site.btaЕдин от терените, на който журналистите могат да победят лъжата, е езикът, се обединиха участници в Шестнадесетата световна среща на българските медии
SM 16:44:01 18-10-2021
IS1642SM.009
Кюстендил - Световна среща - лъжата в медиите
Един от терените, на който журналистите могат да победят лъжата, е езикът, се обединиха участници в Шестнадесетата световна среща на българските медии
Кюстендил, 18 октомври /Елица Иванова, БТА/
Един от терените, на който добрите и честни журналисти можем да победим лъжата, е езикът, чрез битката на разказа, каза по време на дискусията в третия панел "Лъжата в медиите" от Световната среща на българските медии, Ралица Ковачева - главен редактор на Factcheck.bg. Тя посочи, че на базата на направено изследване, много често героят в съобщенията на водещите новинари в момента е неодушевено лице - вирусът, броят, случаите.
"Свикнахме да говорим за хората като статистика. Това показва колко е важно журналистите да се научат да разказват", коментира Ралица Ковачева. Според нея, голямата битка са разказите, интерпретациите, рамките. Там ние губим спрямо тези, които искат да ни внушат определен начин, по който да гледаме на нещата, отбеляза Ковачева.
По време на дискусията беше изтъкнато, че много често медиите са натоварени с очаквания, на които не могат да отговорят. Голяма част от участниците във форума се обединиха около идеята, че медиите са част от обществото, но са като неговия черен дроб - мястото, на което се събират всички токсини.
"Там виждаме собствените си недъзи, пороци, проблеми. Това не означава, че можем да очакваме от медиите да ни решат всички проблеми", коментираха участници в срещата.
Според тях, ако самата гилдия не е решила да изобличи недостойните сред нея, медиите не могат да го направят.
Езикът на фалшивите новини и на полуистините, особено в социалните мрежи, е далеч по-беден от езика на истинската журналистика. Анализирането на използвания език е един от методите за разкриване на фейк нюз /fake news - англ., фалшиви новини/, които според специалистите са най-малко седем вида. Това коментира дългогодишният журналист Йосиф Давидов, редактор на вестник "Нова дума", Испания.
Най-важният елемент, когато говорим за лъжа, е да поставим въпроса кой говори лъжите, а най-често това са властимащите политици. Има неща, които един журналист трябва да знае, за да не мами аудиторията си, отбеляза Даниела Горчева, гл. редактор сп. "Диалог", Нидерландия.
Най-добрата лъжа е полуистина, когато казваш нещо вярно и нещо невярно едновременно, посочи редакторът на EuroChicago Мариана Христова. Според нея начин да се манипулира публиката е и информацията, която не се съобщава, а това са отдавна изпитани методи за публикуване на неистини и неточности. Доверието в медиите не се печели с пропаганда, всяко време има своята политическа коректност, която е линията на най-ниското съпротивление, допълни Христова.
Според доц. Георги Лозанов важно условие е да се защитават гледните точки, на база факти и аргументи.
"Мисля, че истината в медиите не е философска категория, а е технология - производство на информация по определени стандарти. "Ако ги спазваш - постигаш качествена информация, а това е онова, което наричаме истина в журналистиката", изтъкна доц. Лозанов. Той допълни, че когато говорим, че живеем в период на постистина, говорим че са престанали да функционират професионални стандарти.
Задължението на журналиста е да спазва тези стандарти, да предложи разказа и да даде възможност на аудиторията сама да направи своя избор. Журналистиката, за разлика от другите не налага финална истина, безапелационна гледна точка, а ти дава шанс ти да я постигнеш, коментира още доц. Лозанов.
Лъжата в медиите не идва от самите медии, смята проф. Боян Знеполски, ръководител на катедра "Социология" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". С изобретяването на интернет и големите бази данни, информацията надскочи всяка възможност да бъде верифицирана, и това е първият очевиден източник на фалшиви новини, допълни той.
