site.btaДо 15 години в България не трябва да има специализирани институции за деца, а алтернативи от социален тип за деца в риск
BOBSTH 06:30:01 18-02-2013
DI2233BO.002 06:30
деца - приемна грижа - интервю
До 15 години в България не трябва да има
специализирани институции за деца, а алтернативи
от социален тип за деца в риск
София, 18 февруари /Невин Мустафова, БТА/
До 15 години в България не трябва да има
специализирани институции за деца, а широко развитие на
приемната грижа и на алтернативи от социален тип, които да
подкрепят семейства в риск да не изоставят децата си, каза за
БТА председателят на Държавната агенция за закрила на детето
Калин Каменов.
По думите му близо 1 500 са вече приемните
семейства у нас. В страната има 90 центъра за настаняване от
семеен тип, а центровете за деца, преживели насилие са 14 , каза
Каменов. До края на 2014 г. трябва да бъдат изградени 149
центъра от семеен тип в 81 общини в цялата страна. Идеята е още
тази година, поне 20 от тях, да отворят врати, посочи
председателят на ДАЗД.
Според него истинската деинституционализация е,
когато имаме граждански контрол, затова центровете от семеен тип
трябва да се изграждат в близост до жилищни сгради, за да може
самите хора да наблюдават процеса.
Следва цялото интервю:
Въпрос: Припомнете кога и как започна приемната
грижа в България?
Отговор: Приемната грижа е една от сериозните
алтернативи за промяна в грижите и услугите, които се предлагат
за деца, останали без родителска грижа. Това е една от
най-разпространените европейски и световни практики за
отглеждане на деца в риск.
Често пъти през годините България е била
критикувана, че дава милиони левове за издръжка на големи домове
и на персонал, който не винаги е ефективен към децата, останали
без родителски грижи, че вместо това тези средства могат да се
дават на семейства, които искат да отглеждат деца. Точно това
направихме през 2010 г., когато активизирахме процеса на
деинституционализация, стимулирахме различни мерки за подкрепа
на деца и осигуряване до голяма степен на среда близка до
семейната. Изчислихме, че вместо 500-600 лева месечна издръжка
за дете в институция е по-добре тези средства да се дават на
приемни семейства. Така имаме индивидуален подход към децата и в
същото време семействата, които искат да се грижат за дете,
получават средства за неговата издръжка. Това е най-прекрасният
модел за подкрепа на деца.
Въпрос: Как се развива приемната грижа през
годините ? Колко деца се отглеждали в приемни семейства от
началото на услугата и колко са те сега?
Отговор: Към края на септември 2012 г. по проекта
за приемна грижа и като мярка за закрила децата, които живеят в
приемни семейства, вече са над 1 200, близо 1 500 са приемните
семейства. През 2009 г., когато активно започва да се работи по
приемната грижа като алтернатива, в приемни семейства са
настанени 112 деца. През 2010 г. те са 221, а през 2011 г. -
391.
Въпрос: Колко центъра от семеен тип функционират
в страната, колко са защитените жилища и колко кризисните
центрове? В кои части на страната са съсредоточени и колко деца
са настанени в тях?
Отговор: Четиринайсет са центровете за деца,
преживели насилие. Те са разположени в 6-те района за планиране
в страната. Информацията къде точно се намират е конфиденциална,
защото част от децата са жертва на трафик. Капацитетът на тези
домове е между 8-12 деца. В някои от тях са настанени жени и
деца, в някои само деца. Тава е краткосрочна услуга със срок на
настаняване до 6 месеца.
През това време трябва да се работи за
овладяване на кризата, насилваното дете или жена трябва да се
успокоят, да овладеят емоцията и стреса. След това се пристъпва
към търсене на възможности за обучение, квалификация и намиране
на работа, овладяване на конкретни социални и трудови умения.
Напускайки кризисния център те трябва да си намерят работа, за
да не станат отново обект на трафик.
В страната вече има 90 центъра за настаняване
от семеен тип, в които се отглеждат както деца без родители /а
не сираци/, така и деца с различна степен на увреждане. По
официални данни броят на децата сираци, настанени в институции,
е около 2 процента, останалите 98 на сто имат близки или
роднини. От началото на процеса на деинституционализация над 2
000 деца са изведени от институциите.
Въпрос: Каква е визията ви за развитие на
приемната грижа?
Отговор: Имаме визия за 15 г. напред за всички
специализирани институции за деца и тази стратегия ще се
изпълнява независимо кое правителството е на власт. Това е
стратегия, която е широко приета от европейските ни партньори от
Европейската комисия /ЕК/.
Всяка година България прави мониторингови
доклади и се отчита пред ЕК, за това какво е постигнала.
Последният мониторингов доклад отчита сериозен растеж в тази
насока. Идеята е в рамките до 15 години в България да няма
специализирани институции за деца, да има широко развитие на
приемната грижа и на алтернативи от социален тип, които да
подкрепят семейства в риск, за да не изоставят децата си. Те
трябва да има къде да придобиват навици и умения, с които да
изкарват прехраната си.
До края на 2014 г. трябва да бъдат изградени 149
центъра от семеен тип в 81 общини в цялата страна. Толкова
договори са сключили общините с Министерството на регионалното
развитие и благоустройството по Оперативна програма "Регионално
развитие" /ОПРР/ и по Програмата за развитие на селските райони
/ПРСР/. 62 от общините, които изграждат такива къщички, са
подкрепени по ОПРР, а 19 се финансират от ПРСР.
Идеята ни е още тази година да има поне 20
центъра, които да отворят врати. Надявам се процесът да се
ускори и да се подпомогнат общините в подготвянето на качествени
партиди за издръжка на услугите. Те ще имат право на издръжка
по компонент 2 на Оперативна програма "Развитие на човешките
ресурси". Колкото по-бързо общината изгради инфраструктурата и
подбере персонала, толкова по-бързо ще може да кандидатства за
европейски средства за издръжка на услугата.
Въпрос: Как върви процесът на
деинституционализация ?
Отговор: Най-рискова група са децата с
увреждания, затова първият проект от визията за
деинституционализация беше да се закрият домовете за деца с
увреждания и да се реформират домовете за медико-социални грижи,
които са входа към институциите. Броят на децата, които
оценихме, че трябва да бъдат изведени от този тип домове през
2010 г. беше 1 800. За щастие през последните две години, когато
планирахме процеса на извеждане, се изготвиха проекти за
изграждане на подходяща инфраструктура.
Чрез процеса на деинституционализация успяхме да
изведем от институциите около 2 000 деца. Шансът да оцелее едно
дете с тежко увреждане, което живее в малко населено място,
изолирано на повече от 80-100 км от болница, е много по-малък.
Затова е добре социалните услуги да се създават в по-големите
градове, където има образователни центрове и здравни заведения,
в които детето с увреждане може да получи шанс за операция,
рехабилитация, кинезитерапия.
Не всички деца с увреждания в домовете са
обречени. В една малка община във Видинска област сляпо дете с
церебрална парализа в момента ходи, благодарение на
кинезитерапевт, който в продължение на 10 години ежедневно се е
занимавал с него. Това може да се случи с много други деца,
стига да се подбере качествен персонал, който да се грижи за
тях. За съжаление, в малките населени места няма специализирани
екипи, защото обикновено им се налага да пътуват, а
възнагражденията са ниски. Децата с увреждания няма как те да
се интегрират, ако не са сред хора и не получават подкрепа от
тях. Това е истинската деинституционализация, а не преместването
от една по-голяма сграда в друга - по-малка.
Въпрос: В тази връзка има ли вероятност
деинституционализацията да се превърне в реинституционализация?
Отговор: Опасенията могат да бъдат
основателни. Затова искаме центровете от семеен тип да бъдат в
близост до жилищни сгради, за да може самите хора да наблюдават
процеса на деинституционализация, да бъдат свидетели на това,
което се случва или не се случва. При наблюдавани нередности
хората да проявят активно гражданство като се обаждат на
националната телефонна линия 116 111. Да сигнализират, че има
проблеми, че не се грижат добре за децата, да поискат подкрепа
за тях. Истинската деинституционализация е, когато имаме
граждански контрол над процеса. /Невин Мустафова/
/ДИ/
DI2233BO.002 06:30
деца - приемна грижа - интервю
До 15 години в България не трябва да има
специализирани институции за деца, а алтернативи
от социален тип за деца в риск
София, 18 февруари /Невин Мустафова, БТА/
До 15 години в България не трябва да има
специализирани институции за деца, а широко развитие на
приемната грижа и на алтернативи от социален тип, които да
подкрепят семейства в риск да не изоставят децата си, каза за
БТА председателят на Държавната агенция за закрила на детето
Калин Каменов.
По думите му близо 1 500 са вече приемните
семейства у нас. В страната има 90 центъра за настаняване от
семеен тип, а центровете за деца, преживели насилие са 14 , каза
Каменов. До края на 2014 г. трябва да бъдат изградени 149
центъра от семеен тип в 81 общини в цялата страна. Идеята е още
тази година, поне 20 от тях, да отворят врати, посочи
председателят на ДАЗД.
Според него истинската деинституционализация е,
когато имаме граждански контрол, затова центровете от семеен тип
трябва да се изграждат в близост до жилищни сгради, за да може
самите хора да наблюдават процеса.
Следва цялото интервю:
Въпрос: Припомнете кога и как започна приемната
грижа в България?
Отговор: Приемната грижа е една от сериозните
алтернативи за промяна в грижите и услугите, които се предлагат
за деца, останали без родителска грижа. Това е една от
най-разпространените европейски и световни практики за
отглеждане на деца в риск.
Често пъти през годините България е била
критикувана, че дава милиони левове за издръжка на големи домове
и на персонал, който не винаги е ефективен към децата, останали
без родителски грижи, че вместо това тези средства могат да се
дават на семейства, които искат да отглеждат деца. Точно това
направихме през 2010 г., когато активизирахме процеса на
деинституционализация, стимулирахме различни мерки за подкрепа
на деца и осигуряване до голяма степен на среда близка до
семейната. Изчислихме, че вместо 500-600 лева месечна издръжка
за дете в институция е по-добре тези средства да се дават на
приемни семейства. Така имаме индивидуален подход към децата и в
същото време семействата, които искат да се грижат за дете,
получават средства за неговата издръжка. Това е най-прекрасният
модел за подкрепа на деца.
Въпрос: Как се развива приемната грижа през
годините ? Колко деца се отглеждали в приемни семейства от
началото на услугата и колко са те сега?
Отговор: Към края на септември 2012 г. по проекта
за приемна грижа и като мярка за закрила децата, които живеят в
приемни семейства, вече са над 1 200, близо 1 500 са приемните
семейства. През 2009 г., когато активно започва да се работи по
приемната грижа като алтернатива, в приемни семейства са
настанени 112 деца. През 2010 г. те са 221, а през 2011 г. -
391.
Въпрос: Колко центъра от семеен тип функционират
в страната, колко са защитените жилища и колко кризисните
центрове? В кои части на страната са съсредоточени и колко деца
са настанени в тях?
Отговор: Четиринайсет са центровете за деца,
преживели насилие. Те са разположени в 6-те района за планиране
в страната. Информацията къде точно се намират е конфиденциална,
защото част от децата са жертва на трафик. Капацитетът на тези
домове е между 8-12 деца. В някои от тях са настанени жени и
деца, в някои само деца. Тава е краткосрочна услуга със срок на
настаняване до 6 месеца.
През това време трябва да се работи за
овладяване на кризата, насилваното дете или жена трябва да се
успокоят, да овладеят емоцията и стреса. След това се пристъпва
към търсене на възможности за обучение, квалификация и намиране
на работа, овладяване на конкретни социални и трудови умения.
Напускайки кризисния център те трябва да си намерят работа, за
да не станат отново обект на трафик.
В страната вече има 90 центъра за настаняване
от семеен тип, в които се отглеждат както деца без родители /а
не сираци/, така и деца с различна степен на увреждане. По
официални данни броят на децата сираци, настанени в институции,
е около 2 процента, останалите 98 на сто имат близки или
роднини. От началото на процеса на деинституционализация над 2
000 деца са изведени от институциите.
Въпрос: Каква е визията ви за развитие на
приемната грижа?
Отговор: Имаме визия за 15 г. напред за всички
специализирани институции за деца и тази стратегия ще се
изпълнява независимо кое правителството е на власт. Това е
стратегия, която е широко приета от европейските ни партньори от
Европейската комисия /ЕК/.
Всяка година България прави мониторингови
доклади и се отчита пред ЕК, за това какво е постигнала.
Последният мониторингов доклад отчита сериозен растеж в тази
насока. Идеята е в рамките до 15 години в България да няма
специализирани институции за деца, да има широко развитие на
приемната грижа и на алтернативи от социален тип, които да
подкрепят семейства в риск, за да не изоставят децата си. Те
трябва да има къде да придобиват навици и умения, с които да
изкарват прехраната си.
До края на 2014 г. трябва да бъдат изградени 149
центъра от семеен тип в 81 общини в цялата страна. Толкова
договори са сключили общините с Министерството на регионалното
развитие и благоустройството по Оперативна програма "Регионално
развитие" /ОПРР/ и по Програмата за развитие на селските райони
/ПРСР/. 62 от общините, които изграждат такива къщички, са
подкрепени по ОПРР, а 19 се финансират от ПРСР.
Идеята ни е още тази година да има поне 20
центъра, които да отворят врати. Надявам се процесът да се
ускори и да се подпомогнат общините в подготвянето на качествени
партиди за издръжка на услугите. Те ще имат право на издръжка
по компонент 2 на Оперативна програма "Развитие на човешките
ресурси". Колкото по-бързо общината изгради инфраструктурата и
подбере персонала, толкова по-бързо ще може да кандидатства за
европейски средства за издръжка на услугата.
Въпрос: Как върви процесът на
деинституционализация ?
Отговор: Най-рискова група са децата с
увреждания, затова първият проект от визията за
деинституционализация беше да се закрият домовете за деца с
увреждания и да се реформират домовете за медико-социални грижи,
които са входа към институциите. Броят на децата, които
оценихме, че трябва да бъдат изведени от този тип домове през
2010 г. беше 1 800. За щастие през последните две години, когато
планирахме процеса на извеждане, се изготвиха проекти за
изграждане на подходяща инфраструктура.
Чрез процеса на деинституционализация успяхме да
изведем от институциите около 2 000 деца. Шансът да оцелее едно
дете с тежко увреждане, което живее в малко населено място,
изолирано на повече от 80-100 км от болница, е много по-малък.
Затова е добре социалните услуги да се създават в по-големите
градове, където има образователни центрове и здравни заведения,
в които детето с увреждане може да получи шанс за операция,
рехабилитация, кинезитерапия.
Не всички деца с увреждания в домовете са
обречени. В една малка община във Видинска област сляпо дете с
церебрална парализа в момента ходи, благодарение на
кинезитерапевт, който в продължение на 10 години ежедневно се е
занимавал с него. Това може да се случи с много други деца,
стига да се подбере качествен персонал, който да се грижи за
тях. За съжаление, в малките населени места няма специализирани
екипи, защото обикновено им се налага да пътуват, а
възнагражденията са ниски. Децата с увреждания няма как те да
се интегрират, ако не са сред хора и не получават подкрепа от
тях. Това е истинската деинституционализация, а не преместването
от една по-голяма сграда в друга - по-малка.
Въпрос: В тази връзка има ли вероятност
деинституционализацията да се превърне в реинституционализация?
Отговор: Опасенията могат да бъдат
основателни. Затова искаме центровете от семеен тип да бъдат в
близост до жилищни сгради, за да може самите хора да наблюдават
процеса на деинституционализация, да бъдат свидетели на това,
което се случва или не се случва. При наблюдавани нередности
хората да проявят активно гражданство като се обаждат на
националната телефонна линия 116 111. Да сигнализират, че има
проблеми, че не се грижат добре за децата, да поискат подкрепа
за тях. Истинската деинституционализация е, когато имаме
граждански контрол над процеса. /Невин Мустафова/
/ДИ/
news.modal.header
news.modal.text