BOBSTH 11:56:02 06-08-2021
NT1154BO.002
Найден Прахов - ЦПА - интервю
Центърът за подводна археология планира проучвания в българската акватория на река Дунав
София, 6 август /Ирина Симеонова, БТА/
Центърът за подводна археология /ЦПА/ планира да постави начало на проучванията в акваторията на река Дунав. Това каза в интервю за БТА директорът на ЦПА д-р Найден Прахов. Той отбеляза, че планират да се свържат с организациите, които извършват драгажа, одълбочаването на речното корито, за да помислят за някакви форми на сътрудничество, с оглед опазването на културното наследство. До сега не е направено почти нищо по проучването на река Дунав, но това е част от дневния ни ред през тази година, отбеляза Прахов.
БЪЛГАРСКОТО ПОДВОДНО НАСЛЕДСТВО ИЗВЪН ЧЕРНО МОРЕ
По думите на Прахов, Центърът за подводна археология, който е със седалище в Созопол, отговаря за културното наследство в цялата българска акватория, включително в реки, езера, блата. До сега не сме извършвали проучвания в други байсени освен в Черно море и във Варненските езера, коментира още Прахов. Той отбеляза, че работата по Дунав е била една от темите, които са обсъждани на среща с други подобни археологически центрове от Балканите и част от Централна и Южна Европа, осъществила се в Задар в средата на юни. Там разговаряхме за необходимостта от проучвания в река Дунав и възможностите за кандидатстване и за финансиране на общ проект между дунавските държави за съдваването на археологическа карта на акваторията на реката, посочи още той.
Прахов отбеляза, че в българската част на реката има известни обекти, но те не са регистрирани в археологическата карта на България и не са проучвани. Това са основно селищата и градовете, които са част от Римския лимес, но също така и някои праисторически и средновековни обекти, които са били на брега и вероятно останки от тях са и под водата, разказа директорът на ЦПА.
УЧАСТИЕ НА ЦПА В МЕЖДУНАРОДНИ ДЕЙНОСТИ
Найден Прахов разказа още и за срещата, състояла се в Задар между 16 и 19 юни, организирана от Международният център по подводна археология в града, който е структура към ЮНЕСКО. На нея е създадена работна група, чиято цел е да се насърчи защитата на подводното културно наследство, както и по-широкото прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО, занимаваща се с тези проблеми. Сред другите обсъдени теми е било сътрудничеството между подводните археолози от различни институции и страни. Прахов отбеляза, че на срещата е имало представители на десетина държави, освен България - Македония, Албания, Турция, Чехия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Малта, Италия, Германия, Гърция и на домакина Хърватия.
Целта на събирането е да се създаде работна група и работеща база данни за ресурсите, с които разполагат участниците и могат да предоставят в случаи на нужда на друг партньор, разказа Прахов. Според него, това е много полезно при липса на необходимия ресурс от страна на някои от партньорите или при подготовка на съвместни проекти. Реално, това е създаване на мрежа от организации, работещи в областта на подводната археология, чиято цел е взаимопомощ, коментира той. Друга възможност за съвместна дейност и обмен е организирането на обучения, което Международният център по подводна археология в Задар прави от години, каза още Прахов. Той допълни, че Центърът за подводна археология в Созопол също прави обучения вече две години и може да реализира подобни проекти за в бъдеще за организации с по-малък опит или без опит в някоя сфера на подводното културно наследство и теренната работа.
Тази есен планираме международна среща, която ще осъществим в Созопол, по проект, финансиран от ЮНЕСКО. Целта е създаване на работна група от организации, занимаващи се с подводното културно наследство и подводна археология на Балканите и в Северна Африка. Това ще бъде едно своеобразно продължение на срещата в Задар, коментира още Прахов. Освен, че ще поставим основите на мрежа от организации в тази сфера, ще направим и обучение в някои области от теренната подводна археология, в които имаме много добър опит, каза още Прахов.
СЛЕД КРАЯ НА ПРОЕКТА BLACK SEA MAP
От ЦПА се надяват да продължат сътрудничеството си с колегите си от Центъра за морска археология към Университета в Саутхемптън. Те са се включили в проучвания в Черно море последно през 2019 г.
То беше част от международния проект Black Sea MAP, който беше реализиран през периода 2015-2017 г., но имаше продължение в следващите години с проучванията на археологическия обект в залива при устието на река Ропотамо, отбеляза Прахов. По думите му, този проект е приключил, но от ЦПА всяка година отправят покана към английските си колеги да се включат в проучванията им, финансирани от Министерството на културата. Надяваме се, че тази година те отново ще дойдат, както и колегите от другите ни партньори, които участваха в този много мащабен проект - Black Sea MAP.
В рамките на проекта, в който български партньор освен ЦПА е бил и Националният археологически институт с музей при БАН, а международните - Центърът за морска археология към Университета в Саутхемптън /Великобритания/, Университетът на Кънектикът /САЩ/ и Университетът Сьодертьорн /Швеция/. През трите години на действието му, между 2015 и 2017 г., е било проучвано дъното на Черно море, за да се разбере повече за промените в морското ниво след последния ледников период. Тогава са били открити и около 65 корабокрушения от Античността до ХIХ в., като сред тях са и почти напълно запазени плавателни съдове, датирани от времето на гръцката колонозиция /IV в. пр. н.е./ и от римския период /I и II в. от н.е./.
Общо е желанието да продължим съвместната работа и сътрудничество и всички организации, които участваха в Black Sea MAP са заявили желание за бъдещи съвместни проучвания, каза Наден Прахов и допълни, че се търсят възможности за финансиране на нова съвместна научна дейност.
ЕКИПЪТ НА ЦПА ИМА ДОБЪР МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ
Екипът на Центъра за подводна археология е участвал в проучвания в чужбина, но ЦПА като институция не е имал участие в такива проекти извън България, което не е невъзможно за в бъдеще, каза Прахов в отговор на въпрос. Той отбеляза още, че Центърът би бил добър партньор, тъй като екипът е натрупал доста опит и има сериозна техническа инфраструктура.
Имаме намерения да се включим в международни дейности, и дори започнахме преговори с партньори от Македания за проучване в Охридското езеро, но до този момент все още не сме реализирали такъв проект, коментира той. Прахов отбеляза, че и в момента има представители на ЦПА, които работят по проекти в чужбина. Например, подводният археолог Павел Георгиев участва в международен проект в албанската част на Охридското езеро. В предходните две години Георгиев заедно с подводния археолог Здравка Георгиева от Археологическия музей в Несебър са участвали в проучвания в македонската част на езерото.
ПРОУЧВАНИЯТА НА ЦПА ПРЕЗ ТОВА ЛЯТО
Подводните проучвания на ЦПА в Черно море за това лято вече са в ход. Специалистите са приключили спасително археологическо проучване в Община Приморско във връзка с техен проект за изграждане на рибарско пристанище, каквото към момента няма там.
Направихме подобно спасително археологическо проучване за Община Несебър във връзка с техния проект за модернизиране и рехабилитация на северното пристанище, което е единственото общинско пристанище и приютява рибарите, разказа още Прахов. Работата по него е била доста сложна с оглед на това, че Несебър е един от българските обекти в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Проектът е за разширяване на пристана, а процедурата по издаване на разрешение е била освен много сложна, но и дългогодишна, със съгласуване с ЮНЕСКО, с Министерството на културата. В крайна сметка след няколко модификации, проектът им беше одобрен и ЦПА направи предварително археологическо проучване, каза Найден Прахов. Ние току-що го завършихме, така че сега общината ще може да реализира своя проект, отбеляза Прахов и допълни, че самата реализация ще бъде отново под археологическо наблюдение.
Предстоят и редовни археологически проучвания. Едно от тях е в залива Форос, финансирано е от община Бургас. То е разузнавателно, ще издирваме и ще се опитаме да регистрираме археологически обекти, каза Прахов. Друго проучване е в залива Ченгене скеле, където ще правят разкопки на обект, открит миналата година - находище на стъклени съдове от постсредновековния период, датирано между ХVII и ХIХ в. Това са проектите по Южното Черноморие, които специалистите от ЦПА ще осъществят сега, през лятото.
През есента ще продължат с проучванията в пристанището на Созопол, където имат редовно археологическо проучване, финансирано от МК. Отново през есента ще са и археологическите проучвания на потъналите крепостни съоръжения в акваторията на Несебър, които също са с финансиране от МК.
Подводните археолози ще продължат и започнати през меналата година проекти по северното крайбрежие. По думите на Прахов, там от деситилетия няма археологическо присъствие в акваторията, не са правени проучвания от много години, така че те разполагат с доста информация, която не е проверена. Има предварителна информация за обекти и за съжаление за доста разрушени или частично засегнати в резултат на иманярска дейност места. Целта ни е да проверим, да верифицираме информацията и да регистрираме нови обекти, коментира той. Миналата година са започнали този процес, а тази година продължават с редовни проучвания в акваторията на Каварна и на Шабла, отново с финансиране от МК. Специалистите от ЦПА ще извършват и през тази година археологическо наблюдение на изкопни работи във Варненските езера и в Бургаските пристанища, допълни Прахов. /НТ/