site.btaБългарско кино продължава да съществува, независимо че не останаха кина у нас, казва директорът на фестивала In The Palace Цанко Василев

BOBSTH 10:49:01 16-03-2021
GI1049BO.017
култура - кино - In The Palace - Цанко Василев - интервю

Българско кино продължава да съществува, независимо че не останаха кина у нас, казва директорът на фестивала In The Palace Цанко Василев


София, 16 март /Даниел Димитров, БТА/
"Лека нощ, Лили" - последният филм с Виолета Гиндева, е сред големите победители в 18-ото издание на In the Palace. Това е и едно от трите предложения на международния фестивал за късометражно кино към академията за филмови изкуства и науки за наградата "Оскар". Претендентите бяха 54 - 37 игрални, 13 анимационни и четири български ленти.
Изцяло международно жури излъчи победителите в различните категории. В официалната селекция тази година бяха включени 120 ленти от над 40 държави, сред над 3000 кандидата.
"Всяка година In The Palace представя най-доброто от световното късометражно кино и участието на фестивала само по себе си носи престиж, и е маркер за качествен продукт", коментира директорът на фестивала Цанко Василев. В интервю за БТА той разказва за току-що приключилото издание, за интереса към него, за онлайн експеримента и новите категории, за работата с художника Любен Зидаров, за съдбата на българското и световно кино по време на пандемия.

Г-н Василев, тази година имаше над 3000 заявки за участие в 18-ото издание на In The Palace? Това рекорд ли е в историята на фестивала за късометражно кино? Как ще коментирате този интерес?

- Преди години, когато фестивалът приемаше филми без такса за участие, получавахме по над 5000 заявки от цял свят. Това е една от причините да въведем такава такса - за да редуцира броя на апликациите и за да участват по-силно мотивираните и готовите да инвестират в бъдещото развитие на филмите си. В този смисъл, 3000 подадени филма за наше издание далеч не са рекорд.
Интересът на участниците мотивирам с възможностите, които нашият фестивал може да предостави - той e сред старите фестивали за късометражно кино в Европа, близо 20 години работи успешно в подкрепа на жанра и късофилмовата индустрия, и е предпочитана сцена - както за млади кинотворци, така и за установени имена в киното. Тук те срещат колеги от различни краища на света, намират нови партньорства, правят бизнес, младите черпят опит от величия в областта.
Всяка година In The Palace представя най-доброто от световното късометражно кино и участието на фестивала само по себе си носи престиж, и е маркер за качествен продукт. "Способност" на фестивала е и да открива нови таланти, а за млад артист да започне от такъв форум, е най-добрият старт за кариерното му развитие. "Оскар"-квалифициращият сертификат, с който Академията за филмови изкуства и наука оценява работата ни, позволява на In The Palace всяка година да предложи три филма от селекцията си - един от тях български - да бъдат разгледани за награда "Оскар". Реално, това е пътека към най-високото постижение в света на киното и интересът към тази възможност е напълно логичен.

Пандемията наложи онлайн издания на редица фестивали, а Ваши колеги от проекти като Master of Art и Sofia MENAR дори се похвалиха с много добри резултати. Как оценявате този експеримент за In The Palace? Имахте ли притеснения?

- За нас това не е прецедент, а второ поредно издание на In The Palace, което представя програмите си онлайн. Нямаме притеснения. Макар и в по-специфични условия, прожекциите са с най-високо качество - това е нещо, с което не не бихме си позволили компромис.
Практиката ни и от предходното издание през 2020 г. показва, че интерес към In The Palace има от всички краища на света.

Световноизвестният български художник Любен Зидаров илюстрира фестивала тази година и върху негова творба се разви кампанията на тазгодишното издание. Това ли е необходимата промяна за In The Palace? Как се развива фестивалът през годините? Мислите ли за други новости?

- От много години In The Palace има практиката да работи с разпознаваеми български и чуждестранни артисти по промоционалните кампании и визуална идентичност на всяко издание. Изключителна чест е, че тази година фестивала илюстрира Любен Зидаров. Не намирам връзката с промяната, която споменавате, и още повече, че е необходима.
През годините фестивалът винаги е в положителна тенденция на развитие. Стартира като международен форум за студентски филми през 2003 г., през 2021 г. изпраща четвърти български филм за разглеждане за награда "Оскар". Не спираме да разработваме иновации. Държим на високо качество и работим за това винаги да сме конкурентни в съвременната динамична среда.

