site.btaРумен Гашаров е градският художник, който забелязва малкия човек, казва Аделина Филева

Румен Гашаров е градският художник, който забелязва малкия човек, казва Аделина Филева
Румен Гашаров е градският художник, който забелязва малкия човек, казва Аделина Филева
Пресфото-БТА, Снимка: Владимир Шоков

„За мен той е градският художник. Този, който вижда какво се случва в града. Забелязва отделните хора и както много от изследователите пишат за него, всъщност той е този, който забелязва малкия човек, когото ние често не виждаме в нашето ежедневие с неговите занаяти, професия, движение в града“. Това каза по адрес на художника Румен Гашаров пред БТА директорът на Софийска градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева.

Тя е част от кураторския екип на изложбата „Бруто-нето“, която ще бъде открита днес. Експозицията е по повод 60-годишния творчески юбилей на автора. „Аз мисля, че тази изложба ще е откритие за поколения българи, защото ние сме се постарали да съберем творби за един много дълъг период от неговото творчество и същевременно това са произведения, които излизат от художествените галерии в страната, от Националната художествена галерия, от нашия фонд, от частни колекции и от семейство Таня и Румен Гашарови, които през цялото време ни подкрепяха, разказваха“, коментира Филева.

Пред БТА тя разказа, че в експозицията ще бъдат представени още рисунки и скици, част от процеса по създаване на произведенията на художника. Част от тях ще могат да бъдат свързани и с конкретни творби в залите на СГХГ. „Много дълго се отсяваше какво точно да се добави в изложбата от тези начални стъпки към неговите платна и тук може да се види какво количество е това бруто, за да се стигне до нетото на неговите творби. Тази изложба е всъщност разказ за неговото творчество и за темите, за интереса, за вълненията, които има Гашаров, за това, което винаги го интересувало като художник“, допълни изкуствоведът.

Госпожо Филева, какви произведения на Румен Гашаров показвате в изложбата „Бруто-нето“?

- Изложбата на Румен Гашаров бе подготвена от Софийска градска галерия по повод неговия 60-годишен творчески юбилей. Самият той, разбира се, на 86, но той е изминал един доста дълъг път като един много особен и много интересен творец. За мен той е градският художник. Този, който вижда какво се случва в града. Забелязва отделните хора и както много от изследователите пишат за него, всъщност той е този, който забелязва малкия човек, когото ние често не виждаме в нашето ежедневие с неговите занаяти, професия, движение в града. С неговите усилия да стане забележим.

Разбира се, освен малкия човек и неговите дейности в града, можем да видим и неговите лични преживявания със семейството, с децата. Успоредно с това прави впечатление, че Гашаров някак забелязва и събитията, които са свързани с политическите промени. Независимо дали това е преди 10 ноември или след 10 ноември. Този художник има една будна чувствителност към всичко което се случва като промяна, като отношение на хората не само към бита, но и към политиката, към изкуството, изобщо към заобикалящата го среда. Можем да видим как се отнася той към децата и отношението му към жената. 

Натюрмортите му от една страна са свързани с тези мъртви предмети, но от друга страна са цели разкази за определено място и даже за начин на живот на хората. Можем да видим една творба която откупихме миналата година - това е триптих, който се нарича „Погребение“, но много ясно могат да се разпознаят тези появили се борци след 10 ноември. Или можем да видим „Втора употреба“, в която можем да разпознаем т. нар. клек шопове, в които се продаваха най-различни дрехи. 

Изобщо, аз смятам че тази изложба ще е откритие. Веднъж през темите на ежедневието, втори път през неговия поглед към София, защото той вижда София по своя ироничен начин. Същевременно по много любопитен начин вади детайли. Например неговата „Улица Струмица“, която е нощна, е много загадъчна, романтична. Или пък „Колелото на трамвай №12“ - макар и нощна творба, в нея има някаква вътрешна светлина. По особен начин са направени тези картини и имат едно много приятно градско излъчване. Макар че самият той казва, че е в постоянен разговор със София и някак не може съвсем да се примири с нея.

