site.btaОБНОВЕНА Новият сайт на архивите на Института за изследване на изкуствата беше представен на семинар в БАН 

Новият сайт на архивите на Института за изследване на изкуствата беше представен на семинар в БАН 
Новият сайт на архивите на Института за изследване на изкуствата беше представен на семинар в БАН 
Пресфото-БТА, снимки: Ирина Симеонова и Минко Чернев

Новият сайт на архивите на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките (ИИИзк - БАН) и откъси от първите цифровизирани теренни киноленти от Музикалнофолклорния архив бяха представени тази вечер в зала “Проф. Марин Дринов” на Академията.

Той беше презентиран от екипа на проекта “Културното наследство в архивите на Института за изследване на изкуствата: интерактивна карта на изкуствата в България”, чийто ръководител е проф. д-р Горица Найденова, в рамките на заключителното заседание на семинара “Изкуствознание, архиви и интернет: история и перспективи”

Нашият архив е изключително сериозен, той се нуждае от дигитализация и такива проекти, защото не е просто архив, който някой някъде събира, каза директорът на ИИИзк-БАН проф. д-р Йоана Спасова-Дикова по време на представянето. Тя допълни, че по идея и изначално той е научен архив, разработван по специфични параметри. 

Проф. д-р Йоана Спасова-Дикова отбеляза, че по проекта са публикувани 14 научни статии и студии, голямата част от тях е в извънреден тематичен брой на сп. “Българско музикознание”. Екипът на проекта е бил от 20 души, от които 11 са учени. Тя посочи, че накратко нарича проекта интерактивна карта на изкуствата в България, защото това е акцентът. 

Директорът на ИИИзк-БАН допълни, че по програма “Наследство БГ”, по която се осъществява тази дейност, институтът е работил по още два други проекта. По думите ѝ времената са били сложни, част от работата се е състояла по времето на пандемия и изпълнението на много от задачите е било затруднено в голяма степен, но са се справили. Според нея се е случило интегриране между учените в областта на музиката, киното, театъра, фолклора.

Успяхме да покажем, че български научни организации могат да се обединяват около каузи и цели, независимо от препятствията, каза за Центъра за върхови постижения “Наследство БГ” неговият координатор проф. д-р Оля Харизанова. Тя отбеляза, че до момента по проект “Наследство БГ” са изградени над 20 специализирани лаборатории. Като абсолютна иновация за България тя определи създаването на първия център за обработка на големи данни. Той е специализиран в поддържането на такава инфраструктура, която да ни позволи да си взаимодействаме както на виртуално, така и на физическо ниво, посочи Харизанова. В проекта има 12 партньори с над 250 изследователи. Сред тях е и ИИИзк-БАН. Онова, с което можем да се гордеем е, че за пръв път България има регистър на наследството - система, която позволява всеки един обект да бъде описан така, че после да може да бъде използван и с изследователски цели и с цел крайна разработка. Тя даде за пример разработката, която днес бе представена от ИИИзк-БАН.

В момента “Наследство БГ” вече е в състояние да предложи най-съвременни разработки с последните технологии в сферата на виртуалната и добавената реалност, 3D-обектите и всичко онова, което може да създаде от онова, с което разполагаме в нашите архиви, нещо атрактивно, което да привлече внимание и не толкова да покаже, а най-вече да разкаже, каза още Харизанова. Тя отбеляза, че са установили, че най-много ни липсва разказът за онова, което имаме. 

Изгражданият уебсайт, който беше представен тази вечер, събира и прави достъпна за широката аудитория богатата база данни на архивите на Института за изследване на изкуствата. Задачата на тази платформа е да даде информация и илюстративен материал в съответствие с изискванията и спецификите на всяка от изкуствоведските специалности, в чиято област е събраният архив. Едновременно с това тя напомня за важността на процеса по дигитализация на архивните документи, който днес е и единственият начин те да бъдат запазени за поколенията. Специален акцент в дейностите на проекта е началото на цифровизацията на недостъпните от десетилетия теренни киноленти в Музикално-фолклорния архив. 

В сайта са включени бази данни на пет архива - “Музика”, “Екранни изкуства”, “Театър”, “Архитектура” и “Изобразителни изкуства”.

Акцент в представянето беше цифровизирането на материали от Музикалнофолклорния архив на Института за изследване на изкуствата, който е най-старият и най-богатият български научен архив за тези изяви в традиционната култура, за нейните обредни и празнични практики. Съдържа писмени, аудио и видео документи с времеви обхват от края на XIX век до наши дни. Неговата мисия е да съхранява, опазва и да осигурява достъп до публикувани и непубликувани документи от музикално-фолклорното наследство на България. Най-ранният документ от този масив е от 1891 г.

/ТС/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:50 на 25.03.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация