site.bta15 години след освобождаването си българските медици, които бяха осъдени в Либия, гледат напред, а не в миналото

15 години след освобождаването си българските медици, които бяха осъдени в Либия, гледат напред, а не в миналото
15 години след освобождаването си българските медици, които бяха осъдени в Либия, гледат напред, а не в миналото
Източник: Пресфото-БТА, архив

Българските медици, които бяха осъдени в Либия, сега гледат напред, а не в миналото. Кристиана Вълчева, Валентина Сиропуло и Валя Червеняшка разказаха за БТА как живеят и успели ли са да забравят преживения ужас в либийските затвори.

Днес се навършват 15 години от освобождаването им и завръщането им в България. 

По този повод Валя Червеняшка сподели, че не мисли за миналото и въобще не иска да се връща назад. Гледам само напред, ходя на работа, каза Червеняшка, която работи в детското отделение в болницата в Бяла Слатина. Разказа, че с дечицата се зарежда и, макар че е пенсионерка, продължава да работи и чувства, че има още сили. Опитва се да навакса по някакъв начин тези 10 години, пропуснати в Либия.

Благодарна съм на Господ, че съм жива и здрава, не се обръщам назад, разказа тя и сподели, че живее като всички останали. Не разчитам на никого, освен на себе си. Каквото е в света, това е и за мен, не се оплаквам, описа живота си днес Валя Червеняшка. Макар да не е очаквала, книгата ѝ "Записки от ада", написана заедно с Николай Йорданов, ѝ помага преживяното в Либия да остане в миналото. Сега подготвят втора книга по повод 15-годишнината от освобождаването на медиците, която ще бъде аудио книга с неразказани и несподелени моменти.

„Не искам да се връщам назад. В момента, когато излетяхме, не мога да ви обясня какви чувства изпитвахме, защото не разбирахме какво става с нас. Бяха ни лъгали, лъгали… Утре ще ви вземем, другия месец… и беше едно отчаяно състояние след тези една, втора, трета смъртни присъди. Идвайки си, не можехме да повярваме, че това е истина. Винаги съм се стремяла всичко да ми остане зад гърба. Особено след като написах книгата, въобще не се връщам назад“, сподели тя.

Освен работата си в болницата в Бяла Слатина, Валя Червеняшка се радва и на двете си внучки и, когато има възможност, отива при тях да помага на дъщеря си.

Кристияна Вълчева и съпругът ѝ д-р Здравко Георгиев също не мислят за миналото. Много често забравяме днешната дата, вече сме свободни и други неща ни вълнуват, рядко се обръщаме назад, каза тя. Когато се съберат с останалите по някакъв повод, обикновено се сещат за комични истории, случили им се в Либия през онова време, за да се посмеят, а не да мислят за лошото, за това, което са преживели.

Живеем нормално, работя, отделям време на моя внук, който вече е на 9 години, обикновено със съпруга ми прекарваме съботата и неделята на вилата, даже в момента сме тук, разказа за ежедневието си Кристияна Вълчева.

Тя работи от 11 години във ВМА като рехабилитатор. След завръщането си от Либия кандидатства и завършва рехабилитация, след което започва работа във Военна болница. По време на пандемията работи със свои колеги и в едно от ковид отделенията в болницата.

Кристияна Вълчева разказа, че съпругът ѝ е добре след преживения преди четири години инсулт. Трябваше му дълго време - няколко месеца рехабилитация, която аз му провеждах. Сега се движи, самообслужва се, но е уморен, така или иначе, добави тя.

Преди няколко години двамата са имали общо хоби – Здравко е изработвал красиви малки декоративни каручки, които тя е рисувала, както и къщички за птици, но след болестта е спрял да ги прави. Започна като хоби, хората започнаха да ги харесват и искаха да си ги купят, всичките ги продадохме, бяха много, много красиви, разказа тя. Сега двамата отделят време на внука си, обичат да се занимават и с градината на вилата си, в която има предимно цветя. А Кристияна Вълчева добави, че обича да чете и чете много. 

Отдавна е открила истинските си приятели. Още докато бяхме в затвора, всички минаха през ситото и останаха най-ценните, разказа тя. Вижда се често - почти всеки ден или през ден - с Нася Ненова, защото живеят в един блок, а пък и имат много силна връзка, почти като сестринска. С нея разговаряме за обикновените неща от деня ни, не се връщаме назад, обясни Кристияна Вълчева. Каза още, че Нася е добре, работи на две места – в една онкология и в „Пирогов“, и почти през цялото време е заета с дежурства.

Бих искала хората да са по-спокойни, по-добри, по-помагащи си, а за българската дипломация винаги съм казвала, че трябва да е много по-съвестна и много по-осторожна по отношение на българите в чужбина, каза в края на разговора Кристияна Вълчева.

Валентина Сиропуло сподели, че не може да се забрави такова преживяване, като случилото им се в Либия. "Понякога се връщам към тези събития не умишлено, а подсъзнателно. Не можеш да изтриеш това от съзнанието си, колкото и да искаш", отбеляза тя. 

Осем години и половина какво ли не ми се случи, дори и да не искаш, това ти променя мисленето и ценностната система, имаш време да мислиш и виждаш около себе си по затворите какви ли не неща, спомня си Сиропуло и допълни, че това си остава като голям белег и никога няма да се забрави. Тя каза, че не може да разбере, колкото и да иска, причините за случилите се събития, но допълни, че важното е, че тя и колегите ѝ са на свобода и при семействата си. 

