допълнена

site.btaДо 40 на сто от българските пациенти с онкологични заболявания търсят помощ в Турция, Австрия, Германия, според онколога доц. Димитър Калев

До 40 на сто от българските пациенти с онкологични заболявания търсят помощ в Турция, Австрия, Германия, според онколога доц. Димитър Калев
До 40 на сто от българските пациенти с онкологични заболявания търсят помощ в Турция, Австрия, Германия, според онколога доц. Димитър Калев

До 40 на сто от българските пациенти с онкологични заболявания търсят помощ в Турция, Австрия, Германия, каза онкологът доц. Димитър Калев по време на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване. Членовете на комисията и гостите участват в дискусия "Стратегически цели за развитието и усъвършенстването на онкологичните здравни грижи в Република България и необходимостта от въвеждане на комплексен подход за превенция, скрининг, диагностика, лечение, проследяване и качество на живот“. По думите на доц. Калев, в България онкологията е структурирана анархично.

Проф. Асен Дудов, медицински онколог, каза, че в България няма скрининг, няма отношение към боледуващите и страдащите от рак, липсват цели фрагменти от специалисти. Нека да се погрижим да ги има, призова лекарят.

Проф. Панайот Куртев, коремен хирург, посочи, че в България няма нужната онкологична помощ, няма онкомрежа, няма раков регистър. По думите му, от 2012 г. няма реални данни за броя на пациентите с онкологични заболявания и всички данни, които сега се дават, са фалшиви. Без данни не можем да имаме ясна представа как и къде ще се лекуват тези хора, в кои области честотата на онкологичните заболявания е най-голяма, не може и да се взимат решения. Във всяка страна в ЕС има национален раков център, чиято основна задача е да контролира раковите заболявания, да обучава специалисти, да прави предложения към държавата. В България няма такъв, нямаме реално стадиране, първичната профилактика също е друг проблем, добави лекарят. 

Председателят на комисията - доц. Антон Тонев, посочи, че липсва голяма част от профилактиката. Системата ни не е успяла да създаде нагласата у здравите хора, че здравето е капитал, който понякога изчезва в рамките на минути, добави той. По думите му, в електронното пациентско досие би могло да се създаде индивидуален онкологичен календар, който да информира пациента какви изследвания може да си направи, с цел превенция на онкологично заболяване.

Предвижда се до края на годината Националната здравноинформационна система да поддържа раков регистър, каза заместник-министърът на здравеопазването Любомир Бакаливанов. По думите му, регистърът ще включва информация за вида на онкозаболяванията, за диагностиката и терапията. За националния антираков план Бакаливанов посочи, че е в процес на обсъждане, постъпват различни предложения, които се обсъждат, и когато има завършен вид, ще бъде публикуван на сайта на МЗ. Бакаливанов припомни за предстоящи нормативни промени, които предвиждат увеличаване на броя на изследванията.

Проблемите в областта на онкологията трябва да се решат в рамките на предстоящите 12-24 месеца, каза депутатът проф. Георги Михайлов. По думите му, в България липсват условия за комплексна грижа, има кадрови проблеми, онкологичните болници се управляват години от директори, които нищо не разбират от онкология. Липсва ни сериозна кадрова политика. В онкологията навлязоха търговски принципи, които докараха онкологичните центрове да не могат да погледнат лечението от всички страни на пациентите. Липсва адекватно финансиране на онкологията, посочи още проф. Михайлов. Обществото няма да прости на управляващите, ако продължават да подценяват тези въпроси, допълни той.

Националният антираков план ще бъде оформен някога като документ, но задължително трябва да бъде придружен с разписан финансов план и срокове за изпълнение, каза депутатът Хасан Адемов. В България има чудесни специалисти, важно е с политически решения да не объркаме експертизата, допълни Адемов.

Проблемите в онкологията са много, тежки и във времето се натрупват, каза депутатът Лъчезар Иванов. Лечението на онкологичните заболявания трябва да бъде финансирано, но когато говорим за финансиране на онкологията, усещането ми е, че залитнахме към финансирането на лекарства. Ще се обърна към МЗ „действително да отвори очите си към проблемите в онкологията не само в София“, допълни Иванов.

Първичната профилактика трябва да бъде на високо ниво, каза депутатът д-р Александър Симидчиев. По думите му, ако сега започне онкопрофилактика, добър резултат ще има след близо 10 години.

В решаването на проблемите в онкологията няма да политиканстваме, а ще търсим работещи решения, увери доц. Антон Тонев.

 

 

/ПП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:40 на 06.07.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация