Защо прилепите спят с главата надолу, защо женските раждат само веднъж годишно, защо се крият от слънчевата светлина – това са част от въпросите около живота на тези летящи животни, които вълнуват хората и около които има дори насаден неоснователен страх. Това коментира за БТА Елена Стоева от природозащитната организация „Зелени Балкани“. От 20 години тя се занимава с теренни проучвания и опазване на прилепите. Стоева открехна завесата за някои любопитни факти около тези животни по случай Международната нощ на прилепите, която се отбелязва в нощта на 26 срещу 27 август.
Птици, мишки или друго – какво представляват прилепите?
Част от хората смятат прилепите за птици. Други ги наричат летящи мишки, заради външните им белези, но всъщност те нямат нищо общо с гризачите. Прилепите са бозайници и то единствените летящи бозайници, заяви Стоева. И добави, че те са най-процъфтяващата група бозайници.
Друг интересен факт е, че прилепите са дълголетни животни. Екземплярите от повечето видове живеят над 30 години. Те обаче раждат само веднъж в годината, като имат само едно бебе, рядко бебета са две, разказа още биологът.
Тялото на прилепите е леко, пригодено за бързо летене, тоест устройството на тялото не позволява на женския прилеп да износва повече от една рожба. Освен това при опасност се налага майката да носи бебето със себе си, обясни Стоева.
Малките висят сгушени в майките си. Когато поотраснат и родителите трябва да ловуват, през нощта се сформира т.нар детска градина. Тогава може между 50 и 100 малки прилепи да останат само няколко възрастни. При завръщането си, всяка майка успява да намери своето малко, посочи също биологът.
Периодът май-юли е уязвим за тези летящи бозайници, защото тогава се раждат малките и се полагат грижите за тях. Тогава, както и през зимата, е важно прилепите да не бъдат обезпокоявани, каза специалистът.
Любопитно за хората е и това, че прилепите спят надолу с главата. По думите на Стоева тази способност е възникнала вероятно в хода на еволюцията, за да се пазят от хищници. Така могат лесно да излетят, защото прилепите не могат да отлитат от хоризонтално. Освен това летящите бозайници имат специални устройства на кръвоносната система, за да не нахлува кръв към главата им. Колената им буквално се обръщат назад, пръстите на краката се заключват така, че прилепите да не полагат усилия, когато стискат, добави биологът.
Защо не виждаме прилепи през деня е друг въпрос, който буди интерес. Причината да излизат навън в тъмно не е, защото дневната светлина ги заслепява и „че като вампирите ще изгорят“ от тази светлина. Те се показват вечер, защото през деня могат да бъдат уловени от хищни животни като совите, обясни експертът.
Важни, но недооценени
Прилепите са онеправдани животни, защото са изключително полезни, хората не оценяват достатъчно тяхното значение, смята Стоева. Според нея това са уникални животни с ключово място в екосистемата.
Всички видове прилепи са насекомоядни. Хранейки се през нощта, те унищожават огромно количество вредители в селското стопанство. Това помага да се съхрани селскостопанската продукция, а също и да се предпазят горите от вредителите, разказа биологът. И подчерта, че ако няма прилепи, ще сме принудени да използваме повече пестициди.
В тропиците много видове прилепи са опрашители, така както пчелите по нашите географски ширини. Прилепите ядат плодове, чиито семена разнасят, посочи също Стоева.
По думите ѝ хората трябва да са внимателни с тези крехки създания. Човешката дейност повлиява на техния живот, като често при ремонти и при саниране прилепите могат да бъдат убити. При саниране има случаи, при които прилепите се зазиждат в сградата, каза експертът.
Как да помогнем на прилеп в беда?
По думите на Стоева има насаден страх у хората за това, че прилепите могат да са опасни. Това е като да вярваш, че совата е предвестник за смърт, посочи тя.
Като всяко диво животно, прилепът също може да разнася болести, но и за него важат правилата, които трябва да се спазват при контакт с всяко друго диво животно (костенурка или таралеж), а именно – да не се пипа с голи ръце и да не се позволява ухапване до кръв, обясни биологът. При оказването на първа помощ трябва да поставим прилепите далеч от пряка слънчева светлина и да им дадем само вода. Но не да им сипваме в капачка или чрез спринцовка, а деликатно да подадем на животното няколко капки чрез намокрена клечка за уши, например. Не им давайте мухи, месо, кайма, мляко и др., съветва Стоева.
Много е важно да не отнасяме намерено бебе прилеп у дома, а да го преместим само на безопасно място, по възможност не на земята, и да изчакаме една-две вечери майката прилеп да открие рожбата си. Малките прилепи издават звуци, по които родителите ги търсят, подчерта експертът.
Да запазим прилепите, за да съхраним екосистемите
Международната нощ на прилепите се отбелязва от 1997 г. в над 30 страни, през последния уикенд на август, по инициатива на държавите, подписали Споразумението за опазване на популациите на европейските прилепи, информира отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се предприемат мерки в световен мащаб за защита на прилепите, които играят незаменима роля за поддържането и развитието на екосистемите на планетата.
По случай Международната нощ на прилепите в България през годините има различни събития. Елена Стоева коментира, че децата са заинтригувани от прилепите. Целта ни е да покажем на децата колко са симпатични тези животни, колко са спокойни и неагресивни, отбеляза тя.
Прилепите са трудни за проучване, не могат пряко да се наблюдават или маркират както птиците. През годините обаче специалистите успяват да научават повече неща, като това, че някои прилепи извършват далечни преходи. Стоева даде следния пример: мъжките от вида Ръждиви вечерници, които живеят във фугите на панелните блокове, остават през лятото у нас, а женските - емигрират чак до Украйна, където раждат бебетата.
/РН/
news.modal.text
