Преодоляването на трафика на хора е от съществено значение за постигането на напредък в процеса на присъединяване на България към Шенгенското пространство, каза в интервю за БТА Петя Несторова-Изпълнителен секретар на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.
Българските власти следва да засилят ефективния достъп до пазара на труда на жертвите на трафик и тяхното икономическо и социално приобщаване чрез осигуряване на професионално обучение и намиране на работа, посочи тя, цитирайки анализ на Експертната група на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (ГРЕТА).
Засега броят на потвърдените случаи на трафик на хора във връзка с войната в Украйна остава малък, което може да е знак за успеха на ранните превантивни мерки, предприети за защита на украинските бежанци и намаляване на рисковете от трафик, каза още Несторова.
Следва пълният текст на интервюто:
България има редица препоръки в областта на борбата с трафика на хора. Кои от тях са най-сериозни?
Третият доклад за изпълнението от страна на България на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора се фокусира върху достъпа до правосъдие и ефективни средства за защита на жертвите на трафик на хора. Той беше публикуван през април 2021 г. и в него беше оценено развитието след публикуването на втория оценъчен доклад на Експертната група на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (ГРЕТА) за България през януари 2016 г. ГРЕТА призова властите да гарантират, че на жертвите на трафик се назначават специализирани адвокати, които могат да представляват интересите им по време на цялото производство. В доклада се отбелязва, че ефективният достъп на жертвите на трафик до обезщетение остава спорадичен. Поради това ГРЕТА призова българските власти да гарантират ефективен достъп до обезщетение на жертвите на трафик. Според ГРЕТА трябва да се създаде и фонд за обезщетение на жертвите, който да използва конфискуваното имущество на извършителите на трафик на хора за финансиране на обезщетенията.
ГРЕТА отбеляза, че значителен брой от наказанията при осъждане за трафик на хора са условни и призова българските власти да предприемат мерки, за да гарантират, че престъпленията, свързани с трафик на хора, водят до ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.
Освен това ГРЕТА счита, че българските власти следва да засилят ефективния достъп до пазара на труда на жертвите на трафик и тяхното икономическо и социално приобщаване чрез осигуряване на професионално обучение и намиране на работа.
ГРЕТА настоятелно призовава българските власти да продължат да подобряват идентификацията на жертвите на трафик и да осигурят адекватно финансиране за функционирането на специализираните приюти и другите видове подкрепа, предоставяни на жертвите на трафик.
А на кои от тях трябва незабавно да се обърне внимание или да се подобрят?
Ресурсите, които българското правителство инвестира в действия срещу трафика на хора, не съответстват на действителните нужди. Спешно е необходимо да се отпуснат достатъчно финансови средства и човешки ресурси за действия срещу трафика на хора. Незабавно следва да се приеме нов национален политически документ (стратегия) за борба с трафика на хора, като се обърне внимание на новите тенденции, като например използването на технологии за извършване на трафик на хора и увеличаването на трафика с цел трудова експлоатация.
Какви ще бъдат отрицателните последици, ако това не се случи?
Трафикът на хора е сериозно и най-често – организирано престъпление, свързано с други криминални деяния, като пране на пари, корупция и трафик на мигранти. Преодоляването на трафика на хора е от съществено значение за постигането на напредък в процеса на присъединяване на България към Шенгенското пространство. Друга негативна последица може да бъде констатирането от Европейския съд по правата на човека на нарушения на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) по дела, заведени срещу България във връзка с правата на жертвите на трафик. Член 4 от ЕКПЧ включва позитивно задължение за защита на жертвите или потенциалните жертви на трафик, както и процесуално задължение за разследване на престъпленията, свързани с трафик.
Как се е променил трафикът на хора от началото на войната в Украйна?
Войната и хуманитарните кризи създават благодатна почва за организирани престъпни групи и отделни спекуланти да се насочват към уязвими лица. Руската инвазия в Украйна предизвика най-голямото разселване на хора в Европа след Втората световна война, което създава рискове от трафик на хора и експлоатация. В изявление, публикувано на 17 март 2022 г., Експертната група на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (ГРЕТА) призова държавите да действат спешно, за да защитят хората, бягащи от Украйна, от трафик на хора. Освен това на 4 май 2022 г. ГРЕТА издаде Ръководство, съдържащо практически съвети, които да помогнат на държавите - страни по Конвенцията, да гарантират, че институциите, неправителствените организации, частният сектор и широката общественост свеждат до минимум рисковете от трафик на хора, породени от войната в Украйна.
Следва да се отбележи, че преди войната Украйна вече беше страна на произход на жертви на трафик. През периода 2014 - 2017 г. украинското Министерство на социалната политика е идентифицирало общо 418 жертви на трафик. Повечето от жертвите са били трафикирани с цел трудова експлоатация (256), следвана от сексуална експлоатация (87) и експлоатация с цел просия (42), насилствена престъпност (17) и отнемане на органи (6). ГРЕТА събира информация за предприетите мерки за предотвратяване и ограничаване на рисковете от трафик на украински бежанци, както и за всички открити случаи.
В Полша, която е основната страна на дестинация на хора, бягащи от войната в Украйна, до юни 2022 г. са открити четири подозрителни случая и разследванията продължават. В Нидерландия до октомври 2022 г. властите са започнали шест разследвания на възможни случаи на трафик (пет, свързани със сексуална експлоатация, и един, свързан с принудителна престъпност). В Швеция властите съобщиха, че около 40 украински бежанци са се оплакали от трудова експлоатация, но след проведени разследвания не са идентифицирани жертви на трафик.
Засега броят на потвърдените случаи на трафик на хора във връзка с войната в Украйна остава малък, което може да е знак за успеха на ранните превантивни мерки, предприети за защита на украинските бежанци и намаляване на рисковете от трафик. Нивото на осведоменост относно трафика на хора във връзка с войната в Украйна е много високо в сравнение с други хуманитарни кризи. Трафикът на хора обаче винаги е бил считан за "невидимо престъпление", а използването на нови технологии за улесняване на трафика го прави още по-труден за разкриване. Социалната и икономическата уязвимост на милионите хора, засегнати от войната в Украйна, вероятно ще се увеличава с течение на времето. Ето защо координираните действия и бързият обмен на информация на национално и международно равнище са от решаващо значение за предотвратяването на трафика на хора, откриването на потенциални жертви, както и за разследването и наказателното преследване на всички открити случаи.
Имате ли някакви наблюдения за България в това отношение?
Българските власти съобщиха, че са предприели редица стъпки за ограничаване на рисковете от трафик на хора и експлоатация на украински граждани, избягали от войната в Украйна. Това включва повишаване на осведомеността, правна помощ, помощ за достъп до образование и работа. Секретариатът на Националната комисия за борба с трафика на хора е получил сигнал относно шест от седем украински жени, очевидно експлоатирани в София, а на една жена в риск е оказана помощ в приют за жертви на трафик. Важно е да се следи ситуацията и активно да се наблюдава интернет пространството, като се използват разузнавателни данни от открити източници и се проверяват обяви за работа и уебсайтове за сексуални услуги. Полицейските служители и инспекциите по труда следва да развият дигитален опит и да увеличат присъствието си в интернет.
Променила ли се е ролята на България в световен мащаб или страната все още е източник на жертви на трафик на хора?
България продължава да бъде предимно страна на произход на жертви на трафик, но има индикации, че тя е също така транзитна страна и страна на дестинация. Около 65 % от идентифицираните жертви в периода 2015-2019 г. са български жени и момичета, жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, който се осъществява в чужбина (по-специално в Германия, Австрия, Нидерландия, Белгия, Италия и Швейцария), а също и в рамките на България. Наблюдава се увеличение на броя на идентифицираните жертви на трафик с цел трудова експлоатация, по-специално на мъже. Повечето от докладваните случаи на трудова експлоатация се отнасят до български граждани, експлоатирани във Франция, Италия, Гърция, Испания, Чешката република и Нидерландия. В периода 2015-2019 г. бяха идентифицирани само пет предполагаеми чуждестранни жертви на трафик на хора, въпреки увеличения брой на търсещите убежище и мигрантите.
