site.btaВ аналитично отношение българската геология е изостанала на светлинни години от световната, казва преподавател от Геолого-географския факултет на СУ
VINF 10:15:01 08-02-2022
TS1010VI.009
Наука - интервю - доц. Филип Мачев
В аналитично отношение българската геология е изостанала на светлинни години от световната, казва преподавател от Геолого-географския факултет на СУ
София, 8 февруари /БТА/
"Българската наука е тотално изостанала по отношение на техническото си въоръжение - аналитичната и експериментална апаратура е недостатъчна и в повечето случаи вече морално остаряла". Това казва в интервю за https://nauka.bg доц. Филип Мачев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Той смята също, че у нас е нужно "драстично намаляване на броя на университетите и те да се превърнат в истински научни центрове, както е по света".
Филип Мачев е завършил Немската езикова гимназия "Ернст Телман" в Ловеч и СУ "Св. Климент Охридски", специалност Геология. Работил е 4 години като геолог в ДСО "Редки метали". През 1986-1990 г. е редовен аспирант (докторант) в МГУ "М.В.Ломоносов" в Москва. От 1990 г. е преподавател в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (последователно старши асистент, главен астистент, доцент и професор). Два мандата е бил ръководител на катедра "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми", един мандат - заместник декан и един мандат декан на Геолого-географския факултет (2015-2019 г.).
Във фокуса на научните му занимания е еволюцията на еклогитите от Ардинската литотектонска единица, Централни Родопи; изследва химизма на скалите и скалообразуващите минерали, образувани на различни етапи на метаморфизма на скалите. Ръководител е на проект, който има за цел изучаването на еклогитите от Родопския масив и Южен Урал.
"Институтите на БАН са твърде много, някои от тях са с дублиращи се функции. Може би е добре да се създадат няколко научни центъра, които да обединят институтите - Център по химически, биологически и т.н. науки, по подобие на Центъра по науки за Земята в Потсдам, Германия", казва преподавателят от Геолого-географския факултет на СУ.
Следва интервюто (със съкращения) с доц. Филип Мачев, публикувано в https://nauka.bg
Как решихте да се занимавате с наука?
Доц. Филип Мачев: През 1978 г. (първи курс студент) бях поканен от преподавателите си доц. Стилиян Московски и доц. Живко Иванов да взема участие в експедиция "Родопи" - договор с тогавашния Комитет по Геология за съставяне на нова геоложка карта на Централните Родопи. Участието ми 4 години в експедицията и работата ми в ДСО "Редки метали" (търсене и проучване на находища на уран) ме убедиха, че без сериозна теоретична (научна) подготовка изпълнението на тези задачи е трудно, дори невъзможно.
Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?
Доц. Филип Мачев: Проектът, който ръководя е по линия на двустранното сътрудничество "България-Русия" и има за цел изучаването на еклогитите от Родопския масив и Южен Урал. Еклогитите са вид метаморфни скали, които се образуват при високо и ултрависоко налягане, дълбоко под земната повърхност (до 120-140 км дълбочина). Тяхното изучаване (можем да ги наблюдаване днес върху земната повърхност) ни позволява да определим закономерностите и спецификата в хода на тяхната геоложка еволюция, като основа за геоложки корелации.
Извън научната част на проекта той дава възможност за академичен обмен, участия в научни конференции, контакти с колеги от Руската федерация и използване на аналитичната база на институтите. В аналитично отношение българската геология е изостанала на светлинни години от световната.
Резултатите от работата по проекта ще допринесат за изясняване на хода на геоложката еволюция на част от скалите от т.н. Родопски масив (Ардинска и Крумовишка литотектонски единици). Това ще допринесе и за повишаване на качеството на обучение на студентите от специалност Геология, които ще получат нова, съвременна информация за геологията на България.
Екипът ни е съставен от специалисти, които взаимно се допълват като знания и умения в областта на метаморфната петрология. Това обуславя всестранното изучаване на обектите и получаване на максимално пълна информация за тях, за да може направените изводи и заключения да са обосновани.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Доц. Филип Мачев: За съжаление все по-малко.
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Доц. Филип Мачев: Да не се колебаят. Макар и не добре заплатено, това е прекрасно занимание. Ако работите това, което обичате може спокойно да кажете, че цял живот не сте работили. Няма нищо по-прекрасно от това да седнеш спокойно на стола и блажено да се отпуснеш след успешно решен проблем или успешно проведен експеримент. Чувството е неописуемо.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Доц. Филип Мачев: Драстично намаляване на броя на университетите и те да се превърнат в истински научни центрове, както е по света. Българската наука е тотално изостанала по отношение на техническото си въоръжение - аналитичната и експериментална апаратура е недостатъчна и в повечето случаи вече морално остаряла. За последен път ФНИ проведе сесия за закупуване на научна инфраструктура преди повече от 10 г. Институтите на БАН са твърде много, някои от тях са с дублиращи се функции. Може би е добре да се създадат няколко научни центъра, които да обединят институтите - Център по химически, биологически и т.н. науки, по подобие на Центъра по науки за Земята в Потсдам, Германия. /ПВ/
/ТС/
TS1010VI.009
Наука - интервю - доц. Филип Мачев
В аналитично отношение българската геология е изостанала на светлинни години от световната, казва преподавател от Геолого-географския факултет на СУ
София, 8 февруари /БТА/
"Българската наука е тотално изостанала по отношение на техническото си въоръжение - аналитичната и експериментална апаратура е недостатъчна и в повечето случаи вече морално остаряла". Това казва в интервю за https://nauka.bg доц. Филип Мачев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Той смята също, че у нас е нужно "драстично намаляване на броя на университетите и те да се превърнат в истински научни центрове, както е по света".
