site.btaМедиите трябва да имат важно място при спирането на вълната от протестиращи чрез самозапалване,коментира експерт от НЦОЗА

BOBSTH 14:35:30 13-03-2013
BH1435BO.001
самоубийства - експерт - интервю

Медиите трябва да имат важно място при спирането
на вълната от протестиращи чрез самозапалване,
коментира експерт от НЦОЗА

София, 12 март /Недко Петров, БТА/
България попада в страните със средно ниво на
самоубийствата - между 10 и 20 на 100 000 души население. Това
съобщи за БТА д-р Владимир Наков от сектор "Психично здраве"
към Националния център по обществено здраве /НЦОЗА/.
Според експерта, в ЕС-27 подобни показатели имат
Чехия, Дания, Норвегия, Швеция и Румъния. С най-високо ниво на
самоубийствата са страни като Литва и Унгария, а с най-ниско -
Италия, Гърция и Малта.
Официални данни на НСИ показват, че през 2011 г. у
нас е имало 763 извършени самоубийства, докато през 2010 г. те
са били 859. Около половината от реализираните самоубийства са
извършени в пет области на страната - София, Пловдив, Стара
Загора, Плевен и Варна.
През 2011 г. е имало завишаване на опитите за
самоубийства в страната - 3 153 - при отчетени 2 799 опита за
2010 година.
Данните, с които разполага сектор "Психично
здраве" са на базата на оценка на медицинско лице за това, дали
се касае за опит или завършено самоубийство, уточни д-р Наков.
Според него данните на НЦОЗА отчитат нарастване на броя на
опитите за самоубийство през последните години /2009, 2010, 2011
г./. Данните за 2012 г. все още са в процес на обработка, но
може да се каже, че опитите през 2012 г. са повече от 2011 г.,
коментира експертът.
Според него медиите трябва да имат важно място
при спирането на вълната от протестиращи чрез самозапалване.

Следва пълният тест на интервюто:

Въпрос: Д-р Наков, какви са статистическите данни
за броя на самоубийствата в България през 2012 г. - увеличени
ли са в сравнение с предходните години? Има ли данни къде се
намира страната ни по този показател в ЕС-27, както и в коя
страна има регистрирани най-много самоубийства, или къде са
най-малко?
Отговор: Официална статистика за причините за
смърт на населението се води от НСИ. Разликата между данните,
които сектор "Психично здраве" в НЦОЗА събира и данните на НСИ
се обяснява с факта, че там се отчита причина за смърт по
Международната класификация на болестите /МКБ/ - 10 ревизия. В
МКБ-10 няма класификационна категория "самоубийство". Има
различни причини, които са в резултат от използваните способи от
хората, посегнали на живота си. Съвкупността от всички тези
категории се обединява като "смърт поради самоубийство".
Данните, с които разполага сектор "Психично
здраве" са на базата на оценка на медицинско лице за това, дали
се касае за опит или завършено самоубийство. Според нашите данни
се отчита нарастване на броя на опитите за самоубийство през
последните години /2009 г. , 2010 г., 2011 г./. Данните за 2012
г. все още са в процес на обработка, но може да се каже, че
опитите през 2012 г. са повече от 2011 година.
Така например през 2004 г. у нас има 3 618
опита за самоубийства /реализирани - 727/. През 2009 г.
съотношението между опит за самоубийство и реализирано
самоубийство е 2 712 - към 673, през 2010 г.: 2 799 опита - към
783 самоубийства и през 2011 г.: 3 153 опита и 796 реализирани
самоубийства.
България попада в страните със средно ниво на
самоубийствата /между 10 и 20 на 100 000 души население/. В
ЕС-27 подобни показатели имат Чехия, Дания, Норвегия, Швеция и
Румъния. С най-високо ниво на самоубийствата са Литва и Унгария,
а с най-ниско - Италия, Гърция и Малта.

