site.btaВ Пловдив представят изложбата "И влаковете заминаха празни" по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи

BOBSTH 06:30:00 09-03-2013
AM1200BO.002 06:30
Пловдив - български евреи - изложба

В Пловдив представят изложбата
"И влаковете заминаха празни" по повод
70-годишнината от спасяването на българските евреи


Пловдив, 9 март /Дима Шопова, БТА/
Историческият музей в Пловдив представя изложбата
"И влаковете заминаха празни"по повод 70-годишнината от
спасяването на българските евреи, осъществено на 10 март 1943
година. Експозицията е подредена в зала "Съединение" и представя
заселването и историята на еврейската общност в града.
Голяма част от експонатите са посветени на
усилията на пловдивската общественост и на пловдивския
митрополит Кирил за спасяването на евреите през 1943 година,
разказа директорът на музея Стефан Шивачев. За първи път са
показани оригинални исторически свидетелства за спасяването на
българските евреи от Синагогата, от еврейските семейни архиви,
от пловдивчани. Изложбата представя и богати колекции от
ценности и документално наследство на пловдивските архив,
библиотека и музей.
Едно от най-светлите дела в новата история на
България е спасението на българските евреи по време на Втората
световна война и Пловдив заема значимо място в тези събития,
отбеляза историкът. Стефан Шивачев припомни стара еврейска
поговорка, че "който е спасил една душа, все едно, че е спасил
целия свят" и отбеляза, че България е спасила от сигурна смърт
над 50 000 от своите евреи.
България е от малкото страни, където
приобщаването на еврейското население върви по естествен и
демократичен път на общуване между двата народа, посочи ученият.
Най-добре схваща същността на този процес Петко Р. Славейков,
който през 1867 г. съветва сънародниците си да гледат на евреите
"с милост като към братя по человечество, защото братството по
человечество е по-старо от братството по вяра", каза Шивачев.
По данни от общинската администрация при първото
официално преброяване след Освобождението броят на евреите в
Пловдив е 2 168 души /при 33 442 общо население /, за да
достигне 4 436 души през 1910 г. и 5 960 души през 1939 г. /при
105 643 общо/.
По време на Втората световна война
управляващите среди обвързват съдбата на България с хитлеристка
Германия и се разпространява античовешката теория на
антисемитизма, приет е Закон за защита на нацията и еврейската
общност е заплашена от "радикалното разрешение на еврейския
въпрос", разказа историкът. Но българският народ, интелигенция и
духовенство, включително и част от висшата администрация, не
одобряват противоеврейските мерки и се стремят да намалят
строгостта на тяхното прилагане. Съдбата на евреите е поставена
на карта в противоборството между управляващите кръгове и
българската общественост. Историческа заслуга с общочовешко
значение на българския народ е спасяването на евреите от
огнените клещи на хитлеристките лагери на смъртта по време на
Втората световна война.
В рубриката "Експонат на месеца" Историческият
музей представя Давидовата звезда - един от най-популярните
символи на юдаизма и еврейството. Още през средновековието в
различни християнски и ислямски страни евреите са били
принуждавани да носят такива звезди със сигнален жълт цвят, за
да се различават от останалото население, обясняват историците.
Практиката е възродена в хитлеристка Германия и разпространена
през следващите години в страните под германско влияние или
окупация. Със Закона за защита на нацията (1941 г.) жълтите
звезди са въведени и у нас. Интересното е, че докато в другите
страни звездите са от плат, в България те са направени от
пластмаса с две дупки за пришиване в средата. Изложбата "И
влаковете заминаха празни" - 70 години от спасяването на
пловдивските евреи по време на Втората световна война, показва
няколко такива звезди. /ДШ/

/АМ/