Концентрацията на художника е да ни представи човека и неговия свят, на същевременно виждаме и неговото отношение към предметите средата, които заобикалят този човек. Виждаме как той включва дори реални предмети от бита. Различни бродерии, афиши, които са били за кино, за театър. Даже самият Гашаров описва как прави една от работите си - "Жълтият мотоциклет" - този мотоциклет е обемен, реален. За нея той разказва, че е използвал парче от джапанка за седалката или други такива детайли. Но той така ги организира, така ги вкарва в творбата си, че тя става едно хармонично цяло. И ако той не ни разкаже какво е използвал, ние много трудно ще откраднем какво и как художникът добавя, за да неговите произведения да получат тази цялост.

Той много често се обръща и към образа на жената. Виждаме по какъв начин той го разработва, как много често едни и същи жестове той ще използва. Той е внесъл своята обич в образа на тази жена. Тя е деликатна, тя е нежна, тя е романтична.

Семейството също е важна тема за Гашаров. Виждаме как той рисува своето семейство, семейство на другаря Иванов, който е дошъл в големия град да се снима пред статуята на лъва. Така Гашаров използва хем тази обич, хем тази ирония. Можем да кажем, че при него се появява и някакъв кич, но той е на ръба, на границата и произведението продължава да бъде художествено и ние откриваме в него различни пластове.

Трябва да кажем, че художникът се вълнува и от актуалните събития, които се случват. Той много добре иронизира времето на социализма със строежите, с отчета на тези строежи и как човек се труди и работи. Портретът също е много важен за Румен Гашаров. Той изобразява и себе си по много интересен начин. Има един много особен портрет, който той създава по подобие на старите паспорти, които имаха щампована снимка, а под нея е подписът на човека. Така че това е един много особен негов автопортрет.

Разбира се, той рисува и свои колеги художници като Генко Генков или Кольо Карамфилов. Много интересен и ироничен портрет има на Салвадор Дали, в който е много любопитен текстът отдолу, че това ли не всичко е излишно, включително и изкуството е излишно. Изобщо той се е впечатлявал от различни личности. Можем да видим съвременни писатели, политици. Или пък поети, които той харесва и държи на тях. Или лица, които са също хора на изкуството, но пък те имат и политически проблеми, борили са се за справедливост. Много са любопитни тези портрети, които той създава. Има и такива на хора, които той просто е наблюдавал. Те много са го впечатлили и той ги е изобразил, написал е и техните имена там. Много често, например, в неговите творби присъства и текстът. Ще видите и творби, в които съществува терминът „бруто-нето“.

Заради тези творби ли озаглавихте изложбата по този начин?

- Да. Това е неговото желание и ние заедно с моята колега Станислава Николова и една от младите ни стажанти в галерията, която е  асистент-куратор - Ана Топалова, приехме това заглавие, защото решихме, че то наистина описва 60-годишното творчество на един артист. Даже по предложение на Станислава Николова допълнихме изложбата и с рисунки, защото те показват точно това. Заедно с живописта му показват това бруто и нето в творчеството на един артист. 

В рисунките може да се види тази бързина на скициране, да не се забрави идеята или зародилата се мисъл да бъде запомнена през това, което той бързо ще скицира. След това тя може да прерасне в акварел или в по-силно разработена творба докато се стигне до големите формати на неговите живописни платна. И това са стотици рисунки при него.

Много дълго се отсяваше какво точно да се добави в изложбата от тези начални стъпки към неговите платна и тук може да се види какво количество е това бруто, за да се стигне до нетото на неговите творби. Тази изложба е всъщност разказ за неговото творчество и за темите, за интереса, за вълненията, които има Гашаров, за това, което винаги го е интересувало като художник. Разбира се, в центъра на всичко това стои човекът, който той успява винаги да забележи по един много интересен начин. Аз мисля, че тази изложба ще е откритие за поколения българи, защото ние сме се постарали да съберем творби за един много дълъг период от неговото творчество и същевременно това са произведения, които излизат от художествените галерии в страната, от Националната художествена галерия, от нашия фонд, от частни колекции и от семейство Таня и Румен Гашарови, които през цялото време ни подкрепяха, разказваха. Всъщност за нас тази изложба е едно общуване и преживяване, защото е много хубаво, когато артистът има още какво да разкаже, още какво да допълни, носи в себе си чувството за хумор към света и към живота.

