site.btaНФЦ ще разговаря със стрийминг платформи за излъчване на българско документално и анимационно кино, казва Петър Тодоров

НФЦ ще разговаря със стрийминг платформи за излъчване на българско документално и анимационно кино, казва Петър Тодоров
НФЦ ще разговаря със стрийминг платформи за излъчване на българско документално и анимационно кино, казва Петър Тодоров

Националният филмов център (НФЦ) ще инициира разговори с представители на стрийминг платформи за излъчването на българско документално и анимационно кино. Това съобщи в интервю за БТА изпълнителният директор Петър Тодоров.

По думите му, документалните и анимационните филми, създадени от български автори, имат по-малък достъп до зрителите в киносалоните. Заради това той и екипът му отправят отворената покана за разговори към платформите. Във фокуса на разговорите ще бъдат произведенията, създадени в периода между 2000 г. и 2019 г. Тодоров обясни още, че стриймингът е ключов елемент от филмовото разпространение и за българите в чужбина.

Пред БТА директорът на НФЦ съобщи също, че страната ни е предизвикала интерес както с филмите си, така и като кинодестинация в рамките на тазгодишния фестивал в Кан.

Г-н Тодоров, разкажете ни как премина изложението на българския щанд в Кан? Кои бяха основните акценти, които представихте за българското кино там и какъв интерес предизвикаха?

- Българският щанд в Кан беше част от един по-голям щанд, в който осем европейски държави имаха своето представителство. Това са Кипър, България, Сърбия, Република Северна Македония, Хърватия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина. Имахме рекламни материали на всички филми, произведени през 2021 г. и 2022 г., както и за новите инициативи, които центърът започна от 1 януари 2022 г. Те са свързани с т.нар. схема за възстановяване на разходи, при която когато чуждестранни екипи идват да снимат в България може да им бъдат възстановени 25% от изразходената сумата. Беше проведен и т.нар. happy hour, което е неформално събиране и около 250-300 професионалисти от цял свят минаха през щанда.

Нашето представителство там включваше и участието на продуцента Катя Тричкова в програмата "Producers on the move". Нейният филм съвместно със Стефан Командарев "Made in EU" беше в програмата „Ателие“. Това са 16-те най-обещаващи проекта, които се селектират от цял свят и които получават възможност да търсят продуценти в други държави. „Активист 38“ на Весела Казакова и Мина Милева влезе в класация за най-обещаващите независими продуцентски компании. Анимационно-документалният филм „Да намериш дом“ (Франция-САЩ-България), който е подкрепен от НФЦ, беше номиниран в селекцията „Унифранс“.

Аз самият участвах в много срещи на европейската асоциация на филмовите директори, която се нарича EFAD, където бяха обсъдени войната в Украйна и начините всички филмови центрове да помогнат на украинските творци и продуценти. Беше дискутиран вариант да бъде създаден общ фонд от всички държави, което в следващите няколко месеца ще бъде разработено като механизъм и законова рамка.

Къде се позиционира българското кино на европейската и на световната филмова карта?

- България търси своето място, както много държави, и присъствието на такива големи международни фестивали е шанс. Много млади продуценти от България посетиха тази година фестивала в Кан. Те постигнаха договорености, запознанства за техни бъдещи проекти. Самият филмов център осигури 10 пропуска на млади продуценти до фестивала. 

Смятам, че България се позиционира добре, но е необходима още много работа.

Какъв подход ще предприемете към българската публика, за да се увеличи присъствието й в салоните за прожекции на наши филми?

- Филмовият център подкрепя разпространението на български филми - не само на тези, които при производството си са получили подкрепа от центъра, но и такива, които са произведени с частни средства. Подкрепя и киносалоните, които показват български филми. Има съживяване на българското кино в момента и на интереса към него.

Има голям проблем, който ще започнем да решаваме. Това е показът на документално българско кино и анимационно българско кино. Тези филми, за съжаление, нямат достатъчно време в кината и всъщност минават много бързо и могат да бъдат гледани на много малко места. Затова ние отправяме покана към всички стрийминг платформи, които имат желание да показват документално и анимационно българско кино, като филмовият център се ангажира да бъде един посредник между тях и авторите на тези филми. А самите платформи и авторите ще уреждат отношенията си за авторските и продуцентските права. Това е една стъпка, която ще бъде полезна, защото в момента и документалното, и анимационното кино са малко неглижирани от целия процес. Докато игралното все пак има добра показност, бих казал, в киносалоните.

Споменахте онлайн платформите и в тази връзка - ще продължава ли българското кино да участва по-активно в стрийминга и това, което сега описахте, ли е един от начините?

- Стрийминг платформите стават важна част от пътя на един филм до неговите зрители. Предвид, че сме финансирали голяма част от тези филми, ние можем да бъдем един мост между авторите и стрийминг платформите.

Стрийминг платформите са важни и за българите, които живеят извън страната, затова те да достигат до това кино. Така че наистина много разчитаме да осъществим ползотворни сътрудничества в този сегмент. 

Сред най-честите критики към българските филми е тази за звука. В този смисъл ще въведете ли някаква техническа рамка във връзка с одобряваните проекти от сесиите на НФЦ?