Социологът подчерта, че лъжата в медията се появява заедно с настъпилия процес на демократизиране, който развенчава експертите и авторитетите.
Участници в дискусията изразиха мнение, че фалшифицирането се прави с цел да подмени избора, за да не може обикновеният човек да го направи. Целта е да остане у него впечатлението, че това е неговия личен избор, а впоследствие да остане разочарован.
Медиите много често не са експерти, изтъкна проф. Боян Знеполски. Той даде пример с двама професори, които дават информация за ваксинирането - единият казва, че то е добре, а другият го отрича. Това е казус, по който медиите не могат да имат отношение, каза проф. Знеполски.
Ралица Ковачева коментира, че често пъти медиите са с "вързани ръце". Такава е ситуацията, която наблюдаваме за трети път тази година, в предизборна кампания. Често пъти в дискусионните формати журналистите не се намесват в разговора, не опровергават лъжи. Разчита се на другите участници, ако форматът е дебат.
Ясен Дараков - гл. редактор на "BG voice", Чикаго, изтъкна, че това са платени форми, в които журналистите влизат в ролята на "момичетата на късмета". Често пъти няма нужда от втора гледна точка, когато земята е кръгла. Когато някой каже, че навън вали, не ти е работа да намериш някой, който да каже, че не е вярно, а да отвориш прозореца и да видиш, посочи още Дараков.
"Журналистиката има правила, както всяка професия. Един строител на мостове не прави зъбни мостове, така че има правила, особено що се отнася до информационните жанрове", коментира Йосиф Давидов. Ако "изтърсите днешните вестници от анализи и мнения, ще остане не повече от 10 процента чиста информация, допълни той. "Лъжата ще изчезне автоматически, ако се спазва стандартът на професията. Така лъжата ще остане в социалните медии, а с тях борбата се води по друг начин", коментира още Давидов.
Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилска света обител, Община Кюстендил, Национален дарителски фонд "13 века България", Държавен културен институт към Министъра на външните работи, Студентско читалище "Свети Климент Охридски", Сдружение ГЛАС - Босилеград, България Ер, Сдружение за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.
/ИС/
IS1642SM.009
Кюстендил - Световна среща - лъжата в медиите
Един от терените, на който журналистите могат да победят лъжата, е езикът, се обединиха участници в Шестнадесетата световна среща на българските медии
Кюстендил, 18 октомври /Елица Иванова, БТА/
Един от терените, на който добрите и честни журналисти можем да победим лъжата, е езикът, чрез битката на разказа, каза по време на дискусията в третия панел "Лъжата в медиите" от Световната среща на българските медии, Ралица Ковачева - главен редактор на Factcheck.bg. Тя посочи, че на базата на направено изследване, много често героят в съобщенията на водещите новинари в момента е неодушевено лице - вирусът, броят, случаите.
"Свикнахме да говорим за хората като статистика. Това показва колко е важно журналистите да се научат да разказват", коментира Ралица Ковачева. Според нея, голямата битка са разказите, интерпретациите, рамките. Там ние губим спрямо тези, които искат да ни внушат определен начин, по който да гледаме на нещата, отбеляза Ковачева.
По време на дискусията беше изтъкнато, че много често медиите са натоварени с очаквания, на които не могат да отговорят. Голяма част от участниците във форума се обединиха около идеята, че медиите са част от обществото, но са като неговия черен дроб - мястото, на което се събират всички токсини.
"Там виждаме собствените си недъзи, пороци, проблеми. Това не означава, че можем да очакваме от медиите да ни решат всички проблеми", коментираха участници в срещата.
Според тях, ако самата гилдия не е решила да изобличи недостойните сред нея, медиите не могат да го направят.
Езикът на фалшивите новини и на полуистините, особено в социалните мрежи, е далеч по-беден от езика на истинската журналистика. Анализирането на използвания език е един от методите за разкриване на фейк нюз /fake news - англ., фалшиви новини/, които според специалистите са най-малко седем вида. Това коментира дългогодишният журналист Йосиф Давидов, редактор на вестник "Нова дума", Испания.
