site.btaПреди 78 години на този ден са произнесени присъдите на над 11 000 души за "въвличането на България във война", 2730 от тях са осъдени на смърт от Народния съд

На 1 февруари 1945 година са произнесени смъртните присъди на осъдените от Първи и Втори състав на Народния съд. Съдът има 4 върховни и 64 областни състава, заседаващи от 20 декември 1944 г. до април 1945 г. Първи състав на Народния съд разглежда делата срещу регентите, министрите заедно с министър-председателите в 5 правителства от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г., дворцовите съветници, а Вторият състав разглежда делата срещу народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание (129 души) и срещу други граждански и военни лица. Образувани са 135 процеса с общ брой на подсъдимите в страната 11 122 души. Осъдените на смърт са 2730 души, като сред тях са тримата регенти - принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22 министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и 4-ма от кабинета на Иван Багрянов), 67 народни представители, 47 генерали, полковници и др. На всички осъдени са наложени глоби, конфискации на имуществото и лишаване от определени права.

На 26 август 1996 г. с решение 172 Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г. С Решение 37 на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002) 1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

От бюлетините на БТА четем за началото на заседанията на двата състава на Народния съд през декември 1944 г.: 

София, 20 декември 1944 г. Днес двата състава на Народния съд започнаха да разглеждат делата против тримата бивши регенти, 38 министри и 130 депутати.
- Осъществява се една от най-важните точки от платформата на ОФ (Отечествен фронт)
- От името на целия български народ и по негова делегация народните обвинители са предявили своите обвинения.
Двата върховни състава на Народния съд, съблюдавайки всички правни процесуални правила, ще осъществят съда на народа над виновниците за новата национална катастрофа на България и за злодеянията и предателствата, извършени над българския народ. В тържествената зала на Съдебната палата бяха изправени да отговарят пред представители на българския народ бившите регенти, дворцови съветници и министри. Председател на Първия върховен състав е Богдан Шулев. 
***
София, 20 декември 1944 г.  В аулата на Университета бе открито съдебното заседание на Втория върховен състав на народния съд под председателството на Светослав Кираджиев. 
В аулата е издигната естрада, върху която е поставена дълга заседателна маса на народните съдии. От двете ѝ страни са поставени портретите на Христо Ботев и Васил Левски. Вляво на заседателната зала са наредени банките на защитниците, вдясно на преден план е определено място за журналистите. 

На 1 февруари 1945 г. се произнасят присъдите: 

София, 1 февруари 1945 г. По почина на Областния комитет на ОФ във връзка с присъдите, които двата върховни състава на Народния съд произне­соха, днес в 4:00 часа следобед пред Съдебната палата се състоя небивал по своята многолюдност митинг на софийското гражданство, което в името на целокупния български народ се бе стекла, за да изслуша издадените от Народния съд присъди срещу бившите регенти, министри, царедворци и народни представители от XXV Обикновено народно събрание.

Над 200 000 души изпълваха площада "Св. Неделя" и улиците около Съдебната палата. Всички отечественофронтовски организации, начело със своите знамена и хиляди плакати, бяха дошли не само да чуят издадените присъди, но да изразят организирано своята воля за срочното изпълнение на присъдите по установения по закона ред. Десетки хиляди лозунги манифестират волята на народа: "Смърт на всички виновни“, "Незабавно прочистване държавния апарат от фашистки елементи", „Незабавно изпълнение на присъдите“ и много други.

Пред централния вход на Съдебната палата е издигната малка естрада, около която ca официалните лица, начело с генералитета, представителите на Националния и областен ОФ коми­тети, представители на политическите групировки, съставляващи ОФ и други. След изслушване на присъдите, предавани от съдебните зали по високоговорители, председателят на Областния комитет на ОФ Лулчо Червенков с кратко слово откри митинга.

Между другото, той каза: "Софийският областен комитет свика днешния общограждански митинг, за да изслушаме произне­сените от двата върховни състава на Народния съд присъди срещу виновниците за въвличането на България във война срещу Англия и Америка и злодеянията, свързани с нея. За да гласуваме резолю­ция, която да даде израз на народната воля".
***
София, 1 февруари 1945 г. Днес Първият върховен състав на Народния съд произ­несе присъдата на регентите, дворцовите съветници, министрите и депутатите, виновници за третата национална катастрофа и за злоде­янията над българския народ през време на тяхното управление в услуга на прогерманския империализъм.
В 3:30 часа бяха въведени в съдебната зала подсъди­мите между кордон от милиционери, всички бивши партизани. Подсъдимите бяха подредени: тримата регенти и първият кабинет на Филов, вторият кабинет на Филов, кабинетът на Добри Божилов, кабинетът на Багрянов и кабинетът на Муравиев.
В 4:00 часа старият съдебен разсилен гръмко извести: "Съдът влиза, всички прави".
Председателят на съда Богдан Шулев обяви заседанието за открито и възложи на подпредседателя Ст. Манов да прочете присъдата.
Подсъдимите, които до този момент разговаряха помежду си, се изправиха, лицата им побледняха, челюстите са силно стисна­ти и всред гробно мълчание подпредседателят  Ст. Манов зачете присъдата. Подсъдимите бледнеят с всеки изминат миг и след всяка дума, която ги нарежда в присъдата на народа. Те слушат и ясно е по изражението на смъртно бледите им лица, че мнозина от тях не разбират ясно и отсечено произнесените думи на присъдата.