- В момента съществува т.нар. техническа комисия, която приема вече готовите филми, финансирани от филмовия център. Там много стриктно се следи и за изображението, и за звука. Има много добри примери от последните няколко месеца, които са с доста добър звук. Бих казал на европейско, дори на световно ниво. Има въведен такъв контролен механизъм и той работи, така че смятам, че ще става все по-добре в този сегмент.

Вие поехте Националния филмов център в момент, в който целият процес по финансиране на българско кино изглеждаше блокиран. Какви бяха първите Ви действия във връзка с разрешаването на този проблем и функционира ли днес гладко процедурата?

- Все още не бих казал, че функционира гладко, но се случва по-регулярно, по-предвидимо. Първата стъпка беше да съберем финансовата комисия. Това е един независим консултативно-експертен орган към директора, който разглежда всички проекти. Говорихме с членовете й да работят по-усилено извънредно, за да могат да разглеждат повече проекти. Аз наследих 250 проекта в агенцията. За три месеца са раздадени около 6 милиона лева по тях. Подписани са над 100 договора. Но все още има доста проекти. Изготвихме график, по който те да бъдат разгледани и се надявам, че до месец, месец и половина ще достигнем до тяхното изчистване, за да може всички продуценти, разпространители, киносалони и фестивали да получат спечелените средства.

Един от проблемите в тази връзка беше разминаване в нормативните документи. Предстоят ли промени, свързани с това?

- Точно така. Чакаме всеки момент от Министерство на културата да обявят тези промени, които ще бъдат подложени на обществено обсъждане, така че да се изчистят противоречията.

Тази година въведохте извънредна сесия на НФЦ за финансиране на филми с детска и юношеска тематика. Защо е важно да се постави акцент върху киното за най-малките зрители и ще продължи ли да съществува той и в бъдеще?

- Да, желанието ми е да продължи да съществува и след тази година. Тази година самата сесия беше обявена от министъра на културата, тъй като той има право по закон да определя част от бюджета да бъде заделен за такъв вид извънредна сесия.

Всички българи знаят за нашето прекрасно кино за деца и юноши от близкото минало. И някак в последните години тази връзка се скъса и всички автори, които искат да творят в това поле, са принудени да кандидатстват заедно с останалите, което създава нерегламентирано съперничество. И затова целта ми е те да бъдат отделени. За да можем да възобновим добрите традиции, които сме имали в миналото. Детската публика е много важна, тя е бъдеща публика и на големите филми. И е важно от много ранна възраст да бъде възпитана в традициите на доброто българско кино.

Тази година се даде ход на механизма за възстановяване на разходи. Започна ли той да работи на практика и оправдаха ли се очакванията, че това ще засили интереса на чуждестранните продуценти към България като филмова дестинация?

- Да, той започна да функционира на практика. Вече има подадени 17 проекта в агенцията. Все още нямаме проект, който да е преминал и двете нива на оценяване. Всички тези 17 проекта са преминали през първото, но второто, което е всъщност реалното, предстои. Сесията за това ще се състои съвсем скоро, може би до десетина дни.

Бих казал, че интересът е доста голям. Непрекъснато получаваме запитвания от чужди продуценти. Дори на щанда на фестивала в Кан беше тема, която предизвика интерес. Но все още е доста рано да кажем дали са се оправдали очакванията. Смятам, че към края на годината ще имаме по-добър поглед върху този финансов инструмент.

Български режисьори повдигнаха въпроса за покачването на цените на голяма част от работещите в индустрията като резултат именно на този механизъм. В тази връзка, как се отразява той на българското филмопроизводство?

- Да, запознат съм с този повдигнат проблем. Вероятно е цените да се покачват, но аз не мисля, че това е нещо лошо. Би трябвало и българският център да повиши нивата на субсидиите, за да може да покрие тези повишени цени на разходите за специалисти - за добри специалисти, каквито България безспорно притежава.

Другата нововъведена схема от 2022 г. е тази за сериалите. Отчитате ли интерес към нея? 

- Да, интересът е голям. При нея любопитното е, че продуценти, които никога не са прекрачвали прага на Националния филмов център, дойдоха да се запознаят и да кандидатстват. Тази схема е доста интересна от гледна точка на това, че дава на продуцента една независимост при преговорите му за последващо финансиране на идеята и проекта. 13 проекта са подадени за игрални сериали, шест за документални и един за анимационен. Ще има още една сесия през септември. Все още получаваме запитвания от хора, които може би не са се престрашили. Но аз бих ги окуражил да кандидатстват.

---------

Петър Тодоров завършва философския факултет със специалност "Политология" и е магистър по европеистика със специалност "Е-Европа" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има специализации и в областта на управлението на независими киносалони в Италия и Франция. Участва в редица проекти от последните години с ключово значение за кино културата в България, насочени към независимите киносалони и организацията и управлението на международни кинофестивали.

Има над 23 години опит във филмовата индустрия - производство, разпространение, промоция и показ на филми, както и в организация на международни кинофестивали. Той е филмов продуцент, разпространител на европейски пълнометражни и късометражни игрални и документални филми. Експерт е в управлението на киносалони и в ръководството и управлението на проекти. Работил е в първото мултиплексно кино в град София и упражнявал продуцентска дейност повече от 7 години. Външен експерт е на програма Eurimages към Съвета на Европа и външен експерт на Европейската комисия в образователната и културна програма Creative Europe. Владее английски и руски език.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:09 на 17.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация