site.btaРаботилница за сапуни "заработи" в Музейния образователен център в Търговище
VINF 07:40:01 09-02-2022
RZ1649VI.001 07:40
Търговище - работилница - сапуни - музей
Работилница за сапуни "заработи" в Музейния образователен център в Търговище
Търговище, 9 февруари (Боряна Димитрова, БТА)
Работилница за сапуни "заработи" в Музейния образователен център в Търговище. Заниманията са част от новата музейно-образователна програма на Историческият музей в града, съобщи за БТА Ралица Димова - музеен педагог в културната институция. По време на заниманията децата се срещат виртуално и с един от благодетелите на Търговище - Иван Райков Сапунджиев, производител на сапун.
Ще бъдат разгърнати разнообразни дейности и инициативи, за които музейният педагог, съвместно с преподаватели от училищата, подбира темите. "Всяка една от тях е свързана с историята на града, характерна е за бита и поминъка в региона. Всичко това го възраждаме, защото е било, да го помним, знаем и предаваме, за да ни бъде", коментира Димова.
Всички музейни дейности имат за цел и задача да възродят отминалите домашни занятия и занаяти, давайки информация за тях и за това доколко са характерни за Търговищкия край. Ще се отговори на въпросите кое занятие се превръща в занаят и кой го практикува, обясни музейният педагог. Разказа, че в града е имало цяла махала, в която хората са се препитавали с грънчарство и това е постепенно е дало името й - Грънчарска.
Любопитно е, че сапунджийството първоначално е било домашно занятие и във всяка къща се е правил сапун. След Освобождението нещата се променят, обособява се нова обществена прослойка от довчерашните дребни земеделци и търговци, които се превръщат в крупни земевладелци и производители. Такъв е и производителят на сапун Иван Райков Сапунджиев, който само за две десетилетия след Освобождението се превръща от обикновен сапунджия-преселник от Балкана, в крупен земевладелец, производител, търговец и благодетел на град Търговище, разказа специалистът.
От Историческия музей припомниха, че Иван Райков е преселник от Еленско, роден около 1845 г. Още като ученик помага на баща си при производството на сапун и така постепенно усвоява занаята. Заедно с братята си събира дървесна пепел, която се употребява като основна суровина при изработването му. Към нея прибавят животинска мазнина, която братята набавят като купуват угоени кози. Лойта използват за направата на сапун, кожите продават, а от месото правят пастърма, която също продават на търговците.
В Търговище Сапунджи Иван, както е наричан, в двора на новата си къща изгражда работилница за сапун с навес и складове за суровината и изработената стока. При производството сапунената каша се излива в специални дъсчени калъпи, а след като изстине, сапунът се нарязва на желаните размери. Изсушава се и се прибира в склад, разказаха от музейния екип. Така Иван сам осъществява затворен цикъл на производство.
В работилницата учениците ще научат още, че Иван построява в Търговище през 1888 г. обществена баня. Прозорливият мъж влага средства от хуманност, но и от осъзнатата двойна полза - за съгражданите и за него. Личната му полза е в това, че ще получава дървесна пепел, след сгряването на водата за банята, ще има в изобилие суровина, а произведеният сапун ще се реализира отново в банята.
През 1914 г. наводнение отнася къщата на Иван Сапунджиев. Къщата, работилницата, навесът и складовете за унищожени. Самият Иван едва не губи живота си в стихията, в която умират около 200 жители на Ески Джумая (днес Търговище). Обществената баня съществува близо век и представлява архитектурна забележителност. Иван Сапунджиев умира през 1927 г., информираха още от музея.
Младите хора на Търговище ще се срещат с видни личности от региона, благодарение на новата програма, по която работи Музейният образователен център, разказа още Ралица Димова.
/РЗ/
RZ1649VI.001 07:40
Търговище - работилница - сапуни - музей
Работилница за сапуни "заработи" в Музейния образователен център в Търговище
Търговище, 9 февруари (Боряна Димитрова, БТА)
Работилница за сапуни "заработи" в Музейния образователен център в Търговище. Заниманията са част от новата музейно-образователна програма на Историческият музей в града, съобщи за БТА Ралица Димова - музеен педагог в културната институция. По време на заниманията децата се срещат виртуално и с един от благодетелите на Търговище - Иван Райков Сапунджиев, производител на сапун.
Ще бъдат разгърнати разнообразни дейности и инициативи, за които музейният педагог, съвместно с преподаватели от училищата, подбира темите. "Всяка една от тях е свързана с историята на града, характерна е за бита и поминъка в региона. Всичко това го възраждаме, защото е било, да го помним, знаем и предаваме, за да ни бъде", коментира Димова.
Всички музейни дейности имат за цел и задача да възродят отминалите домашни занятия и занаяти, давайки информация за тях и за това доколко са характерни за Търговищкия край. Ще се отговори на въпросите кое занятие се превръща в занаят и кой го практикува, обясни музейният педагог. Разказа, че в града е имало цяла махала, в която хората са се препитавали с грънчарство и това е постепенно е дало името й - Грънчарска.
Любопитно е, че сапунджийството първоначално е било домашно занятие и във всяка къща се е правил сапун. След Освобождението нещата се променят, обособява се нова обществена прослойка от довчерашните дребни земеделци и търговци, които се превръщат в крупни земевладелци и производители. Такъв е и производителят на сапун Иван Райков Сапунджиев, който само за две десетилетия след Освобождението се превръща от обикновен сапунджия-преселник от Балкана, в крупен земевладелец, производител, търговец и благодетел на град Търговище, разказа специалистът.
От Историческия музей припомниха, че Иван Райков е преселник от Еленско, роден около 1845 г. Още като ученик помага на баща си при производството на сапун и така постепенно усвоява занаята. Заедно с братята си събира дървесна пепел, която се употребява като основна суровина при изработването му. Към нея прибавят животинска мазнина, която братята набавят като купуват угоени кози. Лойта използват за направата на сапун, кожите продават, а от месото правят пастърма, която също продават на търговците.
В Търговище Сапунджи Иван, както е наричан, в двора на новата си къща изгражда работилница за сапун с навес и складове за суровината и изработената стока. При производството сапунената каша се излива в специални дъсчени калъпи, а след като изстине, сапунът се нарязва на желаните размери. Изсушава се и се прибира в склад, разказаха от музейния екип. Така Иван сам осъществява затворен цикъл на производство.
В работилницата учениците ще научат още, че Иван построява в Търговище през 1888 г. обществена баня. Прозорливият мъж влага средства от хуманност, но и от осъзнатата двойна полза - за съгражданите и за него. Личната му полза е в това, че ще получава дървесна пепел, след сгряването на водата за банята, ще има в изобилие суровина, а произведеният сапун ще се реализира отново в банята.
През 1914 г. наводнение отнася къщата на Иван Сапунджиев. Къщата, работилницата, навесът и складовете за унищожени. Самият Иван едва не губи живота си в стихията, в която умират около 200 жители на Ески Джумая (днес Търговище). Обществената баня съществува близо век и представлява архитектурна забележителност. Иван Сапунджиев умира през 1927 г., информираха още от музея.
Младите хора на Търговище ще се срещат с видни личности от региона, благодарение на новата програма, по която работи Музейният образователен център, разказа още Ралица Димова.
/РЗ/
news.modal.header
news.modal.text