Показаните рисунки могат ли да се свържат и с конкретни творби в изложбата?

- Станислава Николова, заедно с Ана Топалова, ходи в ателието на Гашаров. И тя беше тази, която изгледа стотици рисунки. От едната страна са представени различни образи, а от другата страна, в другата витрина са именно творби, които са свързани с конкретни произведения в залата. И човек като се разхожда и разгледа произведенията, може след това да види и открие началото, замисъла на тази творба. Понякога се виждат и по няколко рисунки. Това е, както казахме, неговото бруто - от скицата през по-обработената рисунка до акварел или друг материал, с който той подготвя тази творба.

Самият Гашаров пази стотици рисунки при себе си. Нещо, което е запленило погледа, събудило е неговото любопитство. Самият той разказва как, като се разхожда, вижда, например, конкретна жена и решава, че тя е много добър образ за дадено негово произведение, както е тази продавачка във „Втора употреба“. Нейната глава я има скицирана с точно тази червена коса. Много са интересни неговите преживявания и това постепенно развитие до израстване на произведението му. Всъщност той наистина гради много внимателно творбите си. Те може да изглеждат създадени на един дъх, но именно през тези рисунки и скици може да се усети, че това е художник който много мисли и много разработва преди да ни представя вече готовите творби.

Кои са темите, които го вълнуват днес?

- Той и досега рисува. Художникът не се е отказал от красотата, той продължава да вижда красивата жена независимо дали тя е млада или е на по-напреднала възраст. За него предметите все още не са загубили своя блясък и любопитно излъчване. Отношенията между хората също продължават да го вълнуват. Така че независимо, че годините физически напредват за него, той е запазил тази острота на мисълта, на погледа на това че той веднага може да забележи това, на което ние може би няма да обърнем внимание.

Променя се и живописният му език донякъде. Сега вече не подготвя чак такива тежки инсталации. По-често минава към живописните платна, но продължава да твори в ателието си. Неговия дом е изключително интересен. Там е и ателието му и и е много хубаво преживяването, когато не само авторът разказва, но може да покаже и конкретни творби, начинът на създаването им, тяхната история.

Каква е следата, която оставя художникът, в българското изобразително изкуство?

- За 60 години творчество той е създал много и като количество, и като качество, живописни платна. Част от тях отдавна са влезли в нашите художествени галерии в цяла България, включително в Софийската градска галерия. Ние притежаваме много знакови творби. Много често в наши изложби излиза картината "Час пик" с този трамвай и това самотно дете, вгледано във всички нас.

Той оставя следа за своите творби и като теми, и като начин на работа. Вижда се как той има връзка с различните стилове, как върви и търси в тази посока маниера и изказа за тези произведения. И затова работите му на места са лирични, другаде са по- агресивни, а понякога те добиват вид на инсталация, когато той започва да добавя най-различни детайли през материалите. 

От друга страна са неговите теми, погледът към различните хора и слоевете на тези хора - от обикновения малък човек, когато всички пишат че той го прави център на своята творба, до всякакви политици, дори съвременните борци, тоест мутрите, за които говорим. Той всичко това е успял да го види и всъщност оставя следа с това, че той носи разказа за нашите градове - и малки, и големи, и за отделните професии, и за семейство, и за актуални събития, които са се случвали в определени десетилетия.

Аделина Филева е изкуствовед и директор на СГХГ. Тя е родена в София през 1958 г. Следва за инженер и след това завършва Националната художествена академия, специалност „Изкуствознание“. От 1995 до 2005 г. работи като пресаташе на Софийската градска художествена галерия, а след това става неин директор.

/АКМ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:49 на 04.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация