личността, може ли да се направи извод, че жестокостта в отношенията ескалира?

От статистическа гледна точка такъв извод не се подкрепя. Нормално е при подобни жестоки престъпления обществените възприятия да бъдат болезнено изострени, детайлите да се коментират повече или по-малко уместно и достоверно в публичното пространство. Такава обстановка създава усещане за изключителност.

Но както отбелязах, цялата човешка история е съпътствана от подобна жестокост и не може да се каже, че днес наблюдаваме нещо изключително и ново. Макар че общественото усещане за ескалация на насилствената престъпност не се подкрепя от статистиката, то е напълно разбираемо. За това има най-малко две причини – особената жестокост, с която са извършени някои посегателства и крайните форми на насилие в отговор на тривиални или незначителни поводи. Няма как моралното чувство и съпричастност на всеки нормален човек да не реагира на това.

Редица специалисти по наказателно право казват, че колкото по-тежки наказания въвежда законодателят, толкова престъпността ще ескалира. Съгласна ли сте с подобно твърдение и защо?

Криминологичните изследвания демонстрират ясна връзка между неизбежността на наказанието и намаляването на престъпността. Същото не може да се каже за увеличаването на тежестта на наказанията. Това е така и е установено в научната литература и в практиката.

В някои случаи завишаването на наказанията може да има обратен на целения ефект и да създаде риск от по-тежки престъпни посегателства, вместо да ги ограничи. Казано на по-популярен език, колкото по-жестоки са наказанията, толкова по-крайни стават престъпниците, защото веднъж като си „сложиш главата в торбата“ си готов на всичко, защото така или иначе знаеш, че с теб е свършено, когато те заловят и накажат.

Кое прави извършителите на престъпления жестоки?

Въпрос на индивидуални психически особености и на социалната среда, в която е формиран и пребивава един човек. Влиятелни криминологични теории са търсили и намирали причините за агресията в различни фактори –личностни разстройства, силна фрустрация, икономическа нестабилност, субкултура на насилието, в която се е изградил като характер конкретният човек, био-физиологични предпоставки, злоупотреба с наркотици и алкохол, та дори филми и видеоигри с насилие и горещите температури през лятото. Няма универсален отговор на този въпрос.