Въпрос: Влияе ли икономическата криза върху
нарасналия брой на самоубийствата - у нас и в ЕС? Очаква ли се
да нарасне броя на самоубийствата у нас през 2013 г., тъй като е
ясно, че икономическата криза за българите едва сега започва?
Отговор: Икономическата криза е само един от
факторите за опитите за самоубийства и тяхната реализация. Тъй
като тя е видима, в повечето случаи се прави пряка връзка с
влиянието й върху промяната на броя на самоубийствата. Такъв
пример за влиянието на кризата върху нивото на самоубийствата е
Гърция, където те нараснаха двукратно.

Въпрос: Споменавате, че преди години е
имало програма за превенция на самоубийствата, а сега - няма.
Защо, по какви причини липсва подобна програма - финансови,
бюрократични?
Отговор: Както програмата за психично
здраве в България, така и програмата за суицидопревенция не се
финансират от 2006 г. Защо - би трябвало да отговори МЗ.
Проблемът за самоубийствата в България
е много сериозен и не датира от няколко години, нито дори
десетилетия. Неговата многопластовост и обвързаност с редица
фактори го прави труден за анализ и за превантивни мерки, още
повече, когато това се съчетава с дългогодишното неглижиране на
този проблем от страна на редица правителства.
Едва през 2009 г. започва сериозна
работа по събиране и анализ на постъпващите данни за опитите за
самоубийства в страната като базата данни, която се събира в
НЦОЗА, е уникална за страната, тъй като дава възможност да се
провежда адекватна превенция на повторни опити при първи
неуспешен такъв. За съжаление у нас липсват специализирани
центрове за подкрепа при направен първи опит за самоубийство,
както и обучени специалисти, които да се включват в такава
вторична превенция. Ето защо нуждата от национална програма за
суицидопрофилактика е от особена важност за системно решаване на
този важен проблем за нашите граждани.

Въпрос: Как ще тълкувате опита на
самозапалилия се и починал във Варна Пламен Горанов за протест
чрез подобен акт? Преди ден бе погребан и самозапалилият се баща
на пет деца от Раднево. От народопсихологическа гледна точка
подобен акт е характерен за други географски ширини, а не за
България, как да го тълкуваме: това акт на силен човек ли е или
проява на слабост?
Отговор: Самоубийството чрез поливане
със запалителна течност и запалване не е характерно за България.
Това е ненадежден и изключително болезнен начин за
самоубийство. За страха от изгаряне говори и факта, че при пожар
във високи сгради, хората предпочитат да скочат и да загинат
падайки на земята, а не в пламъци. Дори в нашата бланка няма
такава позиция за отчитането на този метод.
Този начин за самоубийство се използва
преди всичко като форма на протест и рядко от хора с психични
заболявания.
Тъй като огънят се явява символ, а с
мъките на човека при изгарянето се илюстрират мъките, които той
е понасял през живота си.
При определена ситуация за всеки човек
самоубийството може да е логичен завършек на живота, като се
изхожда от начина му на живот, трудностите, които понася и те са
много. Но за такава оценка е необходимо да се познават много
детайли от живота на човека и личността на самия индивид.
Отдавна е известно в психологията, че едни и същи събития
оказват различно влияние върху хората. От леките психотравми до
тежките. Дори е въведен термина "значима за личността ситуация".
Като начин на протест в бившият
социалистически блок чрез самозапалване първи загива полякът
Ришард Сивиец. Той не става известен колкото чехът Ян Палах,
загинал една година по-късно в Чехословакия.
При протестите срещу войната във
Виетнам за периода 1963-1971 г. в САЩ от самозапалване загиват
повече от 100 души.
В процеса на отразяване на
самоубийствата медиите имат двупосочна роля - от една страна
това е "ефекта на Вертер" с повишаване на броя на самоубийствата
и повтаряне на използваните методи от други хора в подобна
ситуация. От друга страна при посочване на изход от определени
ситуации се наблюдава и позитивен ефект от медийното отразяване
- "ефект на Папагено".
Медиите трябва да имат важно място при
спирането на вълната от протестиращи чрез самозапалване.
/БХ/