Парламентът прие на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. В подкрепа на измененията, свързани с последващите ангажименти на България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II), гласуваха 146 народни представители, 36 от "Възраждане" бяха "против" и 16 се въздържаха (15 депутати от "БСП за България" и един независим).
Със законопроекта се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както с изискванията на европейски директиви, така и със стандартите на FATF. Едно от основните предложения е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление, чрез създаване на нарочен регистър. Предвижда се и отбелязване в Търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик.
Цвета Рангелова от "Възраждане" посочи, че на нотариуси, адвокати, счетоводители и брокери се вменяват задължения, присъщи на доносници – да "доносничат" за своите клиенти, които срещат по служба, и да изпращат тази информация на съответните държавни органи. Нещо повече – ако не доносничим, ние ще бъде тежко санкционирани за това, че не сме доносничили за своите клиенти, добави тя. Рангелова отбеляза, че тези задължения противоречат например на Закона за адвокатурата, в който има т.нар. адвокатска тайна между клиент и адвокат. Имаме съмнения за смисъла на този закон, поради което няма да го подкрепим, призоваваме и залата да направи същото, посочи депутатът от "Възраждане".
Маноил Манев от ГЕРБ-СДС обясни, че измененията са свързани с мерките срещу финансирането на тероризма. Той посочи, че става въпрос не за доносничество по отношение на клиенти, а става въпрос за мерки, които да не позволят през скрити сметки, през неидентифицирани лица, да се финансират терористични организации и организации, занимаващи се с това да подпомагат лица, поставени под санкции. "Когато при адвокат, счетоводител или финансов съветник дойде лице и попита: „Ще ми дадеш ли съвет сега как да пуснем пари на терористична организация?“, той не може да го приеме като чист клиент, защото това не е вече отношението адвокат и клиент, това е помощ за извършване на престъпление. Когато сте в процесуални отношения обаче, никой не отменя задълженията, които имате като юристи и като адвокати", посочи Манев. Тук става въпрос не за изпирането на пари толкова, колкото за сделките, свързани с финансиране на тероризма, допълни той.
Мартин Димитров от "Продължаваме промяната-Демократична България" ПП-ДБ) посочи, че това е един от четирите критични закона за еврозоната, така че гласуването на първо четене е индикативно. Сега ще се види кой кое е в това Народно събрание и призовавам да гласувате "за", посочи той.
Васил Пандов (ПП-ДБ) изрази съжаление, че становището на адвокатурата не е взето предвид при изготвянето на законопроекта. Този закон трябва да бъде приет, но трябва да се направят сериозни промени между първо и второ четене, смята той.
Иван Иванов от "БСП за България" посочи, че се увеличава административната тежест. На този етап ще се въздържим от подкрепата на този законопроект, посочи той.
Ивайло Вълчев от "Има такъв народ" заяви, че ще подкрепят законопроекта на първо четене с идеята, че текстовете ще бъдат прецизирани за второ четене.