Научила е ценен урок - не е важно непрекъснато да искаш, искаш, искаш и не трябва да си максималист във всичко. Разбрала е, че няма смисъл от много, важното е да имаш достатъчно, за да живееш спокойно. Да се радваш на това, което имаш - толкова е просто,  обобщи тя. Случилото се ме научи на търпение, промени ми донякъде мисленето, сподели Валентина Сиропуло. Тя отбеляза, че трябва да гледаш позитивно и да не се поддаваш на отрицателни емоции, а времето лекува и постепенно нещата се наместват.  Сега се концентрира само върху хубавото и живее в настоящето. Миналата година се е пенсионирала и помага в отглеждането на внучето си, но не изключва възможността, когато то поотрасне, да се върне към професията си. 

Валентина Сиропуло не е забравила хората, които са помогнали за освобождаването ѝ – нейното и на колегите ѝ. Тя изрази отново благодарността си, включително към съпругата на френския президент Сесилия Саркози и към тогавашния еврокомисар по външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер, и отправи „едно огромно благодаря“ към всички, които са били ангажирани със случая и са работили по него. 

И днес, 15 години след освобождаването си, медиците ни поддържат връзка помежду си. Нямат контакт единствено с палестинския лекар Ашраф ал Хаджудж.

*****

На 9 февруари 1999 г. властите в Либия задържат 23 български медици във връзка с  разследване на масово заразяване с вируса на СПИН на либийски деца, лекувани в детската болница в Бенгази. В началото на март 1999 г. по-голямата част от задържаните български граждани са освободени. Задържани остават пет български медицински сестри и един български лекар, привлечени като свидетели в разследването на властите в Либия.

На 7 февруари 2000 г. официално започва процес в Триполи срещу медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев – съпруг на Кристияна Вълчева и палестинеца д-р Ашраф ал Хаджудж. Те са обвинени в умишлено заразяване с вируса на СПИН на 393 либийски деца, заговор срещу либийската държава и несъобразяване с нормите и традициите на живота в Либия.

През юни 2000 г. медицинските сестри и палестинският лекар заявяват, че в затвора са им изтръгнати признания с мъчения. На 17 февруари 2002 г. Народният съд на Либия отхвърля едно от обвиненията срещу медиците - за заговор срещу сигурността на Либия чрез предумишлено заразяване на деца с вируса на СПИН. Според съда обвинението не е представило доказателства, че подсъдимите са били замесени в подобна дейност. Народният съд връща делото за доразглеждане в прокуратурата, която продължава да работи само по останалите точки от обвинението, найсериозните от които са за умишлено убийство на  393 деца чрез заразяване със СПИН. Отпадането на обвинението в заговор срещу либийската държава на практика изважда делото от подсъдността на Народния съд, който разглежда дела, свързани с националната сигурност на  Либия. На 26 август 2002 г. Обвинителната камара в Бенгази решава да предаде делото в Наказателния съд и разпределя обвиненията срещу шестимата български медици и палестинския лекар в четири основни групи - по заразяване със СПИН, по валутни престъпления, по нарушаване на моралните норми и по производство и употреба на алкохол.

В рамките на процеса на 3 септември 2003 г. пред съда свидетелстват откривателят на СПИН проф. Люк Монтание от института "Пастьор" в Париж, Франция, и проф. Виторио Колици - ръководител на лабораторията по имунохимична и молекулярна патология към факултета по Биология на университета "Тор Вергата" в Рим, Италия. Двамата европейски учени, изготвили доклад по искане на либийското правителство за причините на епидемията в Бенгази, твърдят, че заразата е разпространена в резултат на вътреболнична инфекция, като ясно посочват мотивите за убеждението си, че екипът на българските медици не може да бъде причастен към причиняването на епидемията, тъй като тя е възникнала преди назначаването им в здравното заведение. Въпреки това на 6 май 2004 г. Наказателният съд в Бенгази осъжда на смърт чрез разстрел петте български медицински сестри и палестинеца Ашраф ал Хаджудж, обвинени за умишленото заразяване със СПИН на либийските деца. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор и 600 динара глоба за неправомерно опериране с чужда валута и внос на чужда валута и на лишаване от граждански права за срока на наказанието и за една година след това.  

След обжалване на присъдите на 25 декември 2005 г. Върховният касационен съд на Либия отменя смъртните присъди, както и обвиненията за умишлено причиняване на епидемия и връща делото на долна инстанция. На 19 декември 2006 г. присъдите на медицинските ни сестри, както и на палестинския лекар, са отново потвърдени от Наказателния съд. Съдът признава шестимата за виновни в умишлено заразяване на либийски деца със СПИН в болницата в Бенгази. Д-р Здравко Георгиев е оправдан напълно по единственото обвинение срещу него - в нарушаване на валутните закони на Либия. На 11 юли 2007 г. Върховният касационен съд на Либия утвърждава окончателно смъртните присъди.

Решението му изчерпва юридическата фаза на процеса, като единственият останал вариант за неговата промяна е с решение на Висшия съдебен съвет на Либия, който може да запази, промени или отмени присъдите. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия заменя с доживотен затвор смъртните им присъди. На 24 юли 2007 г. с посредничеството на президента на Франция Никола Саркози, на съпругата му Сесилия Саркози и на еврокомисаря по външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер българските медици и палестинският лекар (от юни 2007 г. - с българско гражданство) са освободени от затвора в Либия и се завръщат в България, където още на летището, в присъствието на президента Георги Първанов, вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин прочита указа на държавния глава за помилване на медиците.

Българските медици прекарват в затворите в Либия общо 2755 дни. (Отдел „Справочна“ на БТА)

/ИС/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:54 на 08.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация