site.btaНационалният събор в Копривщица съхранява българската идентичност, смята председателят на казанлъшкото читалище "Жар" Дора Петкова

Националният събор в Копривщица съхранява българската идентичност, смята председателят на казанлъшкото читалище "Жар" Дора Петкова
Националният събор в Копривщица съхранява българската идентичност, смята председателят на казанлъшкото читалище "Жар" Дора Петкова
Казанлъшкото Народно читалище "Жар" ще представи автентични български хора от село Тъжа на 12-я Национален събор на народното творчество в Копривщица

Танцьори от казанлъшкото народно читалище (НЧ) „Жар“ ще представят автентични български хора на 12-я Национален събор за народно творчество в Копривщица, който ще се състои от 5 до 7 август. Това съобщи в интервю за БТА Дора Петкова, председател на читалището.

НЧ „Жар“ е организатор на Националното надиграване „Тъпан бие, хоро се вие“, което тази година се състоя за 15-ти път на площад „Севтополис“ в Казанлък, както и на много други инициативи.

Петкова разказа, че до момента е била в Копривщица само като зрител и като човек, който обича фолклора и иска да го запази и да продължи предаването му. По думите й това е единственото място в България, където наистина се показва традиционен, изворен фолклор. „Аз танцувам, откакто се помня, но за мен Копривщица е нещо свято, това е единственият сбор в България, където се показва нашата идентичност“, сподели тя.

„Идеята на създаването на читалище „Жар“ преди 20 години беше именно да запазим традиционното българско хоро и да го развиваме“, посочи тя. Според нея години наред, особено през социалистическия режим, българинът е бил „встрани от корена си“. Това е причината екипът на читалището да се яви за участие в събора. Дора Петкова разказа, че през годините с колегите й, които изучават българска народна хореография, винаги са заснемали показаното в Копривщица, за да имат върху какво да "стъпят" в работата си. „Сега дойде моментът клубът на „Жар“ за български народни танци да направи подгрупа за традиционни хора, в която не може да се танцува нищо друго, освен изворното българско хоро“, отбеляза Петкова. Тя призна, че всички са били много притеснени преди регионалния подбор в читалище „Св. Климент Охридски“ в Стара Загора на 12 юни. На подбора са се явили и голям брой малки деца, което според Петкова е прекрасно. 

НЧ „Жар“ ще представи в Копривщица традиционни хора от село Тъжа, обясни Дора Петкова. Това е родното й село и тя разказа, че там  е запазен автентичният български фолклор. По думите й в селото „изворните“ хора се играят и до днес, макар и не винаги със същия заряд, както е било някога. Самата Дора Петкова е наследила тази традиция от баща си и дядо си, които са били образци на танцовото изкуство в Тъжа. „За мен винаги е било мечта да покажа тези народни хора, да ги запазя и те да останат в историята като нещо, което трябва да се пази и цени“, посочи тя. 

Според Дора Петкова автентичният фолклор се показва и се оценява все по-малко. По думите й повечето хора в наши дни приемат хорото за забавление, а то не е такова. То е изстрадано във времето, било е като вид отдушник за българите, техният начин да се освободят от товара на изминалата седмица и да се заредят за следващата. На мегдана всеки е имал повод за запознанства, там се е показвал и социалният статус. Петкова смята, че българското читалище, дори в тежките финансови условия, в които живеем, има задачата да запази автентичните традиции, а не да бъде център за развлекателни програми. „В читалищата трябва да има изследователска, апостолска работа, което, за съжаление, се случва все по-рядко“, посочи тя. 

„В началото на изявите на НЧ „Жар“ в различни градове и фестивали всички бяхме с туники или тениски с фолклорни мотиви, като идеята беше да танцуваме българско хоро, но да го показваме в съвременни условия така, както го усещахме тогава. Събуди ни първото участие във Фестивала на народната носия в Жеравна“, разказа Дора Петкова. Тя обясни, че оттогава екипът е започнал да събира носии „от раклите“, да ги реставрира и вече някои танцьори вече имат голям брой носии. Според нея това е добре свършена „апостолска“ работа, защото когато се говори за българското хоро, трябва да се говори и за задълженията на хората, които го изпълняват. Това са носията, регионът, в който танцуваш и посланието, което носиш, коментира Петкова. По думите й хорото има стил и характер и всеки танцьор е длъжен да го показва, ако иска то да се запази като традиция, а не да се превърне в развлечение. 

Екипът на "Жар" е събрал само характерни за региона носии, разказа за БТА Дора Петкова. Тя обясни, че навремето казанлъшка околия е започвала от Калофер и е стигала до Твърдица и характерните за района носии, бит и традиции са запазени до някаква степен в подбалканските села. В НЧ „Жар“ всичко това е изследвано, реставрирано и съхранено. „Имайки пълния набор от хоро, носия и хъс да покажем какво сме наследили, тази година най-накрая се осмелихме да кандидатстваме за събора в Копривщица, което за много от нас беше една мечта. Каквото и да стане оттук нататък, то не е важно. Важното е, че преодоляхме една голяма бариера“, коментира Петкова. 

Дора Петкова подчерта, че Националният събор в Копривщица спомага в българския фолклор да има приемственост. Според нея е най-важно традициите да се възприемат от „образците“. Тя разказа как много видни хореографи са събирали знание именно „от извора“ по селата. Идеята на ансамбли като „Жар“ е да се пренесе на сцената красотата на автентичното българско хоро и да се пречупи представата, че то е скучно. „Българските сценични танци са красиви, защото традиционният ни фолклор е хубав и ако си срещнал образец, който го играе добре, нещата се получават“, обясни тя.

Петкова сподели, че със сигурност не знае всичко за традиционния фолклор на своя край, за което съжалява. Тя подчерта, че в читалище „Жар“ се стараят да изчистят всички детайли и да се доближат максимално до това, което им е предадено „от извора“. По думите й, винаги се допускат грешки, но важното е основата да е стабилна. Петкова изрази съжаление, че предаването на автентичните традиции от поколение на поколение става все по-трудно, защото остават все по-малко живи „образци“ и изтъкна, че материалите, които се съхраняват от архива на Националния събор на народното творчество в Копривщица, могат да послужат като отправна точка на много хора, които искат да изучават и да се занимават с български фолклор.

„Ако не си се докоснал до образеца на фолклора, няма как да го разбереш, а ако не го разбираш, няма как да го предадеш“, посочи Дора Петкова. Тя разказа, че е направила всичко възможно да предаде своите знания и любов към народните танци и обичаи на децата си. Нейният син Мартин Петков ще участва в събора в Копривщица с екипа на НЧ „Жар“, а дъщеря й Диана Петкова е ръководител на друг представител на община Казанлък на събора – танцовия състав „От извора“ от село Овощник. 

 

/ХТ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:04 на 27.06.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация