site.btaПреди 165 години унгарски емигрантинаучиха българите на театър, музика и хигиена, а също и как се правят хубав салам и бира

BOBSTH 06:30:00 19-03-2013
AM1546BO.004 06:30
Видин - 165 години Унгарска революция - история - любопитно

Преди 165 години унгарски емигранти
научиха българите на театър, музика и хигиена,
а също и как се правят хубав салам и бира


Видин, 19 март /Ирена Данаилова, БТА/
Видин е единственият български град, който има
собствено унгарско име в унгарската история и се казва Бодонь,
коментира за БТА посланикът на Унгария у нас Андраш Клейн. Той
беше във Видин за тържествената церемония по отбелязване на
165-та годишнина от избухването на Унгарската революция.
Освен историята, двете страни имаме и бъдеще. Днес
ни съединява Европейският съюз, Дунав, новият мост над реката и
Дунавската стратегия, каза посланик Андраш Клейн на български
език.
Дипломатът посочи, че именно Видин е първият
град, който е дал убежище на водача на унгарската революция
Лайош Кошут в далечната 1849 година. Той добави, че
историческите връзки между Видин и Унгария са много далечни и
датират още от Средновековието. През 1260-1264 г. град Видин е
бил част от Унгарското кралство и е единственият български град,
който има собствено унгарско име в унгарската история и то е
Бодонь.

Преди 165 години България дава убежище на унгарски
емигранти

Малко известно е, че България преди 165години дава
убежище на унгарски революционери-емигранти. За това разказва
книгата "Дневниците на унгарските емигранти за живота им в
България през 1849 г.", издадена от Унгарския културен институт
у нас през 2002 година.
Унгарската революция от 1848 години завършва с
неуспех и погром. През август 1849 г. "Пролетта на народите",
както е известна революцията, е потушена и единствената държава,
готова да приеме бежанците-революционери, които са от немски,
италиански, полски и унгарски произход, е Османската империя,
в пределите на която е и България, разкриват историците. Така
около 5 000 емигрантите намират убежище в България, конкретно
във Видин и Шумен.
Тревожен е животът им във Видин. Двете империи
Австро-унгарската и Руската предявяват претенции към
поданиците си сред революционерите. Едните си искат немците и
унгарците, а Руската империя - си иска поляците. От това се
възползват османците, които не знаейки каква ще е волята на
Султана по отношение на емигрантите ,предлагат сделка. Който от
бежанците приеме исляма - то те ще го защитават и той ще стане
поданик на Османската империя. Стига се до това, значителен брой
поляци и унгарци във Видин да приемат исляма, за да си
гарантират живота. Сред тях е и полският генерал Юзеф Бем,
който приема исляма, а е известен с това, че цял живот е воювал
с руснаците.

На какво ни научиха унгарците?

На театър, хигиена и музика. Не случайно при
престоя си във Видин те създават своя трупа и правят репетиции,
за да изнесат първата театрална постановка, в помощ на
гладуващите войници. Но времето не им стига, идва новината, че
ги прехвърлят във вътрешността на страната - в Шумен. И те
изнасят в дунавския град само кратко представление с литературна
програма - рецитират се стихове.
Така че това е първото представление от
европейски тип, което виждат видинчани в далечната 1849 година.
Рециталът предизвиква шок сред публиката, която не е виждала
подобно нещо. Сред стихотворенията, които са рецитирани е и това
на Шандор Петьофи, който е сред загиналите революционери в
кървавото потушаване на унгарската революция.
Около 3 000 унгарци се връщат в родината си, а
най-големите бунтари и непокорници сред бежанците - около 1 500
човека отпътуват към Шумен. Те придружават в Шумен водача си -
легендарният Лайош Кошут. Там те престояват близо година. Живеят
в самия град Шумен, докато във Видин те са на бивак, извън
пределите на града. В Шумен създават свой живот и порядки. Това
изненадва всички - унгарците се къпят - дори и през зимата.
Къпели се в две водопадчета край Шумен, които и до днес са
известни като Големия и Малкия унгарец.
Унгарските емигранти научили българите и турците
да правят истински колбаси и бира. Пивоварната в Шумен е тяхно
дело, с което градът се гордее и до днес.Най-пикантно е тяхното
участие в културния живот на българите по онова време. При
престоя си в нашата страна те работят като учители, изнасят
сказки и представления, образоват местното население. /ИД

/АМ/