site.btaИзкуството ни напомня, че ние идваме на този свят заради срещата, смята световноизвестният композитор и пианист Живко Петров

BOBSTH 09:15:01 27-03-2021
NT1351BO.004 09:15
Велико Търново - Живко Петров - интервю

Изкуството ни напомня, че ние идваме на този свят заради срещата, смята световноизвестният композитор и пианист Живко Петров


Велико Търново, 27 март /Марина Петрова, БТА/
Изкуството ни напомня, че ние идваме на този свят заради срещата, смята световноизвестният композитор и пианист Живко Петров. В интервю за БТА творецът разказа как КОВИД кризата се е отразила на хората на изкуството, на свободните артисти и как заради едногодишните ограничения, наложени от пандемията по-голямата част от хората са пренастроили своите приоритети.
През март миналата година, когато заради КОВИД-19 затвори всичко, отмениха се ангажименти, концерти и турнета, се замислих какво следва, разказа Живко Петров. Усетих, че следва промяна на пътя, навътре - към себе си, тази посока - нова, но необходима за всички, сякаш обхвана всички хора на изкуството, чиято чувствителност реагира на всяка външна промяна, разказа той.
И така през 2020 година излезе албумът "Change the way", съвместно с Димитър Семов - перкусии и барабани, и Димитър Карамфилов - контрабас, записан в Радио Варна албум, който се е родил само година след втория му солов албум, озаглавен "Ten".
Според него, музикантите са своеобразни утописти, те създават добрите образи, събуждат красивото във въображението и го даряват като духовно лекарство. Същевременно, музикантите са и най-потърпевши от ограниченията, защото те се нуждаят от срещата с публиката за своето изкуство.
"Да затворили сме се, творим в домовете си, но ни трябва вдъхновение и посока, а това идва от публиката. Музиката не е самоцелно изкуство, тя е споделяне - когато няма хора, които да ти върнат енергията, се обезсмисля и твоята професия", посочи пианистът.
Много е болно, когато театрите са отворени, а концертните зали са затворени - това е нечестно спрямо свободните артисти. Театрите са отворени, защото заради щата трябва да се върнат някакви средства, докато свободният артист няма право да упражнява професията си, затова се нуждае от подкрепа.
Когато хората се подкрепят взаимно, когато не съдят другия, човечеството ще поеме в добрата посока, смята той. Срещата е най-важното нещо в живота, тя те променя и те учи, подчерта артистът и разказа за знаковите сценични срещи с имена като непрежалимия Милчо Левиев - негов учител и приятел, за Натали Кол, с която са планирали съвместно европейско турне, което не се е състояло заради нейната кончина.
През март тази година Живко Петров, който е великотърновец, получи наградата "Велико Търново". Престижното отличие се връчва на хора, допринесли за популяризацията на старата столица по света.
Освен, че на всеки концерт, независимо на коя световна сцена Живко Петров подчертава, че е роден в най-красивия град - Велико Търново, той е и съидейник на един от знаковите фестивали във Велико Търново - "Дикси джаз фест", припомни неговият приятел Николай Илчев.
Той заедно с Живко Петров, Емил Костурков и Тодор Върбанов, вече покойник, са създали група "Хаос" - една от първите рок банди във Велико Търново.
Следващото издание на "Дикси джаз фест" ще започне с музикална композиция на Живко Петров, посветена на Велико Търново, това ще е най-малкото, което мога да дам на града, в който съм роден и израсъл, посочи композиторът.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Как КОВИД-19 и всичко последвало в продължение на една година се отрази на Вас и на творчеството Ви?
Отговор: В първия момент се замислих какво следва. Всичко е отменено - ангажименти, концерти, турнета. Аз и пианото останахме сами. Какво се случи - издадох албума "Change the way", съвместно с Димитър Семов - перкусии и барабани, и Димитър Карамфилов - контрабас. Записан е в Радио Варна. Един албум, в който се обърнах към себе си, пренаредих приоритетите си, разбрах кое е най-ценното в живота и си обещах да го пазя. Смисълът е музиката, семейството, хората, които обичам и ме обичат. С този албум показвам, че посоката трябва да е навътре. С него казвам "Ето това съм аз, жив съм, здрав съм, зная какво ме прави щастлив, защото осъзнавам кои са най-ценните неща." През тази една година разбрахме какво е да сме човеци. Разбрахме го, когато спряхме да се срещаме. Разбрахме го, когато изгубихме тази даденост, която се оказа привилегия, затова трябва да се пазим взаимно, да бъдем по-добри и по-толерантни един към друг. Така ще оцелее светът.

Въпрос: Толерантността е характерна за човешката природа, но в кризисна ситуация, хората реагират различно, какви са вашите наблюдения?
Отговор: За музикантите комуникацията е в музиката. Когато творим, ние се потапяме в друг свят. Всеки обича да слуша музика, но рядко си задава въпроса, че зад това, което му харесва, стоят музикантите, композиторите, текстописците, аранжорите, енергията от идеите им. Представете си един свят без музика и без изкуство - той освен, че ще е тъжен и скучен, ще бъде свят, населен от роботи. Много е болно, когато театрите са отворени, а концертните зали са затворени - това е нечестно спрямо свободните артисти. Театрите са отворени, защото заради щата трябва да се върнат някакви средства, докато свободният артист няма право да упражнява професията си, затова се нуждае от подкрепа. Когато хората се подкрепят взаимно, когато не съдят другия, човечеството ще поеме в добрата посока. Музикантите са утописти, те създават добрите образи - свирим и даряваме музика, за да лекуваме душите на хората.

Въпрос: Творчеството ли е островът на спокойствието в смутното море на кризата?
Отговор: Бих казал, че това е единственото спасение. Изкуството ни казва, че трябва да се обърнем към духовното, да ни напомни, че ние идваме на този свят заради срещата. Всяка една среща в нашия живот не е случайна. Ние сме тук за да общуваме с другите хора и да се учим един от друг, след това да продължим по пътя си. За мен това е смисълът да бъдем на тази планета. Да обогатим душата и да продължим напред.

Въпрос: Можем ли да кажем, че тоталното планетарно ограничение заради КОВИД-19 е един урок?
Отговор: Урок е. Всички знаем, че интернет отвори кутията на Пандора и всеки започна да се чувства вездесъщ, мислейки, че разбира от всичко. Получи се най-фаталното нещо - липсата на критерий. Очаквам сега хората да се замислят и да разберат, че изкуството възпитава, освен да забавлява. Възпитава сетивата и морала. С моята музика искам да помогна на хората да се обърнат към себе си, да се възприемат и да се успокоят. Мечтата ми е след тази пандемия да видя един по-спокоен и по-разбран свят.

Въпрос: Говорите за срещите, разкажете за някои от тях?
Отговор: Срещата с Милчо Левиев. Той беше бащица за нас джаз-музикантите, нашият гуру, първият, който прослави България в областта на джаза по света. Той намеси и фолклора, той беше най-прекрасният човек, приятел и учител. С Натали Кол беше такова щастие концертът ни в Милано, за съжаление тя почина и не успяхме да осъществим едно планирано европейско турне с нея. Всеки, който вибрира на дадена честота, привлича свои съмишленици и по този начин се увеличават срещите. Така например, също съм безкрайно благодарен за срещите с фотографа Стефан Н. Щерев, който създаде визуализацията на последните албуми, както и на Теодора Духовникова, която с присъствието си пресъздаде минималистичното звучене на клипа към пиесата "The Dance Of Eternal Piano".

Въпрос: А днес как се възприема българският джаз изпълнител?
Отговор: В наши дни джазът е хамелеон, променя се, обхваща обичаите, нравите на различните народи, техните музикални прийоми. Той се развива, поема и попива. Джазът е бъдещето, така ще продължи да се развива това изкуство, това му е посоката. Българският джазов музикант - мога категорично да твърдя, е на световно ниво, изобщо българските музиканти и творци са изключителни, друг е въпросът как медиите отразяват това. Джазът е свобода, с интрепретациите падат границите, всичко в един момент, според мен ще бъде джаз. Така, че чакаме световното джазово време.

Въпрос: Вие сте един от тазгодишните носители на наградата "Велико Търново", какво е усещането?
Отговор: Велико Търново е най-красивият град на света, моят роден град, това е награда, която ме прави изключително специален. Спомних си детството във Велико Търново - уроците в Музикалната школа, преподавателят г-н Кисьов, който и през 80-те години на миналия век държеше да се обръщаме към него така. Младежката ни банда, наречена "Хаос" в тогавашния Пионерски дом, в състав: Николай Илчев - китара, Тодор Върбанов - бас китара, Емил Костурков - барабани и Живко Петров - клавирни. От днешна гледна точка това звучи, като супер група, но беше създадена през 1983 година. През последните години Велико Търново се утвърди като международно джаз пространство с летния фестивал "Дикси джаз Фест". Виновници са Емо и Ники, които от 13 години отстояват тази кауза. Мисля, че следващото му издание ще започне с моя композиция, в която ще вплета усещането си за Велико Търново. Надявам се и ще съдействам в града да бъде създадена хубава концертна зала с един красив роял, за да има музикални срещи на световно равнище.

Освен композитор и виртуозен пианист, Живко Петров е един от най-успешните продуценти, чиято дейност бележи голяма част от музикалната сцена в България в работата му с имена като Белослава, Любо Киров, Орлин Павлов, "Каризма", Мария Илиева, Камелия Тодорова, Лили Иванова и много други.

/НТ/