В бюлетина "Служебен преглед на чуждия печат" на БТА намират място публикации от чуждия печат, в които четем:

Под заглавие "Процесите в София" вестник "Истанбул" от 30 декември 1944 г.  помества уводна статия, в която се казва:
“Един от най-сензационните процеси в историята се води сега в София. Новият режим подвежда под съд стария. Преследването е общо, процедурата е изключителна, а значението на процеса е голямо. Всички политици от стария режим , всички, които са играли известна роля в политиката на България от 1 септември 1939 г. насам, са подведени под отговорност и трябва да отговорят за деянията си. Трима регенти, четирима министър-председатели, 87 министри, 4 царски съветници, 300 народни представители и членовете на 25-ото Народно събрание са призовани на подсъдимата скамейка.

Процедурата е изключителна. Съдебни състави, наречени Народни съдилища, на брой около 40, бяха създадени за тази цел. Пред Народния съд в София, който заседава сега в тържествената зала на университета обвинените имаха само служебна защита, тъй като никой член от адвокатската колегия не пожела да поеме защитата на привържениците на стария режим.

Същия изключителен характер има и обстановката на съда, с една фанатизирана публика, викаща: "На смърт!" при появяването на подсъдимите. Що се отнася до значението на процеса, то ще бъде несъмнено голямо, въпреки че се появява разногласие относно целите на този въпрос."
***
Вестник „Хабер“ от 14 януари 1945 г. помества уводна статия под заглавие „Софийският съд“ от г-н Ялчън, който, след като изрежда накратко известните разкрития, направени пред Народния съд относно политиката на бившите български правителства по отношение на Турция, продължава:
„Не научихме нищо ново за българските аспирации и за българската политика. За нас е от полза обаче, че това, каквото научихме, потвърди досегашните ни твърдения. Но нека заявим, че пред нас изпъква един въпрос, който засяга не само България, но и всички страни, всички съюзници, всички моралисти и правници. Защо се държат отговорни някои подсъдими в България? Този съд ще внесе ли промяна в понятията за право и за отговорност, възприети от векове? Ще се възприеме ли принципът, че наказанията се отнасят и за миналото? Понеже не присъстваме при разпитите не можем да следим всички подробности на съденето, трудно е да кажем за кои престъпления се съдят подсъдимите. Съдията да пита един български държавник защо е сключил съюз с Германия и да му вмени това в престъпление, са неща, които не могат да влязат в днешните ни правни разбирания. Ако този български държавник е видял, че интересите на България се намират в съюз на последната с Германия, той не се е продал за пари или за други някои облаги, та да се държи политически отговорен за този съюз. За привличане пред Върховния съд необходимо е да са били извършени известни престъпления и да се вземат под внимание известни отговорности. До каква ли степен софийският съд се подчинява на тези изисквания? Българските държавници, съюзили се с Германия, щяха да извършат едно отлично дело, ако Германия беше излязла победителка във войната. Понеже Германия е победена, те са извършили предателство спрямо България. Щом се приеме подобна практическа философия, правителствените места се превръщат в заведения за хазартни игри. Понятията морал, закон, справедливост следователно не значат нищо. Този вид съдене ще увлече хората в такива пътища, че не само в мислите и в желанията им, но и в държавното управление ще се създаде страшен хаос, чийто резултат отсега не може да се предвиди.“
***
Гръцкият вестник „Ефимерис“ от 3 февруари 1945 г. съобщава:
"Вчера неочаквано ни съобщиха от София за много смъртни присъди над разни подсъдими, бивши сановници, регенти, управници и депутати. Други телеграми съобщават за състоялия се митинг от 150 000 души, които са поискали да бъдат осъдени на смърт виновниците за войната. Издадените присъди от българския съд действително направиха много силно впечатление, тъй като се смятат за небивало драстични и без прецедент в новата българска политическа история. Впрочем, като се има предвид, че осъдените не са единствените отговорни за политическата насока, към която не бяха безучастни желанията и волята на българския народ и че бившите български управници следваха една политика, за която мислеха, че служи на вековните мечти на българския народ, заключението, което се прави от тези присъди, е, че трябва да се имат предвид политическите съображения и политическата целесъобразност, която праща видни управници на въжето не толкова за удовлетворение на общественото мнение, колкото за да се услужи на причините на тая целесъобразност."   

Същият вестник от 5 февруари 1945 г. пише:
"Масовите екзекуции на доста видни политически личности в България изглежда, че не са намерили добър отзвук в Европа, при все че още закъсняват необходимите коментари, които сигурно се очакват. Както и завчера писахме, главната вина за тези екзекуции трябва да се търси в политически подбуди и политическа целесъобразност. С тях днешните фактори в София преследват ликвидирането на една политическа насока, която дадоха или следваха екзекутираните и която доведе страната до война и катастрофа. Но тази политика цели десетилетия наред беше национална политика на България и съсредоточаваше мислите и действията на всички политици и на всички българи и в мирно време, и през Европейската война. Тази национална политика се следваше от българите с малки, много малки изключения. 
Екзекутираните от българско гледище бяха родолюбци и прилагаха една политика, която всички българи мислеха, че води към осъществяването на националните идеали. Впрочем, на тия политици ръкопляскаше допреди няколко дни целият български народ. Тяхното екзекутиране е политическо престъпление и с нищо не се различава от военните престъпления, които ще бъдат наказани в близко бъдеще."