Депутатите обсъждат в пленарната зала проектобюджета на държавата за тази година на първо четене.
Бюджетът за 2023 г. е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълни един от основните си приоритети да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до три на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), без да се увеличават данъците и без да се ограничават социалните плащания, посочва вносителят - Министерският съвет.
Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда през 2023 г. растеж на БВП от 1,8% и достигане на размер от 184,5 млрд. лв. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%, а през 2025 г. се очаква да бъде 3,2%.
Очакванията са в края на тази година инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки.
Минималната работна заплата се запазва на 780 лева. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г. и 15% - за структурите в общинската администрация.
След срещата тази сутрин в Народното събрание между ръководствата на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната - Демократична България“ лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в кулоарите, че въпреки претенциите към план-сметката на държавата, подкрепата за бюджета е чисто политически акт.
Общата рамка на бюджета няма да се променя, съобщи финансовият министър. Ако има предложения за корекции, те няма да променят рамката, а ще е разход за разход, т.е. ако някой иска допълнителен разход някъде, трябва да намали разход за друго перо, посочи Асен Василев. Самият той заяви, че няма притеснения за бюджета.
