site.btaРегистриран достъп до данните в БУЛСТАТ след идентификация на заявителя чрез квалифициран електронен подпис, обсъждат депутатите
VINF 10:25:01 16-02-2022
RI1018VI.020
парламент - Закона за регистър БУЛСТАТ - промени - първо четене
Регистриран достъп до данните в БУЛСТАТ
след идентификация на заявителя чрез квалифициран електронен подпис,
обсъждат депутатите
София, 16 февруари (Нелли Желева)
Регистриран достъп до данните в БУЛСТАТ след идентификация на заявителя чрез квалифициран електронен подпис или цифров сертификат, предвиждат промени в Закона за регистър БУЛСТАТ, които депутатите дебатират на първо четене. Вносители са народни представители от управляващото мнозинство.
Предлага се личните данни, които служат за идентификация, да се вписват в регистъра, но да не бъдат публично достъпни. Агенцията по вписванията ще осигурява отдалечен достъп до публичната част по интернет и чрез автоматизирано подаване на данни за вписаните обстоятелства.
С предложените законодателни промени се създават условия и ред за достъп в регистъра до непублични данни, когато е констатирана злоупотреба с лични данни от трети лица. Предвидено е задължение за Агенцията по вписванията да обезпечи техническото прилагане на законодателните промени, а на вписаните лица се вменява отговорността да заявят адрес за кореспонденция, когато такъв не е посочен, както и да обявят интернет страница, ако имат такава.
Със законопроекта се цели адаптиране и съобразяване на някои разпоредби в Закона за регистър БУЛСТАТ с правилата за обработване на личните данни, заложени в европейски регламенти за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното им движение.
Според вносителите законодателната инициатива създава правна възможност за последващи технически и организационни мерки от страна на Агенцията по вписванията, с които да се подобри защитата от разкриване или разпространение на лични данни.
В дискусията Христо Гаджев от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, въз основа на становището на Агенцията по вписванията по законопроекта, попита дали е имало изтичане на лични данни от регистъра. Колежката му Анна Александрова упрекна министъра на правосъдието, че втори месец избягва отговор от парламентарната трибуна дали е имало теч на данни през януари т.г.
В отговор министърът на правосъдието Надежда Йорданова подчерта, че теч на лични данни няма. Спекулира се, защото на лицата със свободни професии в регистъра в момента се виждат лични данни - постоянен адрес, телефон - те са публични от 2005 г., обясни тя. И разясни че през януари, смяната на идентификатора с друг от девет цифри е привлякла вниманието и хората са започнали да си проверяват новите идентификатори като при това са видели тези обстоятелства, изказали са своите притеснения. Това, по думите й, е наложило да се оцени законодателството и да се види, че в тази си част има слабости и да бъде променен законът.
Ивайло Мирчев от парламентарната група "Демократична България" посочи, че ако има теч, за него е отговорен ГЕРБ и става дума за закон, който именно ГЕРБ са променили. В момента министърът на електронното управление се е хванал за главата как да решим проблемите с киберсигурността в страната, предстои много работа за нас да ви оправяме грешките, коментира той.
/РИ/
RI1018VI.020
парламент - Закона за регистър БУЛСТАТ - промени - първо четене
Регистриран достъп до данните в БУЛСТАТ
след идентификация на заявителя чрез квалифициран електронен подпис,
обсъждат депутатите
София, 16 февруари (Нелли Желева)
Регистриран достъп до данните в БУЛСТАТ след идентификация на заявителя чрез квалифициран електронен подпис или цифров сертификат, предвиждат промени в Закона за регистър БУЛСТАТ, които депутатите дебатират на първо четене. Вносители са народни представители от управляващото мнозинство.
Предлага се личните данни, които служат за идентификация, да се вписват в регистъра, но да не бъдат публично достъпни. Агенцията по вписванията ще осигурява отдалечен достъп до публичната част по интернет и чрез автоматизирано подаване на данни за вписаните обстоятелства.
С предложените законодателни промени се създават условия и ред за достъп в регистъра до непублични данни, когато е констатирана злоупотреба с лични данни от трети лица. Предвидено е задължение за Агенцията по вписванията да обезпечи техническото прилагане на законодателните промени, а на вписаните лица се вменява отговорността да заявят адрес за кореспонденция, когато такъв не е посочен, както и да обявят интернет страница, ако имат такава.
Със законопроекта се цели адаптиране и съобразяване на някои разпоредби в Закона за регистър БУЛСТАТ с правилата за обработване на личните данни, заложени в европейски регламенти за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното им движение.
Според вносителите законодателната инициатива създава правна възможност за последващи технически и организационни мерки от страна на Агенцията по вписванията, с които да се подобри защитата от разкриване или разпространение на лични данни.
В дискусията Христо Гаджев от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, въз основа на становището на Агенцията по вписванията по законопроекта, попита дали е имало изтичане на лични данни от регистъра. Колежката му Анна Александрова упрекна министъра на правосъдието, че втори месец избягва отговор от парламентарната трибуна дали е имало теч на данни през януари т.г.
В отговор министърът на правосъдието Надежда Йорданова подчерта, че теч на лични данни няма. Спекулира се, защото на лицата със свободни професии в регистъра в момента се виждат лични данни - постоянен адрес, телефон - те са публични от 2005 г., обясни тя. И разясни че през януари, смяната на идентификатора с друг от девет цифри е привлякла вниманието и хората са започнали да си проверяват новите идентификатори като при това са видели тези обстоятелства, изказали са своите притеснения. Това, по думите й, е наложило да се оцени законодателството и да се види, че в тази си част има слабости и да бъде променен законът.
Ивайло Мирчев от парламентарната група "Демократична България" посочи, че ако има теч, за него е отговорен ГЕРБ и става дума за закон, който именно ГЕРБ са променили. В момента министърът на електронното управление се е хванал за главата как да решим проблемите с киберсигурността в страната, предстои много работа за нас да ви оправяме грешките, коментира той.
/РИ/
news.modal.header
news.modal.text