site.btaВече повече от половин век паметникът на Васил Левски е един от символите на Ловеч, документи свидетелстват за изграждането му

Вече повече от половин век най-големият в България паметник на Васил Левски е един от символите на Ловеч. Издигнат на хълма „Хисаря“ монументът напомня, че люляковият град е революционната столица на Апостола на българската свобода. В Държавен архив – Ловеч, се пазят документални свидетелства за изграждането на паметника, съобщи за БТА началникът на отдела Павлина Петрова.

Бронзовата фигура на Васил Левски е с височина 9 метра, тежи повече от 10 тона и стъпва върху петметров гранитен постамент, като целият паметник добива внушителни 14 метра, което по размери го прави най-високият паметник на Васил Левски, издигнат до момента. Върху постамента с месингови букви са изписани заветните слова на Апостола “Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си”. По-късно, поради вандализъм, на мястото на месинговите букви е поставена мраморна плоча, върху която е издълбан същият текст, разказа Петрова.

По думите й решение за построяването на паметник на Васил Левски в града се взима на 25 април 1959 г. от Окръжен народен съвет (ОНС) - Ловеч, по предложение на отдел “Просвета и култура”. Идеята възниква още в началото на 20-ти век, когато е създаден фонд за набирането на средства, но инициативата остава нереализирана. В резултат на административно-териториалната реформа през 1959 г. Ловеч придобива статут на окръжен град - факт, който безспорно има благоприятен ефект не само по отношение на  административно-управленското ръководство, но също така е стимул за ловчалии да утвърдят авторитета на града, обръщайки се към неговото богато историческо и революционно минало, посочи експертът.

С решение на Изпълнителния комитет (ИК) на Окръжен народен съвет (ОНС) – Ловеч, се определя мястото на бъдещия монумент. Това е хълмът “Хисаря”, който е в непосредствена близост до руините на средновековната крепост. Създава се комисия, която да извърши проучване и да възложи изработването на проекта и изпълнението на скулптурната фигура. В нея е включен и тогавашният председател на Комитета по архитектура и благоустройство в София Марин Грашнов, който е родом от Ловешкия край. 

На 10 юли 1959 г. ИК на ОНС – Ловеч, одобрява конкурсна програма за проект на паметник на Васил Левски, която предвижда той да бъде скулптурно-архитектурен с монументален характер и да е изработен от дълготрайни материали. Предоставя се свобода на проектантите да изберат по своя преценка изразните средства и форми, добави Павлина Петрова.

По думите й на 2 февруари 1960 г. комисията отхвърля всички представени проекти за изграждането му и се обръща към Комитета по строителство и архитектура и Министерството на просветата и културата да възложат по свое усмотрение проектирането и изпълнението на паметника на колектив от скулптори. Срокът за приключване на дейностите е 30 декември 1961 г.

През есента на 1960 г. в изложбената зала на Ловеч са представени макети на проектите за изменение на центъра на града и паметник на Васил Левски и са предоставени за обсъждане от ловешката общественост. На 28 септември 1960 г. в салона на ОНС е свикано разширено съвещание, на което присъстват градските съветници, ръководителите на всички стопански, културни и просветни организации в Ловеч, компетентни технически лица и авторите на самите проекти. От представените макети най-сполучлива се оказва разработката на колектива, в който участват скулпторите Георги Георгиев, Илия Илиев, Иван Кесяков и Димитър Димитров, архитектите Атанас Доросиев и Душко Романов с консултант Милко Георгиев.

В началото на 1961 г. на мястото, определено за изграждане на хълма „Хисаря“ е поставен макет на паметника в естествена големина. „Но изглежда, че творческите и художествени виждания на авторския колектив се разминават принципно с представите и очакванията на част от ловешката общественост. Изразител на неодобрението по повод визията на паметник става ловчалията Васил Димитров Начев, повече познат с литературния си псевдоним Вишневин“, посочи Петрова.

На 25 февруари 1961 г. Вишневин пише писмо до Марин Грашнов, в което казва, че в проекта за паметник Левски е представен като партизанин от най-нов формат, и че ръцете на скулптурите явно са шлифовани в извайването на партизански фигури и искат да си послужат със същия калъп.

Писмото е адресирано с копие до Тодор Живков, който тогава е  първи секретар ЦК на БКП, Антон Югов - министър председател на Републиката и Вълко Червенков – заместник-министър председател. 

На 4 март 1961 г. ЦК на БКП отнася въпроса до Министерството на просветата и културата, в резултат на което е сформирана комисия от представители на министерството и Съюза на българските художници, която разглежда проекта за паметник и прави препоръки за корекции. 

На 3 юли 1961 г. в София е свикана нова комисия, този път с участието на представители от Ловеч, която да обсъди вече направените промени в макета за паметник на Васил Левски. Сред поканените е и Вишневин. В неговия личен фонд, който се съхранява в Държавен архив – Ловеч, съществува снимка, направена по време на това обсъждане, на която се вижда макетът на паметника. Прави впечатление, че фигурата на Левски от този макет максимално се доближава до сегашния облик на паметника, което предполага, че авторите са взели под внимание и са отстранили спорните от художествена и естетическа гледна точка несъответствия, каза началникът на ловешкия архив.   

Тя добави, че самото отливане на скулптурната фигура в бронзолеярната на Съюза на българските художници отнема една година и процесът е завършен едва през ноември 1963 г.  

До средата на февруари 1964 г. четирите части на скулптурната фигура вече са монтирани, а довършителните дейности по оформлението на паметника и пространството около него приключват към средата на месец май. 

Официалното откриване на паметника е 27 май 1964 г. По този повод в Ловеч пристига партийно-правителствена делегация водена от първият секретар на ЦК на БКП и председател на МС Тодор Живков.     „Събитието е широко отразено в местната преса.   Денят е мрачен и дъждовен. Въпреки това още от сутринта тълпи от народ изпълват тесните калдъръмени улички на старинния квартал „Вароша“ и стълбите, водещи към паметника. Хора има навсякъде дори и по скалите на двата хълма „Хисаря“ и „Стратеш“. Церемонията по откриването на паметника е традиционна за такъв род събития. След приветствията към официалните лица слово произнася Тодор Живков като в края на речта си пожелава на жителите на Ловеч и гражданите от цялата страна да посещават този паметник - светиня и да черпят от него сили, вдъхновение и енергия. Присъстващите отдават почит с едноминутно мълчание под звуците на траурния химн “Обесването на Левски” в изпълнение на Ловешкия представителен хор “Панайот Пипков”, паметникът е отрупан с венци и цветя“, разказа Павлина Петрова. 

И до днес издигащата се над града фигура на Апостола привлича посетители от цялата страната, най-вече на 18 и 19 февруари, когато са традиционните събития по отбелязване на годишнината от гибелта на Васил Левски. 

В днешния 18 февруари, когато е 149-тата годишнина, програмата в Ловеч ще започне с патронния празник на ОУ „Васил Левски“. По-късно, от 17:30 часа, по традиция в храм „Успение Богородично“ ще бъде отслужена панихида за Апостола. Поклонението с военният ритуал на паметника на Васил Левски ще е  от 18:00 часа, а час след това е концертът на квартет „Светоглас“ „Любимите песни на Апостола“ в Ловчанско читалище „Наука - 1870 г.“.

На следващия ден сутринта ще тръгне туристическият поход от Ловеч до Къкринското ханче, през местността „Пази мост“, „По стъпките на Апостола“, организиран от Туристическо дружество „Стратеш“. От 10:30 часа е гражданското поклонение в историческата местност „Пази мост“, а след това и на паметника на Васил Левски в Къкринското ханче.

За девета поредна година вечерта ще се състои възпоменателно факелно шествие „149 години безсмъртие“. Организатор е ловешката патриотична гражданска организация „Ловчанци”. Граждани със запалени  факли и знамена ще тръгнат в 19:00 часа от бул. „България” в центъра на Ловеч и ще стигнат до паметника на Апостола, за да отдадат своята почит.