Без 3 март нямаше да има България, нямаше да има български народ, който да празнува 24 май, заяви председателят на парламентарната група на „Възраждане“ Костадин Костадинов в декларация от трибуната на Народното събрание относно идеята 24 май да стане национален празник на България вместо 3 март.
Преди това Ивайло Вълчев разказа историята на прапрадядо си опълченец Петко Милев и поиска някой да му обясни защо 3 март е проблемна дата. Не пипайте историята, защото тя не е бюджет, който може да се нагласи според конюнктурата, призова Вълчев.
След него думата взе Костадин Костадинов, който също разказа историята на своя род. Той посочи, че в началото на 1878 г., след като вече е подписан Санстефанският мирен договор на 3 март, руските войски започват да се изтеглят от Източна Тракия и след тях вървят кервани с бежанци, следвани от башибозук. Костадинов разказа, че прарадядо му е едно от децата, които успяват да се спасят от клането в странджанското село Крушево, близо до границата с България. По думите му очевидно спасяването им е било изключително случайно, защото те се лутат в гъстата странджанска гора няколко дни и след това са намерени, почти умрели от глад и жажда в гората, вече от другата страна на границата.
Само три деца оцеляват, едно от тези деца, на осем години тогава, което загубва целия си род, е моят прапрадядо, който се е казвал по същият начин, както се казвам и аз – Костадин Тодоров Костадинов, посочи лидерът на „Възраждане“. Аз и още милиони българи сме на този свят и сме тук, сега и имаме българска държава, и имаме парламент поради една много проста причина – защото имаше 3 март, заяви той.
Трети март е не просто национален празник на България, той е символът на българската свобода, той е денят на свободата, каза Костадинов. „Да, при нас свободата и независимостта се различават и някои умели, политически, нечистоплътни спекуланти си позволяват да използват този факт и да пипат с мазни, мръсни пръсти българската история и да се гаврят с нея. Само че истината е една и тя е много проста – независимо какъв е бил статутът на българската държава след 3 март 1878 г., тя е факт, в нея не е имало турски войски и българите, когато са били подгонени и са бягали от турските кланета, е имало къде да отидат, имали са свой национален дом“, коментира той.
Тази история, която разказа г-н Вълчев, тази история, която разказвам аз, може да бъде разказана от милиони българи, затова посягането на 3 март е нещо, което наистина е „изключително негодническо“, коментира председателят на „Възраждане“. Той посочи, че откакто е станала ясна идеята за промяна на националния празник, хора, с които е разговарял и са се свързали с него, призовават едно единствено нещо – да не „се пипа“ 3 март. Костадинов призова да не се допуска разделение в обществото.
