site.btaСтефка Янорова, Елена Петрова, Веселин Калановски играят в нов сценичен прочит на „Язовецът“ от Емилиян Станев

Актьорите Стефка Янорова, Елена Петрова, Веселин Калановски играят в нов сценичен прочит на „Язовецът“ от Емилиян Станев. Премиерата е тази вечер в „Нов театър НДК“, съобщават от екипа на представлението.

Авторът посвещава повестта на жена си. Това послание е придружено с един стих от Атанас Далчев: „Да не беше никога изгрявал оня жарък и задушен ден! Изгорен от жажда, се наведох, знойни  устни, за да разхладя, а ликът ми падна омагьосан в ручея връз бързата вода и вълните мигом го понесоха надолу – кой го знай къде…“

„В това посвещение се говори за омагьосване…Омагьосване, което трябва да бъде забравено, лекувано, унищожено, но което е дяволски притегателно, живително и замайващо…Незабравимо – „защо помня и най-малките подробности от този ден“, се пита Ева, защото се поглежда с други очи – очите на твореца. Образът на рисунката, която й подарява художника-моряк, е „излязъл от бялата дълбочина, сякаш се къпеше в ефирна вода и аз се видях легнала сред нацъфтели овошки…“. Ева сред райската градина, затворила блажено очи…“, казва Бойко Илиев. Негова е драматизацията и режисурата на „Язовецът или жажда за живот“.

„Лъчезарна усмивка се разливаше на лицето ми, сякаш самото щастие ме бе понесло неизвестно за самата мен, непостижима Ева, която някога е била или е можела да бъде…“ И започва безжалостната дисекция на Ева – жената, която се изповядва пред жена, а между тях мъжът – Атанас – Тасо – Язовецът – творецът, или просто Емилиян Станев, който цял живот вдига стени, за да запази язовината си, и който все пак оставя вратичка, за да се промъкнем в тайнството на големия художник и получим онова вдъхновение за живот, което ни прави човеци“, допълва Бойко Илиев.

/ДД