От тази година има конкурс за пълнометражно кино и за късометражни филми до една минута? Какъв е интересът към тези категории?

- Едноминутните филми са още едно предизвикателство към късофилмовите производители. Относно интереса към пълнометражните филми - това е все едно да отговоря на въпроса какъв е интересът към киното по принцип. Пълнометражното кино е това, което най-масово се потребява от публиките, привърженици винаги ще има - сега даваме възможност на кинолюбителите, за които късометражния жанр е непознат, да се докоснат и до него, да открият неговите специфики и качества.

Кои са най-големите постижения на фестивала - през погледа и усилията Ви на организатор?

- Това, че въпреки неблагоприятните условия и враждебна среда, в които работим, фестивалът продължава да се развива и изпълнява задачите си успешно вече близо 20 години. Вероятно, най-важното признание за това е "Оскар" квалифициращият статут, с който академията за филмови изкуства и наука оценява значимостта и работата на фестивала и ни гласува такова доверие.

Не смятате, ли че въпреки всички усилия, които се полагат, късометражното кино все още не е достатъчно популярно у нас?

- Не знам какво трябва да означава едно изкуство да бъде достатъчно популярно и в какво се изразява достатъчността. Виждам, че късометражното кино има публики и у нас, както и кинопрофесионалисти, които всяка година произвеждат късометражни филми. Развиването и обучаването на публики е дългосрочен процес и пряк ангажимент на професионално занимаващите се в сектора и институциите, подкрепящи съвременната култура. Нека да не мислим, че нещата се случват от самосебе си. Каквито и усилия да визирате, значими и осезаеми резултати ще има едва, когато развитието на публиките се превърне в обща политика, а не е плод на осъзната дейност на единици.

Вие сте съучредител на Българската фестивална асоциация. Каква е основната задача на тези организация?

- Да защитава интересите на българските фестивали, да поддържа среда, в която те да се развиват, така че да изпълняват функциите и задачите, който имат към общностите.

Бихте ли посочил някои от най-новите надежди на българското късометражно кино, имена, за които публиката трябва да знае и да се интересува от тяхното развитие.

- Това е все едно да отидете на футболен мач и да подкрепяте само трима от играчите. Работа на фестивала е да представя тези автори, да предостави сцена за тях, така че те да бъдат забелязани. Нашата работа тук е свършена.
Ще си позволя да призова публиката да се интересува от българското кино в пълната му цялост. Изкуството не е самоцелно, то е за някого. Какво са авторите без своите публики? Нека публиката да гледа българско кино и сама да формира предпочитанията си - от развитието на кои творци да се интересува повече или по-малко. Всяко едно изкуство има нужда от публика и подкрепа.

До този момент изцяло българска филмова продукция не е получавала световно признание. Какъв е Вашият коментар по тази тази тема. Питам Ви като организатор на In The Palace, чиито конкурс "Сребърна принцеса" изпраща победителите за разглеждане от академията за "Оскар", но и като експерт, който се занимава с обучение на млади артисти.

- Не съм убеден, че това е вярно. Ако питането е защо е необходимо един български филм да търси копродуценти, то е защото средата тук поставя продуценти и режисьори в невъзможност да реализират продукциите си, без да потърсят външни партньорства.

Къде стои българското кино, погледнато от Вашите многобройни участия в международни проекти, като член на журита на редица фестивали и общуването Ви с артисти от цял свят?

- Българското кино е позиционирано явно и трайно на световната артистична сцена.

И в контекста на последните Ви думи, какво е бъдещето на киното? Ще му се наложи ли да се откаже от големия екран? Заплашено ли е заради световната пандемия?

- Не мисля, че следва някакъв апокалипсис, след който нищо няма да оцелее. За да продължи едно нещо да съществува в нови условия, то трябва да се адаптира спрямо тях. Така съществува светът. Това е поредната трудност, с която ще трябва да се справим, но не мисля, че е край. Българско кино продължава да съществува, независимо че не останаха кина у нас.
Ако не бяхме поставени в такава ситуация, вероятно никога нямаше да се наложи да потърсим нови инструменти, които да ни позволят да представим авторите и филмите си и на другия край на света. Това неимоверно отвори и нови възможности, и не вярвам фестивалите някога пак да бъдат това, което бяха преди година.

/ГИ/