BOBSTH 17:04:31 13-10-2021
PP1702BO.005
Разград - археология - проучвания
Нови находки са открити при археологическите разкопки
в разградското село Каменово
Разград, 13 октомври /Садет Кърова, БТА/
Нови находки са открити при археологическите разкопки в разградското село Каменово. На обекта, в разкритите преди години кремъчна работилница и некропол на 6500 години в двора на училището в селото, отново работи екип с научни ръководители доц. д-р Явор Бояджиев от НАИМ при БАН и Димитър Чернаков от Регионалния исторически музей в Русе, съобщи днес археологът от отдел "Праистория" при Музея в Разград и зам.-ръководител на проучванията Дилен Дилов. В тазгодишните разкопки, направени от 16 септември до началото на октомври, са участвали и специалисти от други музеи, антрополог от БАН и специалист по кремъците.
В работата си на терена археолозите са разкрили останки от две нови погребения от халколитната епоха. По големината се предполага, че са женски. В единия от гробовете е имало инвентар от две купи, обърнати с устията нагоре. Дилов обясни, че с тези две погребения за седемте години теренна работа в некропола са открити общо 22 халколитни гроба. По думите му, гробовете имат различен тип на полагане. Основно мъртвите са положени в свито положение на лявата си страна, с глава на изток или на североизток. Мъжете са погребвани с бойна брадва от камък или мед, а до жените има мъниста или керамични съдове, поставени с устията надолу върху покойниците.
Паралелно с некропола екипът от археолози е продължил и работата си по проучване на работилницата за обработка на кремъчни сечива, която най-вероятно е най-голямата на Балканите. По думите на Дилен Дилов, любопитното е, че теренът е бил разделен на малки квадрати от метър на метър. На някои места са открити големи отломъци кремък, на други - средни, а на трети - съвсем малки, където се е извършвал ретушът. Това доказва, че производството на кремъци тук е било специализирано и разделено на различни етапи на обработка, а продукцията се е разпространявала на стотици километри, отбеляза археологът.
Той бе категоричен, че досега в праисторията няма такъв случай производствен център и сакрално място като некропол да са на едно и също място. Според Дилов вероятно това е така, защото производството на кремъчни сечива се е разширявало и е заело и пространството върху некропола. Работилницата е осигурявала сечива от лудогорски кремък за целия Балкански полуостров. Суровината е била от село Равно, което се намира на два километра от производствената площадка. Там, още преди 20 години, българско-френска експедиция установява, че е имало вертикални мини за вадене на кремък, обясни зам.-ръководителят на проучванията.
Той добави, че приключилият археологически сезон в Каменово на практика е проучил тази част от огромната работилница. Следващите етапи от разкопките ще бъдат от другата страна на могилата, като идеята е да се покаже колко голяма е била работилницата.
През ноември разградските археолози, заедно с директора на НАИМ при БАН Христо Попов, ще извършат теренни обходи в района, защото на същото място е имало и производствен център, но през бронзовата епоха. Там е открита най-голямата находка от каменни калъпи и т.нар. волски кожи - медни слитъци от по 26 килограма.
/ПП/
news.modal.text