Филип Мачев е завършил Немската езикова гимназия "Ернст Телман" в Ловеч и СУ "Св. Климент Охридски", специалност Геология. Работил е 4 години като геолог в ДСО "Редки метали". През 1986-1990 г. е редовен аспирант (докторант) в МГУ "М.В.Ломоносов" в Москва. От 1990 г. е преподавател в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (последователно старши асистент, главен астистент, доцент и професор). Два мандата е бил ръководител на катедра "Минералогия, петрология и полезни изкопаеми", един мандат - заместник декан и един мандат декан на Геолого-географския факултет (2015-2019 г.).
Във фокуса на научните му занимания е еволюцията на еклогитите от Ардинската литотектонска единица, Централни Родопи; изследва химизма на скалите и скалообразуващите минерали, образувани на различни етапи на метаморфизма на скалите. Ръководител е на проект, който има за цел изучаването на еклогитите от Родопския масив и Южен Урал.
"Институтите на БАН са твърде много, някои от тях са с дублиращи се функции. Може би е добре да се създадат няколко научни центъра, които да обединят институтите - Център по химически, биологически и т.н. науки, по подобие на Центъра по науки за Земята в Потсдам, Германия", казва преподавателят от Геолого-географския факултет на СУ.
Следва интервюто (със съкращения) с доц. Филип Мачев, публикувано в https://nauka.bg
Как решихте да се занимавате с наука?
Доц. Филип Мачев: През 1978 г. (първи курс студент) бях поканен от преподавателите си доц. Стилиян Московски и доц. Живко Иванов да взема участие в експедиция "Родопи" - договор с тогавашния Комитет по Геология за съставяне на нова геоложка карта на Централните Родопи. Участието ми 4 години в експедицията и работата ми в ДСО "Редки метали" (търсене и проучване на находища на уран) ме убедиха, че без сериозна теоретична (научна) подготовка изпълнението на тези задачи е трудно, дори невъзможно.
Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?
Доц. Филип Мачев: Проектът, който ръководя е по линия на двустранното сътрудничество "България-Русия" и има за цел изучаването на еклогитите от Родопския масив и Южен Урал. Еклогитите са вид метаморфни скали, които се образуват при високо и ултрависоко налягане, дълбоко под земната повърхност (до 120-140 км дълбочина). Тяхното изучаване (можем да ги наблюдаване днес върху земната повърхност) ни позволява да определим закономерностите и спецификата в хода на тяхната геоложка еволюция, като основа за геоложки корелации.
Извън научната част на проекта той дава възможност за академичен обмен, участия в научни конференции, контакти с колеги от Руската федерация и използване на аналитичната база на институтите. В аналитично отношение българската геология е изостанала на светлинни години от световната.
Резултатите от работата по проекта ще допринесат за изясняване на хода на геоложката еволюция на част от скалите от т.н. Родопски масив (Ардинска и Крумовишка литотектонски единици). Това ще допринесе и за повишаване на качеството на обучение на студентите от специалност Геология, които ще получат нова, съвременна информация за геологията на България.
Екипът ни е съставен от специалисти, които взаимно се допълват като знания и умения в областта на метаморфната петрология. Това обуславя всестранното изучаване на обектите и получаване на максимално пълна информация за тях, за да може направените изводи и заключения да са обосновани.
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Доц. Филип Мачев: За съжаление все по-малко.
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Доц. Филип Мачев: Да не се колебаят. Макар и не добре заплатено, това е прекрасно занимание. Ако работите това, което обичате може спокойно да кажете, че цял живот не сте работили. Няма нищо по-прекрасно от това да седнеш спокойно на стола и блажено да се отпуснеш след успешно решен проблем или успешно проведен експеримент. Чувството е неописуемо.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Доц. Филип Мачев: Драстично намаляване на броя на университетите и те да се превърнат в истински научни центрове, както е по света. Българската наука е тотално изостанала по отношение на техническото си въоръжение - аналитичната и експериментална апаратура е недостатъчна и в повечето случаи вече морално остаряла. За последен път ФНИ проведе сесия за закупуване на научна инфраструктура преди повече от 10 г. Институтите на БАН са твърде много, някои от тях са с дублиращи се функции. Може би е добре да се създадат няколко научни центъра, които да обединят институтите - Център по химически, биологически и т.н. науки, по подобие на Центъра по науки за Земята в Потсдам, Германия. /ПВ/
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text