Най-важният елемент, когато говорим за лъжа, е да поставим въпроса кой говори лъжите, а най-често това са властимащите политици. Има неща, които един журналист трябва да знае, за да не мами аудиторията си, отбеляза Даниела Горчева, гл. редактор сп. "Диалог", Нидерландия.
Най-добрата лъжа е полуистина, когато казваш нещо вярно и нещо невярно едновременно, посочи редакторът на EuroChicago Мариана Христова. Според нея начин да се манипулира публиката е и информацията, която не се съобщава, а това са отдавна изпитани методи за публикуване на неистини и неточности. Доверието в медиите не се печели с пропаганда, всяко време има своята политическа коректност, която е линията на най-ниското съпротивление, допълни Христова.
Според доц. Георги Лозанов важно условие е да се защитават гледните точки, на база факти и аргументи.
"Мисля, че истината в медиите не е философска категория, а е технология - производство на информация по определени стандарти. "Ако ги спазваш - постигаш качествена информация, а това е онова, което наричаме истина в журналистиката", изтъкна доц. Лозанов. Той допълни, че когато говорим, че живеем в период на постистина, говорим че са престанали да функционират професионални стандарти.
Задължението на журналиста е да спазва тези стандарти, да предложи разказа и да даде възможност на аудиторията сама да направи своя избор. Журналистиката, за разлика от другите не налага финална истина, безапелационна гледна точка, а ти дава шанс ти да я постигнеш, коментира още доц. Лозанов.
Лъжата в медиите не идва от самите медии, смята проф. Боян Знеполски, ръководител на катедра "Социология" във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". С изобретяването на интернет и големите бази данни, информацията надскочи всяка възможност да бъде верифицирана, и това е първият очевиден източник на фалшиви новини, допълни той.
Социологът подчерта, че лъжата в медията се появява заедно с настъпилия процес на демократизиране, който развенчава експертите и авторитетите.
Участници в дискусията изразиха мнение, че фалшифицирането се прави с цел да подмени избора, за да не може обикновеният човек да го направи. Целта е да остане у него впечатлението, че това е неговия личен избор, а впоследствие да остане разочарован.
Медиите много често не са експерти, изтъкна проф. Боян Знеполски. Той даде пример с двама професори, които дават информация за ваксинирането - единият казва, че то е добре, а другият го отрича. Това е казус, по който медиите не могат да имат отношение, каза проф. Знеполски.
Ралица Ковачева коментира, че често пъти медиите са с "вързани ръце". Такава е ситуацията, която наблюдаваме за трети път тази година, в предизборна кампания. Често пъти в дискусионните формати журналистите не се намесват в разговора, не опровергават лъжи. Разчита се на другите участници, ако форматът е дебат.
Ясен Дараков - гл. редактор на "BG voice", Чикаго, изтъкна, че това са платени форми, в които журналистите влизат в ролята на "момичетата на късмета". Често пъти няма нужда от втора гледна точка, когато земята е кръгла. Когато някой каже, че навън вали, не ти е работа да намериш някой, който да каже, че не е вярно, а да отвориш прозореца и да видиш, посочи още Дараков.
"Журналистиката има правила, както всяка професия. Един строител на мостове не прави зъбни мостове, така че има правила, особено що се отнася до информационните жанрове", коментира Йосиф Давидов. Ако "изтърсите днешните вестници от анализи и мнения, ще остане не повече от 10 процента чиста информация, допълни той. "Лъжата ще изчезне автоматически, ако се спазва стандартът на професията. Така лъжата ще остане в социалните медии, а с тях борбата се води по друг начин", коментира още Давидов.
Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилска света обител, Община Кюстендил, Национален дарителски фонд "13 века България", Държавен културен институт към Министъра на външните работи, Студентско читалище "Свети Климент Охридски", Сдружение ГЛАС - Босилеград, България Ер, Сдружение за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.
/ИС/
news.modal.header
news.modal.text